Не само военните тайни се охраняват от правителствата. А някои сведения, като наскоро разкритото твърдение, че Уинстън Чърчил е разпоредил прикриване на наблюдение на НЛО, изглеждат по-скоро забавни, отколкото обезпокоителни. Ето няколко от най-странните неща, премълчавани от властите.
Чърчил и НЛО
Четиридесет и пет години след смъртта си, Уинстън Чърчил продължава да е тема на новини. Ако не е за триумфалните му протези, то е заради възможното прикриване на наблюдавано НЛО.
Британското министерство на отбраната току-що предостави на националните архиви последния си пакет от свързани с НЛО документи, и сред повече от 5000 страници има писма, писани през 1999 г. от правнука на военен от кралските военновъздушни сили (RAF), служил като един от основните телохранители на бившия премиер.
Според автора на писмото - учен, чул историята от майка си, бодигардът твърдял, че по време на Втората световна война Чърчил - с цел предотвратяване на "масова паника," разпоредил засекретяване за 50 години на срещата между самолет на RAF и мистериозен летящ обект.
Твърди се, че Чърчил е обсъдил въпроса с американския генерал Дуайт Айзенхауер. Въпреки че Министерството на отбраната няма документация за този епизод, документи за неидентифицирани летящи обекти преди 1967 г. вече не съществуват. Чърчил определено обаче е поискал доклад за летящите чинии през 1952 г.
Експериментите за мозъчен контрол на ЦРУ
В пика на Студената война ЦРУ провеждат тайни незаконни научни изследвания с хора. Известна като проект MK-ULTRA, програмата подлага хората на експерименти с наркотици като ЛСД и барбитурати, хипноза и (според някои доклади) радиологично и бактериологично оръжие.
През 1973 г. директорът на ЦРУ Ричард Хелмс разпорежда унищожаването на всички документи от проект MK-ULTRA. Въпреки това в края на следващата година New York Times съобщава за незаконните действия.
През 1975 г. комитет, оглавяван от сенатора Франк Чърч, известен като "Комитета Чърч", и комисия, оглавявана от Нелсън Рокфелер, разследва проекта. Комитетът и комисията откриват, че в продължение на повече от две десетилетия ЦРУ похарчват почти $20 млн., набирайки учени от повече от 30 университета, извършват експерименти върху хора без тяхно знание и изпълняват част от изследванията в Канада.
Някои историци твърдят, че целта на програмата е била създаване на система за мозъчен контрол, чрез която ЦРУ биха могли да програмират хора да извършват атентати. През 1953 г. Ричард Кондън драматизира тази идея в трилъра "Манчжурският кандидат", който е адаптиран за голям екран с участието на Франк Синатра. Подобни в основата си странни идеи бяха драматизирани и в скорошния филм на Джордж Клуни "Мъжете, които се взират в кози".
Area 51
Нито един списък от този род не би бил пълен без споменаването на Area 51. Тайната военна база на около 120 км северозападно от Лас Вегас е храна за много легенди - което е естествено предвид слуховете за тайни експерименти с извънземни.
Но когато ветераните от ЦРУ, които най-накрая са освободени от клетвите си за поверителност, си припомнят времето си в Area 51, става ясно, че извънземните нямат нищо общо. Това, което казват те, е че през 60-те години мястото е било тестов терен за шпионски самолети като A-12 и поставилия рекорд по скорост негов наследник SR-71 Blackbird.
Група хора, наречена Roadrunners, работили в Area 51, си спомнят, че или им е било плащано на ръка, или с чекове, издавани от случайни фирми като Pan American World Airways. Базата изглежда все още тества свръхсекретни самолети и оръжейни системи, ето защо продължава да бъде забулена в мистерия.
Но всички можем да продължаваме да твърдим, че има открити тела на извънземни, съхранявани там, подобно на показаните в популярния филм "Денят на независимостта". Така е по-забавно.
НЛО в СССР
През 1967 г. съветски астроном призовава за "съвместни усилия на всички учени в света" за определяне на естеството на неидентифицираните летящи обекти. Ученият Феликс Зигел е толкова убеден в съществуването на летящи чинии, че казва: "За съжаление определени учени както в Съветския съюз, така и в САЩ, отричат самото съществуване на проблема, вместо да помагат за решаването му."
Неговите притеснения са провокирани от около 200 наблюдения на "светещ оранжев полумесец", чиято "повърхност е само малко по-матова от тази на луната." Също така е известно, че полумесецът "отхвърля самолети, понякога с искри."
Подобни подозрения в крайна сметка водят до изследване, поръчано от съветските власти през 1978 г. за проучване на "паранормални феномени". Твърди се, че получените документи изяснявали сериозността, с която съветското правителство се е отнасяло към перспективата за извънземна инвазия.
Чудовището от Лох Нес
През 1934 г. шотландски лекар твърди, че е видял чудовище в дълбокото езеро, известно под името Лох Нес. Той хванал камерата си и направил това, което после става известно като "Снимката на хирурга" - една от иконичните снимки на XX век.
Тъмна форма, напомняща бронтозавър, с дълъг извит врат, изглежда сякаш плува във водата. Това е достатъчно, за да убеди склонните да вярват - и оттогава хиляди души са твърдели, че са видели водното създание. Скептиците се съмняват.
Но дали те са грешали? Поне част от шотланското правителство е казала "не". Току-що публикувани документи разкриват, че бившият шеф на шотландската полиция Уилям Фрейзър е вярвал, че "вече липсва каквото и да е съмнение, че има някакво странно създание в Лох Нес, но изглежда много съмнително полицията да има някаква власт да го защити."
