Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Искам да съм директор на...

Искам да съм директор на... Снимка: Getty Images
Искам да съм директор на...

По-лесно е да не спиш няколко денонощия, за да изкараш някой допълнителен лев и да сложиш събраната сума в намигващо на цвят пликче за директорката на столична детската градина - отколкото да запишеш хлапето си по "праведния" ред.

Виждали ли сте такава директорка? Тези жени вярно са се превърнали в атрактивни полубожества, накичени с всевъзможни бижута. Обърканите родители им принасят в жертва какво ли не - от банкнотни до шоколадови изкушения, прикачени към бутилка 33-годишно GlenDronach.

Въпреки че и новият кмет, и премиерът се престараха да поддържат слуха как в София ще се открият достатъчно нови детски градини чрез тържественото прерязване на ленти, от няколко години общината толкова се стиска откъм места, че ако българите не милееха за децата си, щяха да започнат да се замерят един друг с тях, изнервени от абсурдите в системата по приемане.

В момента тя продължава да бъде нищо повече от черен пазар, въпреки така любезната ИСОДГ (Информационна система за обслужване на детските градини), чрез която се извършва електронното класиране на участващите в състезанието деца.

Предполага се, че елементарната причина, поради която родителите искат да запишат хлапето си на детска градина, е, че работят - както и техните родители (или пък те са достатъчно далеч, стари и немощни, за да учат малките на кълбета и други физически каламбури по цял ден). Логично е също така, че щом искаш да запишеш детето си в детска градина на територията на София, работиш на същата тази територия.

Излиза обаче, че трудещите се всъщност са дискриминирани.   

Според последната актуализация на критериите, които дават предимство за прием на децата в детските градини и ОДЗ, кандидатът получава по една точка за родител, който работи. Значи при двама работещи родители детето получава най-много 2 точки. От друга страна детето с лекота получава цели 3 точки, ако единият родител има постоянен или настоящ адрес в столицата.

Не че лично в моя случай детето ми губи тези свещени 3 точки, с които са привилегировани официалните софийски жители. Въпросът е, че то (както и много други в подобна ситуация) няма как да събере необходимия брой за класиране, заради ниската оценка на толкова важен критерий като двама работещи родители (и работещи баби и дядовци).

Вместо да помисли по този семейно-икономически проблем обаче и да приеме, че ако актът за раждане на детето сочи, че то е родено в София, няма какво повече да се умува върху този критерий, Столичният общински съвет го раздаде хомофобски по отношение на "потекло".

По време на обсъждането на промените в правилата за прием в детските градини, съветниците гласуваха върху доста радикалното решение до класиране на останалите деца да се стига единствено след като в тях са настанени наследниците на двамата родители, родени на столична територия.

Вероятно упоен от идеята за софийско жителство, някой предложил да се дават по две точки в критериите за класиране, ако и двамата родители са родени на територията на София, удостоверявайки това с копие за акта за раждане.

Предложението не е прието, но пък СОС явно така и не е инвестирал време в рефрешването на правилата и въобще системата, която не работи вече трета година. През 2010-а без забавачка останаха около 9000 хлапета. Дори да приемем, че числото е преувеличено заради истерията на родителите, регистриращи децата си още при раждането им (и така системата да отчита повече чакащи от реалното), говорим за масово кършене на ръце сред хора, които не знаят как по друг начин да вкарат детето си в детската градина освен да си пропуснат някоя кредитна вноска, за да ощастливят някоя директорка.  

Друг е въпросът доколко си склонен да повериш детето си в ръцете на човек, предразположен към получаване на неизброимо количество битови (и емоционални) жертвоприношения. А и още едно намигващо пликче в ръцете на някоя директорка е просто пирон в непоклатимата с нелепостта си система за прием.

Най-силни са протестите на родителите срещу друг абсурден критерий: 3 точки предимство се дават на децата, чиито родители или баба/дядо работят в детските заведения. Някои от аргументите за него са, че заплатите в градините не могат да задържат персонала и това е единственият начин той да бъде стимулиран.

Вместо да предотврати конфликт на интереси обаче, подобна мярка просто го легализира. И без него, едва ли има лелка, която да не може да уреди внука си в детската градина, придържайки се към подобаващо поведение. Така че кандидатстването по този критерий просто изисква допълнитено засилен контрол.

Няма никаква гаранция, че електронните данни, които дават повече точки на децата са верни. Критериите трябва да се защитят със съответните документи след онлайн класирането - пак при директорките - което допълнително забавя и дискредитира процедурата.

Затова нека родителите да бъдат максимално честни в попълването на критериите за оценяване. И ако може майки, които са взели гениалното решение да не работят, да не отделят от месечната си дажба за фризьор, маникюр и солариум под формата на подкуп за директораката, а вместо да се взират в празнословните статуси във Facebook, да се посветят на прекрасната възможност да отглеждат и възпитават детето си вкъщи.

Иначе, по думите на икономическия журналист Димитър Събев, "ако родителите могат да се трудят без постоянно да се притесняват какво да правят с малките си деца, брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне и ще създадем повече добавена стойност".

Пак според него "правителството може да помогне на бъдещето на цялата нация, като определи реалистична парична норма за отглеждане и възпитание за едно дете на година и осигури плащане директно на отглеждащия - държавна, общинска или частна детска градина, детско учреждение на фондация или детегледач (лице, преминало през специално обучение). Родителите също ще получават пари, когато отглеждат децата си у дома, разбира се, в по-малък размер и до толерантна възраст, например 4 г."

Подобна идея у нас обаче сигурно би прозвучала по-екзотично и от проект за забавяне на глобалното затопляне на което и да е правителство. Така че засега ни остава само да не забравяме и да натякваме колко са важни децата ни. Особено по време на избори.

 

Най-четените