Домът на терора - поуките от кървавия XX век

Снимка: Теодор Спасов

Във всяка от залите на „Дома на терора" в Будапеща посетителите могат да чуят подробна беседа за всяка от темите или да ги получат на хартия. Вижте в галерията повече за част от тях.

Снимка: Теодор Спасов

Зала „Двойната окупация"
По време на Втората световна война Унгария се управлява от национал-социалистката партия „Кръст от стрели“. Почти всички унгарски евреи са изпратени в концентрационния лагер в „Аушвиц“. Преди войната около една четвърт от населението на Будапеща е еврейско, а днес евреите съставляват едва 0,11 процента от него. Кратката, но разрушителна нацистка окупация е последвана от комунистическото господство, което се установява за дълго. На 27 август 1944 г. съветските сили преминават унгарската граница. Страната става арена на войната в сблъсъците между двете супер сили – Нацистка Германия и Съветския съюз. Суверенитетът на на Унгария е загубен на 19 март 1944 г. Окупационните сили остават на нейна почва повече от 4 десетилетия. Последният съветски войник напуска Унгария на 19 юни 1991 г.

Зала „Църквите"
И нацизмът, и комунизмът считат религиите за техен враг. И двете доктрини заменят Бог с техните собствени лидери, представяйки ги като непогрешими и вездесъщи. Те преследват религията, вярващите и църквите, защото етично-религиозните учения опонират на техните идеологии, които те желаят да издигнат до ранга на вероизповеданията.

Зала „50-те години"
През пролетта на 1945 г. Червената армия изтласква нацизма от Унгария. Войната приключва, но пораженията са катастрофални. 10 процента от населението е или убито, или напуснало страната, като страната буквално е в руини. Хората трябва да започнат нов живот и да възстановят страната си. Вместо да се случи това обаче, новият режим започва да тероризира хората, целейки да постигне своята изключителна власт, а хората отново заживяват в страх. Когато през 1947 г. комунистическата партия започва да демонстрира открита и пълна диктатура, насилието отново става част от всекидневния живот. Така парламентарната демокрация в Унгария се отлага през следващите 40 години.

Зала „Живот по време на комунизма"
Щом е издигната желязната завеса, границите са били затворени и минирани, като никой не е могъл да напусне легално социалистическите страни. Тези, които въпреки всичко се опитват, трябвало да поемат риска да влязат в затвора, в случай че бъдат хванати. Но има и много, които са срещали смъртта си в минираните полета, а други са били разстрелвани, докато са се опитвали да избягат. Съветският съюз посочва лидерите в социалистическите държави, които да оглавяват комунистическите партии. В Унгария политическите партии са забранени, освен Работническата партия. Повечето социални организации и общества са забранени. Партийната идеология контролира изцяло икономиката, културата, образованието и ежедневния живот.

Снимка: Теодор Спасов

Зала „Гулаг"
Системата на съветските концентрационни лагери е организирана през 1919 г. с цел сегрегиране, наказване и използването на труда на тези, които съветският режим намира за врагове. „ГУЛАГ" всъщност абревиатура на централната администрация на тези лагери, но в разговорния език се използва за обозначаване на съветските концентрационни лагери като цяло. В „гулаците" са загинали милиони политически затворници. През 1944 г. съветските окупационни войски получават заповед да „мобилизират" на "принудителен поправителен труд" германците от Унгария. Но на практика не само германците, а цялото унгарско население е засегнато. Документи доказват, че местните съветски власти трябвало да вземат определен брой затворници. И тъй като нямало много германци там, а трябвало да изпълнят квотата, те „мобилизирали" и много унгарци с близки до германското звучене имена. Сред „мобилизираните" има и деца под 18-годишна възраст и дори мъже над възраст над 60 години. Няколко хиляди унгарци са били обречени на смърт или на дълго затворничество в тези съветски лагери. Оцелелите унгарци успяват да напуснат Съветския съюз в началото на 50-те години, но завръщайки се са принудени да мълчат за случилото им се до края на режима. Много от тях обаче не успяват да се завърнат при семействата си дори и след изтичането на присъдите им.