Докато шотландското правителство все още предстои да потвърди съществуването на Неси, новите документи дават надежда на многото търсачи на чудовища.
Заговорът на ЦРУ да убие Кастро - с черупка от мида
От 1960 до 1965 г. ЦРУ обмислят поне осем заговора за убийство на кубинския лидер Фидел Кастро. Според подготвен през 1967 г. доклад, разсекретен 36 години по-късно, ЦРУ са обмисляли употребата на пури, замърсен въздух, отровни хапчета, гъби и пълна с отрова спринцовка, за да убият комунистическия лидер. Един заговор, който е имал за цел само да опетни имиджа на Кастро, е предвиждал поставяне на талиева сол в обувките му, с надеждата брадата му да окапе.
Но е имало една идея, която била с една глава над другите: планът да бъде убит Кастро с черупка на морска мида, която представлявала клопка. Диктаторът бил любител на гмуркането със задържане на въздуха - и агентите на разузнаването обмислили да поставят особено впечатляваща мида на риф, който Кастро посещавал редовно.
Надеждата била, че тя ще бъде толкова прекрасна, че Кастро ще я вземе - и с това ще задейства експлозив. Шефът по кубинските операции в ЦРУ Дезмънд Фицджералд стигнал дотам да купи две книги за карибските мекотели. Но... сложната схема била обявена за непрактична.
Интелигентността на Джулия Чайлд
През август 2008 г. националните архиви на САЩ публикуват десетки лични досиета на хора, които са работили за Службата за стратегически услуги, предшественика на ЦРУ. Сред тях била и някоя си Джулия Макуилямс, бъдещата Джулия Чайлд.
Биографията на водещата на шоуто French Chef не е била особена тайна, но след публикуването повече хора били осведомени за дейността й по време на Втората световна война. И така - рецепта за интересен живот: преди да овладееш френската кухня, участвай в разработката на репелент за акули, поставян на подводни експлозиви.
Тайните помещения на "Гранд Сентрал"
Всеки ден стотици хиляди хора пътуват до и от гарата "Гранд Сентрал" в Ню Йорк. Хиляди се хранят в ресторантите на гарата и пият коктейли в елегантните й барове. Но "Гранд Сентрал" има и две тайни зони, които малцина някога ще видят.
Девет етажа под най-ниския етаж има бункер, известен като M-42. Според слухове по време на Втората световна война бункерът е бил охраняван с разпореждане за стрелба "на месо" поради опасения от саботаж, докато влаковете на гарата са се използвали за превозване на войски до и от Ню Йорк.
Също така под елегантната гара е Track 61, който не присъства на никоя карта на влаковите маршрути. Track 61 е построен за богати пътници, които пристигат с частни влакове, и има товарен асансьор, който се издига до гаражното ниво на хотел "Уолдорф Астория".
Най-честият пътник на Track 61 е бил президентът Франклин Делано Рузвелт, който е носел скоби на краката и е използвал инвалидна количка заради своя паралич. Частният влак на Рудвелт е включвал вагон, специално преработен така че да побира лимузината му "Пиърс-Ароу".
Когато той влиза в Манхатън от Хайд Парк, би могъл да излиза с лимузината от влака директно в товарния асансьор - и да влиза в хотела. Тайният вход не е позволявал на масите да виждат, че президентът не е в състояние да ходи.
Подслушването на Ленън
Джон Ленън със сигурност е създавал проблеми. Бившият бийтълс се е борил срещу войните, защитавал е каузата на мира и e написал песен, наречена "I am the Walrus".
Нищо чудно, че ФБР го слагат в списъка на лицата под наблюдение преди националната среща на Републиканската партия през 1972 г. (която те погрешно смятат, че той би могъл да прекъсне), прекратяват визата му и започват процедура по депортиране - предложение, направено от покойния вече сенатор Стром Търмонд.
По време на президентските избори през 1972 г. ФБР следи появите по телевизията на Ленън и концертите му - и дори следи дейността на дъщерята на Йоко Оно от предишния й брак. Ленън не прави нищо подозрително, така че ФБР приключват разследването си един месец след преизбирането на Никсън.
След убийството на Ленън през 1980 г., историкът Джон Уайнър води 14-годишна юридическа битка, за да принуди ФБР да публикува документите за него по закона за свободен достъп до информация. И в крайна сметка печели. Сведенията за него подробно са представени в документалния филм от 2006 г. "САЩ срещу Джон Ленън".
Потьомкинските села
Григорий Потьомкин е смел руски благородник от XVIII век, който интригантства в царския дворец, унищожава враговете си в степите и се твърди, че е ухажвал известната руска царица Екатерина Велика. В процеса на ухажване на красивата царица - поне според легендите - името му завинаги се превръща в символ на нещо несъществуващо.
За обиколката на Екатерина на новите руски придобивки в Крим през 1783 г., Потьомкин полага усилия да й покаже империята й в най-добрата й светлина. Според историята картонени фасади на красиви градове са изградени по бреговете на реките.
При спирането си там тя е трябвало да бъде посрещната от полкове амазонски стрелци или горящи полета чрез запалени мангали - и заря, изписваща нейните инициали; цели селища от крепостни селяни били местени от място на място и обличани в претенциозно облекло, за да демонстрират несъществуващ просперитет (по-късно това хвърлило тези региони в масов глад).
Скорошни исторически изследвания са доказали, че историята донякъде е недостоверна, но легендата си е останала. "Потьомкинско село" означава някаква подвеждаща или фалшива конструкция, често сътворявана от жестоки режими, за да измами собствените си граждани - и тези отвън. Една по-архаична форма на пиара...
