Колкото и бързо да тичаш, никога няма да успееш да надбягаш миналото си. Особено когато е оцапано с кръвта на хиляди невинни. За комунистите няма Симон Визентал, който да издирва палачите от концентрационните лагери години след зверствата. А не можем да кажем, че под червените знамена не е имало масови гробове.
Даже и у нас една бомбена яма до гробищата само за една нощ е напълнена с тримата царски регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, сред които всички командващи родове войски, армии и корпуси. В нощта срещу 1 февруари 1945 г. т.нар "Народен съд" повтаря делото на султан Баязид I след превземането на Търново - посича елита на България.
Жертви на продължилото едва 45 години комунистическо (в известна степен и "руско") робство са хиляди хора. Разстреляни, убити в затвора или по-лагерите, изгнили зад решетките, изселени в безпросветни махали или просто лишени от всякакъв шанс за житейска реализация - човешки съдби са решавани по недоказани доноси, а децата плащат за греховете на бащи и дядовци, сякаш сме в Индия.
Цели народи са мачкани от една сива и лишена от човечност система, която разпределя благата сред партийната аристокрация, докато "широките народни маси" са залъгвани с измамна социална сигурност. В този смисъл, косвените щети от комунизма под формата на цели 45 изгубени години, е почти невъзможно да бъдат изчислени.
В Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим си спомняме, че в центъра на София има паметник, на който са гравирани имената на жертвите на "Народния съд". Сайтът "Жертви на комунизма" е събрал 14 679 имена, вероятно общата бройка достига 30 000.
На 1 февруари 2013 г. българските управляващи, по всичко личи, ги досрамя да почетат жертвите на кървавата комунистическа диктатура. Отсрамиха ги само вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът д-р Жельо Желев и Касим Дал.
От премиера, президента, министрите или председателя на Народното събрание нямаше и следа. Както и в предишни години. Нормално е - това не е платен митинг в Банско, а и сред тях малцина са тези, които не са яли от тежката партийна паница в едни други времена. Онези времена, когато разстреляните и избиваните по затворите са били "фашисти", "шпиони", "капиталисти" и "родоотстъпници".
Нормално е да се срамуваш от миналото си. Ненормално е ГЕРБ да отричат своята същност на преродено БКП.
А междувременно митрополит Кирил (бивш агент на Първо и Шесто управление на ДС) обяви, че част от жертвите на комунистическия терор ще бъдат канонизирани. По-добре да беше замълчал. Това даже не е смешно.
Браво, Яворе! Абсолютно вярно!
Много сърцераздирателна статия! Само че се пропуща една подробност, във всички страни съюзници на нацистка Германия или окупирани от нея, след победата на антихитлеристката коалиция имаше съд за колаборационистите под надзора на Съюзническата комисия. Не е безинтересно, че така нареченият Народен съд беше утвърден и от опозицията в лицето на Никола Петков.
Говедо, ама много си прав. Сега очаквам да изпълзят радетелите на онова време и да възхваляват билета за автобус от 6 ст, кИфтето по 20 ст и как за всички е имало работа. И колко прости сме ние.
Янаки, реших да ти повярвам, но въпреки това да потърся информация. Оказа се прав, така е, имало е такива съдилища и другаде. Например в Германия. Тъй наречения Нюрнбергски процес. Поразрових се и що да видя? Там съдени 24 човека и издадени 12 смъртни присъди, 2-ма били невинни и двама оправдани. Ма то сигурно щот техните фашисти не са били толкоз гадни като наште!
@Абе, Ти наистина ли вярваш, че само 24 човека са станали причина за смъртта на над 50 000 000 човека през 1939-45 година? В Нюрнберг са съдени главните престъпници. Другите – на други процеси.
Коментарът ми е по повод съдените за сътрудничество с нацистка Германия. Съдът си беше редовен, утвърден с участието на опозицията и одобрен от Тристранната съюзническа комисия – САЩ, Великобритания и СССР. България беше съюзник на Германия в една „престъпна война”, това е формулировката на съда в Нюрнберг и управниците ни (по това време) бяха съдени като военнопрестъпници. Или не знаеш, че България беше във война със САЩ и Великобритания? Победителите съдят победените!
Къде го чукаш, къде се пука. Преди 9. 9.1944 година е имало много хора, които без да са комунисти, са били против прохитлеристкото правителство на България и съюза с Германия. Защо мислиш, че всички българи са били поклоници на хитлеристка Германия и са желали разгрома на демокрацията в Европа? Аз също съм за съд за комунистите, но няма да е скоро, защото те се преоблякоха и сега са върли демократи.