Зала „Селячество"
След края на Втората световна война богатите фермери са подлагани на репресии. Най-успешните земеделци се поставят в т. нар. списък на „враговете на народа". Набедените за „врагове" се таксуват с допълнителни данъци, изнудвани са да произвеждат по-високи квоти продукция, подлагани са на физически и психологически тормоз от специални бригади. Те се опитват да пречупят човешкия им дух с насилствен труд, принудителни изселвания, конфискации на имущества, със съдебни присъди, затворничество и екзекуции. Към 60-те години на 20. век вече всички частни ферми са ликвидирани чрез насилствената колективизация.

На един от най-живописните булеварди в Будапеща - „Андраси", се намира сграда в неоренесансов стил, построена през 1880 г., която днес служи за музей. Зад неговата красива фасада обаче се пазят зловещи спомени за два срамни и трагични периода от унгарския XX век.

Тогава тази източноевропейска страна е арена на кръстосан огън в експанзията на две диктатури, идващи от запад и изток - нацистката и комунистическата. В продължение на някоко десетилетия тази сграда наистина е била дом на терора и е използвана както и от нацистите, и от комунистите.

Домът на лоялността и терора

Булевард „Андраси" е една от най-красивите улици в града и това прави впечатление на всеки, посещавал някога Будапеща по работа или като турист. Булевардът се намира на ключово за града място и свързва центъра с Площада на героите - там са издигнати монументите на седемте лидери на маджарски племена, заселили се край река Дунав през средните векове. Парадоксално, и нацистите, и комунистите решават, че тъкмо там трябва бъде мястото, където да подлагат на ужасни мъчения и да екзекутират хората, които са им неудобни.

По време на Втората световна война, когато в политическия живот на страната доминира национал-социалистическата партия „Кръст от стрели", в тази сграда, позната тогава като „Дом на лоялността", се помещава нейната партийна централа. В подземието й обаче членове на движението „Кръст от стрели" измъчват и убиват хиляди хора, включително и много евреи.

Между 1945 г. и 1956 г., когато страната вече е под съветска окупация, сградата на „Андраси" №60 се използва от политическата полиция и продължава да бъде същински дом на терора и ужаса. Изоставената от национал-социалистите партийна централа се превръща в централа на милицията (политическата полиция), като хиляди са държани против волята им вътре, измъчвани и екзекутирани.

През тези години политическата полиция внедрява и вербува шпиони навсякъде. Много техни доносници следят и клеветят хората във фабриките, в редакциите, в офисите, в университетите, в църквите, в театрите. Следят всяка тяхна стъпка. Тази политическа полиция малтретира или осакятява по един човек от всяко трето семейство в страната. Месеци след като се нанася на „Андраси" №60, милицията започва да използва и подземията на съседните сгради, като на практика създава подземен лабиринт от затворнически килии - подземие на ужасите.

По-малко зло няма

В „Дома на терора" днес може да се видят помещенията, където са извършвани жестоките мъчения и убийства. Тези лабиринти са запазени в автентичния им вид. В горните няколко етажа на сградата пък са изложени автентични експозиции както от самия дом на терора, така и такива, които са свързани с трудните етапи от история на Унгария през XX век.

Ако скоро възнамерявате да посетите Будапеща, посетете този музей. Неговите експозиции със сигурност ще ви накарат да настръхнете от ужас. А после ще почувствате облекчение, че това вече е минало в Европа.

Трансформираният в музей дом на терора днес не е просто монумент в памет на жертвите на нацизма и комунизма. Неговият смисъл е да напомня за поуките от ХХ век - а именно, че никоя диктатура не може да бъде считана за по-малко или по-голямо зло от друга диктатура.

Във всяка от залите на „Дома на терора" в Будапеща посетителите могат да чуят подробна беседа за всяка от темите или да ги получат на хартия. Вижте в галерията повече за част от тях.