Повече от 10 години съм потребител на „голямата мрежа". Ползвам я за работа, забавления, да комуникирам с приятели, да прочета новините и т. н. Днес обаче се оказа, че аз не съм потребител, а пират.
Тегля нелегален софтуер, музика, филми. И ето че от обикновен потребител съм станал пират!
Поглеждам плахо към огледалото в очакване да видя пиратски образ: изпопадали черни зъби, скъсани дрехи, захапал стара царевична лула, гледащ лошо бедните музиканти и режисьори. Уви! Пак съм си аз. Обикновеният потребител на Интернет...
Е как така?!... Медиите друго говорят!!!
Както казва главният герой в един любим сериал: „Истината има много лица и трябва да избереш кое искаш да видиш."
Най ме е яд в момента на българското правителство и медии! Защо?
1. Правителството прие с угода предложенията на западните компании, дошли уж тук да се борят с пиратството! На пръв поглед много добре! Само че ако мислите, че това са компании, представители на авторите, жестоко се лъжете! Това са разпространителските компании! Тези, които купуват интелектуалната собственост (филм или музика) и го разпространяват с цел печалба. Не! Това не са музикантите! Тези, които ни обвиняват, са търговците, които се опитват да продават остаряла стока.
2. Защо остаряла стока? Та нали става дума за последните филми, музика и т. н.? М-да! Така е! Само дето опаковката на продукта не струва. А както всеки човек знае, „опаковката продава". Проста истина е, че никой вече не иска да си купува дискове, касетки, DVD-та или какъвто и да е там друг физически носител. Хората отдавна не ползват уокмени, диск плейъри или домашно DVD. Старите носители от години са заменени със SmartPhone, MP3 плейъри с вградена памет, мултимедия и т. н. Няколко риторични въпроса ме глождят по темата:
- Защо, по дяволите, да купувам дискове и касетки, когато това, което искам, мога да получа седейки на стола, за времето, което ми е необходимо, за да си обуя обувките?
- Защо, по дяволите, да купувам дискове и касетки и да плащам за ненужни носители, пари за разпространение, пари за логистика, като мога да получа стоката без да плащам за тях?
- Защо, по дяволите, да купувам дискове и касетки по 15 лв. бройката, като артистът ще получи в най-добрия случай по-малко от лев?
3. Оказва се, че съм пират, защото АЗ, ПОТРЕБИТЕЛЯТ, не купувам стоката на търговците. Да! Така е! НЕ я купувам! Не купувам и пресни български череши по 10 лв. килограма, но земеделците не са ме погнали, че съм пират, щото хапвам черешови компоти от миналата година или етиопски зелени банани от „Карфур"!
4. Яд ме е на правителството, че сложи интересите на западните компании над интересите на българските потребители.
5. Яд ме е на Бойко Борисов и глупостите му за „прозрачно управление". В същото време министърът на вътрешните работи се договаря със западен консорциум от фирми, като документът официално е конфиденциален!
6. Яд ме е на идиотското искане на западните фирми: държавата и Интернет компаниите трябва да следят дали някой български потребител не нарушава тяхното авторско право!
7. Яд ме е на българското правителство, че прие толкова присърце този ангажимент, без да се замисли за правата на българите и тяхната свобода!
8. Яд ме е на медиите, че популяризираха горните идеи.
9. Яд ме е на медиите, че приеха, че българският потребител е „пират"!
Аз съм програмист! Знам колко скъпа е интелектуалната собственост! Знам колко труд и пари влагаш и как набързо някой може да ти ги открадне. НЕ! Аз не съм пират! Аз съм против нарушаването на авторските права в Интернет!
Но съгласете се, че не може да очакваш за твоите интереси да се грижи някой друг. Не мога да приема да си купувам стока, която не харесвам. Аз не искам да купувам дискове, касетки и DVD-та, защото нямам нужда от тях! Аз не искам да плащам за разпространение на физически носител, когато стоката, която искам, е във виртуалното пространство!
Аз не съм виновен, че тези остарели западни мастодонти не са пригодили бизнеса си към новия свят! Аз не съм съгласен с медиите, които се опитват да ме накарат да се чувствам като „пират". Има стотици български компании, които могат да разработят и предложат съвременен метод за продажба на интелектуална собственост. Ето само два примера:
- Vodafone Live на Мобилтел. Мобилен портал, даващ ви възможност да си закупите и изтеглите песен на нормална цена.
- Neterra TV. Невен Дилков и екипът му създадоха една от първите български Интернет телевизии с напълно коректни авторски права. Създадоха VOD решение, даващо възможност на потребителите да гледат пропуснати предавания.
Да не говорим за примерите зад океана. Вижте Apple. Вижте идеологията и технологията на iPhone, iPod и iTunes. Уникално е! Устройства от ново поколение, свързващи се към огромни масиви с контент. Даващи ви възможност да си закупите, гледате или слушате музика и филми за секунди. Спазващи авторските права по един безупречен начин.
НЕ! Не съм съгласен да ме наричат „пират"! Аз съм свободен човек и мога свободно да правя каквото си поискам, докато някои не докаже, че нарушавам закона!
НЕ! Не съм съгласен да бъда следен в Интернет, сякаш съм престъпник!
НЕ! Не съм съгласен моята държава да защитава интересите на частни западни мастодонти. Мастодонти, които не са адекватни на съвремието и се опитват да спрат прогреса!
Прав си, прав си и аз колко го разправям... Обяснявам, че това дори не е борба за пазара на дискове или авторски права ами опит да се запази монопола върху създаване на културата. Много е удобно, например, да владееш медиите и да научиш хората да харесват 100-200 изпълнителя и да не се занимаваш с разпространение на стотици хиляди. Е, после разправяш, че се гиржиш за твореца - друг път, затваряш вратата за почти всички и избираш няколко такива като Бритни ни Спиърс и учиш народа да ги купува. Проблема е не че им "крадем" "съдържанието", ами че в Интернет постепено започваме да не се интересуваме от нищо, което са готови да предложат (който не слуша ни радио ни телевизия от десетина години сигурно го е усетил - и пари да му дават няма да им ползва боклука). Та проблема не е в краденето ами в изпускането на възпитанието - най-ценната монета в играта. При музиката най-личи ефекта, но и със киното нещата са в подобна форма макар там компаниите да са малко по-гъвкави. Май не може да се приеме факта, че днес човек слуша и гледа много по-голямо разнообразие (например - едно време слушахме една касетка стотици пъти, днес рядко нещо се задържа по десетина и повече). Можеха да спечелят повече от преди ако бяха яхнали вълната, но не те искат хем да е като преди, хем компании, които нямат нищо общо с техния бизнес да обезобразят бизнеса си и да се охарчат за ненужна техника и софтуер, за да може те да не си мръднат пръста и да възпитават децата ни във верни клиенти.