Преди вероятно вече повече от 30 години, майка ми, млада учителка, е прекарала около година като възпитател в ТВУ за девойки. Интересно време е било. Момичетата са я научили как се краде. И дотам с трудовото превъзпитание. Разказвала ми е, че момичетата просто имали нужда от разговор с някой, който ги разбира. Затова и харесвали младите възпитателки. Години по-късно е срещала свои ученички, създали дом и семейство.
Днес няма нито ТВУ-та, нито ТВО-та. Въпреки че и те са оставили своето наследство.
Не знам дали сте се срещали някога с проблемно дете. На кратко проблемното дете в повечето случаи е чудесно дете, от проблемно семейство. Например: тати бие мама, мама пие, а после заключва децата вкъщи през деня и те не стъпват в училище. Или мама продава хероин, но взима само кокаин. Или родителите карат детето си да проси. Съответно то проси.
Това са само няколко примера
После идват едни хора и пращат детето от "риск" в Социално-педагогически интернат. На подобно място се настаняват деца, навършили 7 години, в случаи, в които домашната среда крие риск. Като риск се приемат именно пиещи родители, злоупотребяващи с наркотици, насилие или родители с психически проблеми. Предполага се, че в тази рискова среда, децата нямат подходящи условия за живот в семейството или са лишени от родителски грижи и надзор, а това ги превръща в потенциални извършители на „противообществена проява" - на кратко, престъпление.
Как се разбира, че има такива предпоставки - ами много просто. Ако родителите са извършвали престъпление, то е вероятно техните прояви са оказали вредно влияние върху децата. Това предполага чл. 6 от правилника за социално-педагогическите интернати.
А тези места не се славят с много по-добри условия. Последният шумен скандал около подобен тип домове избухна през есента на 2013 година, когато френски доброволци разкриха серия от нарушения в дома в Стралджа - възпитателите бият децата с пръчка, децата се бият по между си и липсва каквато и да е чувствителност към проблемите им. Домът в Стралджа е затворен, но това не разрешава проблема.
Другият тип интернати - възпитателни-училища интернати приемат деца на възраст над 8 години. В тези интернати се настаняват различни проблемни деца, които да живеят заедно до 3 години.
Седем затвора
Този принцип важи за възрастните, но не е съвсем ясно как се прилага към децата. От 7 интерната през февруари, към март са инспектирани 6 такива места - 2 възпитателни-училища интернати, 3 социално-педагогически интерната и един смесен (СПВУИ), в които са настанени около 200 деца. Ако затворниците могат да намлят присъдата си с добро поведение, то при интернатите няма практика да се предлага освобождаване от институцията заради положителни резултати от извършената работа с ученика. Според данни на Държавната агенция за закрила на детето в някои от специалните училища не се прави дори доклад за оценка на поведението на ученика в края на учебната година, въпреки че това е предвидено в регламента за работа на интернатите.
А „присъдата" за ученика в по-голямата част от случаите е провокирана от т.нар. статусни нарушения - бягство от дома, от училище, скитничество, просия, проституция. Почти всички деца са настанени в тези институции, защото са били лишени от родителска грижа, контрол, подходящи условия за живот. Семействата им не са получили помощ, за да се справят с проблема. Вместо това се наказват децата с лишаване от свобода - защото именно това правят тези възпитателни училища.
Най-много от настанените там са на възраст между 14 и 16 години. Всеки, който е имал тинейджър вкъщи или си спомня поведението си през това време от живота си, може да си представи какво е да събереш на едно място десетки тинейджъри от проблеми семейства с различни дефицити и да очакваш да се поправят - изпълнени с вътрешни противоречия, без нужната семейна подкрепа, но за сметка на това наказани да живеят в дом за проблемни деца. За родителите, които не са осигурили на децата си нормална среда, рядко има санкция.
На кратко - вместо да се съдейства за разрешаването на проблема и да се помогне на децата да се справят с трудностите, те са поставени в среда, в която по-лесно няма как да им стане. Няма публични данни за това по какви програми се работи с децата в интернатите, нито по какви критерии се съди дали настаняването им там дава позитивен ефект. Същевременно на децата се издават удостоверения за завършено образование до определен клас, но при проверка се установява, че са неграмотни (според доклад на омбудсмана Константин Пенчев).
Невинен до доказване на противното
Проблемът е в противоречието между Закона за закрила на детето и Закона за борба с противообществените прояви. За съжаление, вторият взема превес, когато става дума за деца в риск.Според неправителствените организации, които се занимават с правата на децата, Законът за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е морално остарял. „Настояваме децата, които са с противообществени прояви да бъдат определени като деца в риск, за да могат да попаднат в обекта на закрила в Закона за закрила на детето", казва Мадлен Таниелян от Национална мрежа за децата.
Междувременно обаче издръжката на едно дете в СПИ е 8 780 лева, а във ВУИ е около 10 000 лева. Тези средства покриват престоя на детето, заплата за комисиите, които преценяват дали детето трябва да бъде вкарано в интернат, заплатите на възпитателите. Лиспва обаче информация доколко ефективно е това - дали децата, които излизат от интернатите, са се превърнали в пълнправни членове на обществото или са извършили следващата стъпка, с която да влязат в затвора.
Призив за решение на проблема
За закриването на интернатите не се говори от днес или от вчера. От години неправителствените организации работят съвместно с правителствата за установяване на правила за детско правосъдие. То би гарантирало различно отношение към децата, което да им помогне да излязат от опасност. Например в Швейцария, където система за детско правосъдие има от края на Втората световна война, едва 15 процента от сблъскалите се с правосъдната система деца се връщат към престъпленията, докато при възрастните това правят около 50 на 100 от влезлите в конфликт със закона.
Именно в тази посока България трябва да извърви дълъг път . А „пътна карта" има - през 2010 година е приета от тогавашното правителство на ГЕРБ, като в нея са предложени стъпките, по които може да се разреши проблема и тези интернати да бъдат закрити. През 2013 година и 2014 година обаче пътната карта е оставена на заден план.
На следващите управляващи трябва да е ясно, че тази реформа трябва да се случи. В противен случай остават поне 6 места, в които със сигурност не се помага на проблемни деца, а е по-вероятно да се възпитат престъпници.
