Не е ли време властта да обяви мисия "Доброволец"? Неколцина умняги, които да получат одобрение, равно на това за членството на България към ЕС и НАТО. Тоест - консенсус от всички политически сили.
За да извършат реформите, от които политиците се страхуват, избягват - защото дължат услуги някому за нещо, или просто не правят, защото ще нарушат нечий комфорт за лесно и безнаказано крадене.
Съвсем вярно, говоря за експертно правителство. Натоварено с една единствена задача по време на мандата си - да проведе реформите. Мисия, по-трудна и кървава от покръстването при Борис. Министри, на които 240-те в парламента просто ще разпишат пълномощия да действат за промяна на здравеопазването, образованието, армията и съдебната система.
Не кабинет от типа Беров, нито такъв като на Димитър Попов - все правителства, "назначавани" от БСП и ДПС. (СДС нарекоха тогава Беров Сламения човек, но като се замисля - дали от слама или от мукава, такива бяха мнозинството от министрите в последните 20 години...)
Един много специален човек от експертите трябва да е министър без портфейл само за една мисия - да преговаря с Русия, "Газпром", "Росатом". И преди това трябва да мине и през психотест - дали има необходимата пригодност (и топки) да води смислени преговори с руската мечка, и то - от страната на България, не от тази на собствения си страх и зависимости.
Нека да има и министър за ромската интеграция.
Тайно и явно се надявам, че в тази страна - и извън нея, ще се намерят двайсетина безспорни капацитети, с ум, разум, трезва преценка и слабо суетни български граждани, в областта на икономиката, финансите, здравеопазването, културата, образованието и прочие нужности.
При това за тях няма да е необходимо да гарантира партия, а единствено CV-то и достиженията им. Ако от близо 2 милиона българи в чужбина и под 7 милиона у нас не може да се подбере такъв екип, най-добре да се саморазпуснем като държава още сега.
Верно, подобно действие няма прецедент. Но кризата е криза и рецептите за излизане от нея всяка страна ги пише сама за себе си. На някои, като на Гърция, им ги предписват.
Когато назначените за министри експерти си свършат работата, всеки се прибира там, откъдето е дошъл - в банката, научния институт, международната организация, ателието си... Гадните реформи са безвъзвратно наченати, "доброволците" са лошите, охулените и оплютите, а партиите - целите в бяло и непокътнати. Какво по-целесъобразно от това...
Аргументите за подобна радикална мярка са следните:
1. Никой няма да си оцапа/смъкне рейтинга. Непопулярните реформи винаги разбиват рейтинг - и отнемат власт за доста мандати време. Пример - Костов.
Макар че дори и нищо да не правиш, само съчки в горите си да сбираш, пак спихваш. Пример - Симеон Сакскобургготски.
2. Никой няма да си оцапа ръцете. Реформаторите ги тачат - някой хубав ден може и паметник да им издигнат. Но докато управляват, неминуемо си изцапват ръцете. Дали с кръв - пример: бащата на турската република Кемал Ататюрк и арменското изтребление, или Наполеон с войните си, дали с пари, но все става.
Обаче Ататюрк реформира издъно Турция, а във Френския граждански кодекс над една трета от близо осемте хиляди члена са от времето, когато ги е създал Бонапарт - 1804 г. (Макар че премахва избираемото начало за магистратите...)
В конкретната хипотеза на експертно правителство сегашните управляващи от ГЕРБ остават да светлеят с чист и неопетнен лик. Просто до следващите редовни парламентарни избори запазват красивия заряд на спасители-избавители, заради който ги избраха. В случая - ще обмислят как да спасят България след реформите, но не и от тях.
Така на Бойко Борисов няма да му се наложи да сменя още неколцина министри, нито да си хаби здравето, което не знае кой и как ще му плати. На Цветанов и тези, които ще бъдат обстреляни освен него, ще им бъдат спестени и въпросите - и изпотяващите отговори - как точно са се сдобили с имането си.
3. Въздух за партиите. През времето, в което ще управлява експертното правителство, партиите ще се посветят на това, което най-много обичат да правят - да ловят избиратели.
Така ГЕРБ ще има време да се концентрира върху най-чаканото събитие - спечелване на президентските и местни избори догодина.
БСП - да се подготви за достойно поражение - загуба на президентския вот, и евентуално да отвоюва кметски места в някои от по-дребните от 264-те ни общини.
Президентът - да омеси в подходящо съотношение граждани и политици, така че на формацията му много да не й личи откъде идва, а само накъде отива.
Синята коалиция - да потвърдят или да ни разубедят, че единственото автентично дясно, и да намерят смислен начин да го докажат на колкото се може повече избиратели.
ДПС - да "омае" още няколко хиляди роми, без да има нужда да доказва къде набива обръчи. А Доган най-сетне спокойно да обмисли кой да го замести - и да го посочи.
Всички те ще бъдат адски улеснени, също и ние като избиратели. Защото след края на мандата на експертите, състоянието на държавата ще е прогнозируемо и всяка от тези партии ще пише предизборна програма, зададена при едни и същи параметри: едни хора свършиха мръсната работа, а оттук-нататък?
Реформите наистина са мръсна работа. Но точно тая мръсна работа не е по силите на българските политици. Те са свикнали да консумират вина - и мезета, или и двете заедно...
Знам едни хора, които със сигурност ще са адски недоволни от това, защото ще изгубят много пари. Разни телевизионни предавания. Ще се чудят с какво да запълват времето си, защото по презумпция експертите-министри няма да се грижат за имиджа си като чалгарка за дневния си макиаж. (Така впрочем ще отпадне и необходимостта да се дават грешни пари за политическа вакса.)
Вероятно от това телевизиите ще станат по-смислени и ще произвеждат новини с човешко, а не с министерско лице. Вместо нeчия щерка на управник да разказва миличко от екрана какъв добър баща и глава на семейство е баща й, а той да се усмихва благо... Има си хас да каже обратното... Добре, че никой не подлага подобни изказвания на детектор на лъжата. Щеше да се получи интересна игра, ако залагаме с SMS за 1.20 лева вярно или невярно е твърдението...
Но да се върнем на Нашите хора. С какво бихме могли да примамим такива мисионери? С обещанието да ги увековечим с восъчни фигури в българския Лувър. Или да кръстим магистралите на някои от тях. Май си струва да се помисли... Може би все пак с Мисията.
