Колкото и бързо да тичаш, никога няма да успееш да надбягаш миналото си. Особено когато е оцапано с кръвта на хиляди невинни. За комунистите няма Симон Визентал, който да издирва палачите от концентрационните лагери години след зверствата. А не можем да кажем, че под червените знамена не е имало масови гробове.
Даже и у нас една бомбена яма до гробищата само за една нощ е напълнена с тримата царски регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, сред които всички командващи родове войски, армии и корпуси. В нощта срещу 1 февруари 1945 г. т.нар "Народен съд" повтаря делото на султан Баязид I след превземането на Търново - посича елита на България.
Жертви на продължилото едва 45 години комунистическо (в известна степен и "руско") робство са хиляди хора. Разстреляни, убити в затвора или по-лагерите, изгнили зад решетките, изселени в безпросветни махали или просто лишени от всякакъв шанс за житейска реализация - човешки съдби са решавани по недоказани доноси, а децата плащат за греховете на бащи и дядовци, сякаш сме в Индия.
Цели народи са мачкани от една сива и лишена от човечност система, която разпределя благата сред партийната аристокрация, докато "широките народни маси" са залъгвани с измамна социална сигурност. В този смисъл, косвените щети от комунизма под формата на цели 45 изгубени години, е почти невъзможно да бъдат изчислени.
В Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим си спомняме, че в центъра на София има паметник, на който са гравирани имената на жертвите на "Народния съд". Сайтът "Жертви на комунизма" е събрал 14 679 имена, вероятно общата бройка достига 30 000.
На 1 февруари 2013 г. българските управляващи, по всичко личи, ги досрамя да почетат жертвите на кървавата комунистическа диктатура. Отсрамиха ги само вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът д-р Жельо Желев и Касим Дал.
От премиера, президента, министрите или председателя на Народното събрание нямаше и следа. Както и в предишни години. Нормално е - това не е платен митинг в Банско, а и сред тях малцина са тези, които не са яли от тежката партийна паница в едни други времена. Онези времена, когато разстреляните и избиваните по затворите са били "фашисти", "шпиони", "капиталисти" и "родоотстъпници".
Нормално е да се срамуваш от миналото си. Ненормално е ГЕРБ да отричат своята същност на преродено БКП.
А междувременно митрополит Кирил (бивш агент на Първо и Шесто управление на ДС) обяви, че част от жертвите на комунистическия терор ще бъдат канонизирани. По-добре да беше замълчал. Това даже не е смешно.
Няма какво да добавя, освен това: "На завой" - това е първият български политически роман. Написан е от Димитър Талев и заради него той е пратен в лагер след деветосептемврийския преврат. И е копал и мъкнал камъни заради едно-единствено изречение: "И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." Писано е през 30-те години, а след 9-и този роман е инкриминиран от комунистите...
уеб кафето все повече се затвърждава като едностранчив евроатлантически парцал че комунизма не се е състоял в цветущ вид по нашите ширини е факт, но защо автора не сложи на кантара и жертвите, които са продукт на същите тези кандидат светци, убити от народния съд. Не оправдавам нито едно убийство по какъвто и да е повод, но едностранчивият прочит на историята, създава предпоставки трагедиите да се повторят
Фактите за съжаление не само са едностранчиви но са и прикрити дори и днес. В колко български учебници по история пише,че България в благодарение на доброто и качествено комунистическо управление е фалирала 2 пъти по-време на комунизъма и другаря Живков е изпратил първия път златния резерв на страната в Москва трупан от лошото фашистко правителство дето е избил а втория път се е молил като куче да ни вземат за република в СССРа за да ни плати големя брат дълговете, добре че сме били толкова зле че дори не са ни искали. Тъжно е когато група психопати избият цвета и бъдещето на една нация, а още по-тъжно е когато някой го подкрепя.
Кой да ги помни тия жертви? Убийците и издънките им? Доносниците? Или тия дето толкова се наведоха, само и само да оцелеят ...
Браво, Яворе! Абсолютно вярно!
Много сърцераздирателна статия! Само че се пропуща една подробност, във всички страни съюзници на нацистка Германия или окупирани от нея, след победата на антихитлеристката коалиция имаше съд за колаборационистите под надзора на Съюзническата комисия. Не е безинтересно, че така нареченият Народен съд беше утвърден и от опозицията в лицето на Никола Петков.
Другарю Николов, когато котка или куче се върти в кръг знам, че гони опашката си А вие какво си гоните ? Аз не ходя на избори за да си избирам Ръководители, които да ми организират мероприятия и да ми четат речи, а за да вършат работа. И паметта на невинни жертви се почита не само в един ден с тъжни физиономии, а ежедневно с дела.
Малка корекца:...., а хора, които да вършат работа.
Не искат комунягите да си припомнят това: http://buditeli.info/istinska-istoriq/698-4erna-data.html
Говедо, ама много си прав. Сега очаквам да изпълзят радетелите на онова време и да възхваляват билета за автобус от 6 ст, кИфтето по 20 ст и как за всички е имало работа. И колко прости сме ние.
Янаки, реших да ти повярвам, но въпреки това да потърся информация. Оказа се прав, така е, имало е такива съдилища и другаде. Например в Германия. Тъй наречения Нюрнбергски процес. Поразрових се и що да видя? Там съдени 24 човека и издадени 12 смъртни присъди, 2-ма били невинни и двама оправдани. Ма то сигурно щот техните фашисти не са били толкоз гадни като наште!
@Абе, Ти наистина ли вярваш, че само 24 човека са станали причина за смъртта на над 50 000 000 човека през 1939-45 година? В Нюрнберг са съдени главните престъпници. Другите – на други процеси.
Янаки, ти тъп ли си или се правиш? Немския и американския съд ли сравняваш, с убийствата извършени с лопати и тояги в нощна доба? И то основно за да им вземат апартаментите и бижутата шумкарите, нищо лично дет се вика.
Коментарът ми е по повод съдените за сътрудничество с нацистка Германия. Съдът си беше редовен, утвърден с участието на опозицията и одобрен от Тристранната съюзническа комисия – САЩ, Великобритания и СССР. България беше съюзник на Германия в една „престъпна война”, това е формулировката на съда в Нюрнберг и управниците ни (по това време) бяха съдени като военнопрестъпници. Или не знаеш, че България беше във война със САЩ и Великобритания? Победителите съдят победените!
Добре Янаки, а кога "Народен съд" за комунистите, кога!!!! Тагли боклуци сте това червената паплач!!!!!