Мнозина са чували, че Интернет е опасно място. Малцина обаче са наясно, че там трябва да се пазят на първо място... от себе си.
Мин Лиу, 21-годишна студентка по хуманитарни науки в университета "Ню Скуул" в Ню Йорк, си прави акаунт във Facebook на 17 години и описва колежанския си живот в подробности - от запои на покрива с приятели до танци в градските клубове. Напоследък обаче започва да се съмнява доколко е разумно да го прави.
Притеснена за бъдещата си кариера, тя моли приятел да премахне нейна снимка, на която пие алкохол и носи тясна рокля. Когато жената, ръководеща стажа й, я приканва да се присъедини към кръга й приятели във Facebook, Лиу се съгласява, но ограничава достъпа до своята Facebook страница. "Искам хората да ме приемат насериозно," коментира тя.
Общоприета истина е, че всеки под 30 няма проблеми да разкрива всяка частица от живота си онлайн - от любимата си пица до най-честите си сексуални партньори. Но много от членовете на "споделящото всичко" поколение преосмислят значението на това да живееш пред очите на всички.
Как да опазим личното си пространство в социалните мрежи
Въпреки че участието в социални мрежи все още е масово, проучване, разпространено миналия месец от Калифорнийския университет в Бъркли, констатира, че повече от половината от анкетираните млади пълнолетни американци са станали по-загрижени за защитата на личната им информация, отколкото са били преди пет години.
В друго изследване, което ще бъде публикувано този месец, организацията Pew Internet Project е открила, че хората между 20 и 30 години упражняват по-голям контрол върху репутацията си онлайн от по-възрастните, като по-старателно изтриват нежелани публикации и ограничават информацията за себе си. "Социалните мрежи изискват бдителност - не само за това, което публикуваш, но и за това, което твоите приятели публикуват за теб", обобщава Мери Мадън, старши изследовател в Pew, ръководила изследването, посветено на поведението онлайн.
Ерозията на личното пространство се е превърнала в сериозен проблем за активните потребители на социални мрежи. Миналата седмица Facebook се постараха бързо да преодолеят пробив в сигурността, който позволяваше на потребителите да виждат смятана за поверителна информация на техните приятели, включително лични чатове.
Първо правило преди акаунта: АВТОЦЕНЗУРА!
Сам Джаксън, студент в предпоследен курс в Йейл, който отваря блог на 15 години и е бил стажант в Google, казва, че се е научил да не вярва на никоя социална мрежа, че ще опази и защити информацията му. "Ако се върна назад и погледна в миналото, има неща преди четири години, които не бих казал сега", коментира той. "Много повече се автоцензурирам. Опитвам се да бъда честен и прям, но сега имам ясното съзнание с кого разговарям."
Той се е научил да живее "публично" основно на принципа на пробите и грешките - и е изградил своя собствена теория: концентрични слоеве на споделяне.
Неговият акаунт в Facebook, отворен още в 2005 г., е абсолютно личен. "Не искам хората да знаят какви филми наемам", коментира той. "Ако споделям нещо, искам да зная какво се споделя с другите."
В проучването на Pew са интервюирани 2253 възрастни в края на миналото лято. Установено е, че хората между 18 и 29 са по-склонни да следят настройките за поверителност от другите възрастни, както и че те по-често изтриват коментари или премахват имената си от снимки, така че да не могат да бъдат идентифицирани.
По-младите тинейджъри не са включени в тези изследвания - и може и да нямат същите опасения за личната си информация. Но звучащи като виц примери подсказват, че много от тях не са имали достатъчно опит, за да разберат недостатъците на прекомерното споделяне.
Елиът Скрейдж, който ръководи глобалната стратегия за комуникации и обществени политики на Facebook, казва, че като цяло е нещо добро, че младите мислят какво публикуват онлайн. "Ние не принуждаваме никого да го използва" коментира той за Facebook.
Facebook правят пари от личната ви информация
Но същевременно фирми като Facebook имат финансови изгоди да карат потребителите им да споделят колкото могат повече. Причината е, че колкото повече лична информация събере Facebook, толкова по-ценен е сайтът за рекламодатели, които могат да го претърсват, за да направят по-добре таргетирани реклами.
В много случаи обаче младите пълнолетни хора се просвещават едни други за защитата на личната информация.
Мин Лиу не само се грижи за собственото си поведение онлайн, но и за това на своята сестра. Лиу изпраща SMS на 17-годишната си сестра, предупреждавайки я да махне снимка на момче, седящо в скута й. По нейни думи причината е, че сестра й иска да се яви на прослушване за мюзикъла "Glee" и Лиу не желае продуцентите на шоуто да видят такива снимки. Пък и какво би станало, ако сестра й стане знаменитост? "Това създава имидж. Ако станеш известен, всеки би могъл да извади снимка и да я изпрати на жълти сайтове като TMZ.com," коментира Лиу.
Андрю Клемперер, 20-годишен студент в Университета в Джорджтаун, казва, че състудент го предупредил за последиците от скорошните промени в Facebook - чрез публикуване на информация (къде другаде?) в самия Facebook. Сега той е по-старателен в следенето на настройките на поверителната информация - и по-склонен да предупреждава за това и други.
Хелън Нисенбаум, професор по култура, медии и комуникации в Нюйоркския университет и автор на "Личната информация в контекст", книга за споделянето на информация в цифровата епоха, казва, че тийнейджърите, естествено, са склонни да охраняват личното си пространство, докато изминават пътя на порастването. Освен това честотата, с която фирмите променят правилата си за поверителност, ги е научила да бъдат внимателни.
Такова е впечатлението и на 19-годишната студентка по медицина от университета "Тафтс" Кануприя Тевари. Наскоро тя се опитала да ограничи информацията, която неин приятел би могъл да види в Facebook, но открила, че процесът е тромав и неудобен. "Изгубих около час в опити да разбера как да огранича моя профил - и не можах", казва тя. Накрая се отказала от опитите си, тъй като имала за учене по химия, но се зарекла да разбере как да ограничи достъпа до данните си преди сесията.
"Не мисля, че те биха ме пазили" заключава тя. "Аз сама трябва да се пазя."