Янаки, "Победителите съдят победените!". Отново си прав. Аз бих добавил, и че победителите пишат историята. Така както е удобна за тях. Проблема за мен, свързан и със статията, е че нашите "победители" са шумкарите. Терористи, агенти на чужда държава, получаващи пари и оръжие, за да се борят против интересите на собствения си народ. Хора, които след като идват на раменете на Червената армия (по-скоро на ботушите и), започват своеволия, убийства и терор из цялата страна. Хора, които извършват масово избиване на елита на нацията. Писатели и художници – избити като “врагове на народа”. Уикицитат: "По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. "Демократически сговор" и в. "Мир", Димитър Павлов. Присъдата е "за скудоумие и шовинизъм". Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското ѝ поведение." Та като добавим към 5-вековното генетично прочистване на народа ни и това комунистическо прочистване, напълно съзнавам защо ни управляват такива нискочели, нагли и корумпирани политици. Ами това ни остана. Това ни е най-доброто.
Ampeli Kuku Не ми е работа да те убеждавам, но и САЩ не бяха обявили война на Германия, но като СЪЮЗНИЦИ на Великобритания и СССР ( виж срещата в Техеран) го направиха. Който е враг на Великобритания и СССР е враг и на техния съюзник САЩ. По същия начин, който е във война със САЩ и Великобритания е враг на СССР! Ферщеен, панимаеш, до ю ъндърстенд, анадън му?
@Абе Тук става въпрос за ликвидирането на пряката, непосредствената опасност за демокрацията в Европа – Германия на Хитлер. България се включи на страната на това непосредствено зло. И си плати за това след края на войната. Казвам това от позицията на човек, семейството на когото никога не е имало нещо общо с комунистите. И дядо ми и баща ми бяха убедени англофили и са били жестоко разочаровани, че в Техеран Рузвелт е подкрепил Сталин, втория фронт да се открие във Франция, а не на Балканите. Комунистите след 9-ти бяха палачи, но същите бяха и тези, които ни прикачиха към Хитлер. Законът за защита на държавата и Законът за защита на нацията бяха превод на същите закони в Германия. Така че престъпниците си получиха заслуженото. Продължението – комунистическия терор е следствие на съглашението от Ялта.
Янаки, не съм живял тогава, и няма как да имам собствено мнение по въпроса. Информацията, която сега има е едностранна. Това е истината на победителите. Гледайки как в момента се предава подобна информация за настоящето, как едни и същи действия се обявяват ту за терористични, ту за действия в защита на демокрацията, в зависимост как е удобно на силните на деня, ме кара да не взимам всичко за чиста монета. Предполагам, че истината е по средата. Имало е зло и от едната страна, и от другата. Съответно наказание са заслужавали дадени хора, но далеч не толкова, колкото са го получили. Недобре прикрит факт е, че комунистите, освен чисто българското престараване, са използвали ситуацията за да се разправят с инакомислещите, да насадят страх в населението, да разрешат личните си вражди и антипатии, да вземат неща които никога не биха могли да постигнат сами. Заставайки на страната на демократичните сили, са наложили най-недемократичния режим. И затова се отбелязват жертвите на комунизма. И трябва да се говори по темата за комунизма, защото все повече се засилват настроенията, че той бил хубаво нещо. Ако беше дума само заради тогавашната върхушка, едва ли щеше да е интересно някому. Все пак да не забравяме, че ние българите винаги сме били против богатите и успелите. Да кажа в заключение, че аз, или моето семейство не сме засегнати пряко, нито от комунисти, нито от фашисти. Не съм засегнат от "мероприятията на народната власт", както се пишеше по автобиографиите. Бил съм чавдарче, пионерче, комсомолец. Имахме лична собственост, както всички останали, ходил съм на море всяка година, играл съм до късно в "Парка на свободата". Но не изпитвам носталгия по комунизма, напротив.
В Нюрнберг са съдени само главните виновници. По-дребните, като есесовците от концлагерите и тям подобни са съдени там, където са извършвали престъпленията си. Защо мислиш, че един комендант на концлагер,примерно, където ежедневно са избивани по 10 000 човека не е бил привлечен да отговаря за постъпките си?
Вечното оправдание на комунистическия режим защо са изклали предшествениците си е, че са били фашисти и приятели на нацистка Германия и едва ли не са били по-лоши от тях. Истината, както винаги, е по-друга - България запазва неутралитет до последния момент преди да се изправи пред избора "окупация или съюз". Този момент е едва 1 март 1941, когато властта избира да не бъде премазана от Хитлер и Мусолини, а да се включи в Оста. Не определям това решение за героично, но адски се дразня като чуя някъде, че комунистите били победили фашисткия режим в България. Ако някой смята, че сме имали особен избор, се лъже жестоко.