Гняв, безсилие и цветя за помен

Лятото ще отмине и есента ще дойде със своите събития. Снимките на убитите на пътя деца вече няма да бъдат на първите страници на вестниците. Скръбта ще остане само за близките им.

Лесидрен ще заживее по обичайния си начин - с автомобилни гонки и форсиране на коли на площада. Дядото на Велислава ще носи цветя на мястото, където е блъсната внучката му. Хората от селото все така ще ги е страх да подадат оплакване.

Трагедията от изминалата седмица едва ли ще дисциплинира тези, които плашат цял Лесидрен със скоростта и звука на свистящи гуми. Вторият участник в гонката с фатален край, не чувства вина за случилото се, както се видя от излъчените интервюта.

Какво би могло да го стресне?

Призивите на кмета, предупредителните протоколи от полицията или съселяните, на които очевидно е взел страха? Скоро и шофьорът, убил децата, може да се върне от ареста, докато делото срещу него започне да се точи, както си знаем, и да се присъедини към компанията.

В Лесидрен може би вече са забравили и свещеника, когото преди пет години пък прегазил пиян шофьор. Селото ще продължи да бъде свърталище на „джигити", които чуждата смърт не плаши. През есента подписката на съучениците на другото починало дете - Марино може и да е стигнала до Президентството и парламента, но ще потъне в по-важните въпроси на предизборната кампания и ще остане поредният отчаян акт на съпричастност и възмущение без последствия.

„Почернените родители няма да намерят утеха, защото съдебната система е глуха за мъката им." - пише в петицията -„Предвидените наказания в закона дават възможност убийците да получат неадекватно леки присъди. Съдебният процес пък е стена с много пробойни". Ученици и учители настояват причинената смърт при автомобилни гонки да бъде разглеждана като предумишлено убийство.

Апелът изразява онова, за което се говори и пише от години. До следващата трагедия. След която ще има мъка, гняв, безсилие и цветя за помен. Новината за злополуката ще се позабрави и докато това става, часовникът ще отмерва времето на следващите жертви, на децата, тръгнали на разходка и на близките им, които ще ги видят за последен път. Злополуката се задава, независимо дали ще е след ден, месец, два.

Дали убийците ще са компанията от Лесидрен или друга в центъра на София, пияни, дрогирани, шофьори без книжка или обикновени любители на високата скорост няма значение. Хрониката на следващата предизвестена смърт, която се пише в момента, започва с неспазването на съществуващите закони, продължава с неадекватните санкции и завършва със съдебната система.

Безброй са случаите, от които единствената поука е безнаказаността. Докато съучениците на Марино събират подписи за своята петиция, съдебната система им показа, че не само е глуха, както те я описват, но кьорава и куца също.

Магистратите в Пловдив освободиха от ареста шофьора, който уби човек на пешеходна пътека, прегазвайки го със сто километра в час в центъра на града. Съдът не уважил мотивите на прокурора, според когото има опасност виновникът отново да се качи на колата и да „ликвидира",както се изразил той, друг пешеходец.

Двадесет и четири годишният шофьор е санкиониран осем пъти и то предимно за превишена скорост.

Няма нужда от експертно мнение, за да се намери логичният отговор на въпроса подходяща мярка ли е домашният арест. Съдът да попита какво мислят съучениците на Марино. Те нямат кой знае какъв житейски опит, но вече знаят до какво води безнаказаността.

До труповете на приятелите им.

Делата срещу шофьора, убил децата при гонка в Лесидрен и срещу този, прегазил възрастен мъж на пешеходна пътека в Пловдив, тепърва предстоят. Съдебната система за пореден път ще има възможността да демонстрира своите пробойни и да се покаже в пълния си блясък - глуха, кьорава и куца. И корумпирана.

Тук може да се припомни дългият списък на убийците по пътищата, получили условни присъди или оправдани, както и на онези, чиито дела още се влачат на различни инстанции, толкова дълго, че вече сме забравили за жертвите. След време ще прочетем как са завършили процесите срещу тях в кратка дописка като тази от април, в която научаваме, че Софийският апелативен съд е отменил осъдителната присъда на прокурорския син, прегазил двама на бул. „България" в София преди четири години най-вероятно при гонка. Делото е върнато отново на прокуратурата, заради „съществени процесуални нарушения". Отменена е присъдата - тригодишна условна, с пет години изпитателен срок.

Толкова за справедливостта. И за изводите от нея.

Възможно ли е предизвестените жертви да бъдат спасени? Възможно е, но за това се иска много повече от апели и е в правомощията на законодателната власт. Възможно е, ако чувството за безнаказаност у тези, които се качват на колата за гонка, превишават скоростта, не спират на пешеходни пътеки, карат пияни или дрогирани, бъде отнето.

Първи са законодателните мерки, които могат да бъдат извършени още през есента, ако жертвите от лятото не бъдат забравени и не се превърнат в цифри от статистиката, за които никой не си спомня. А някой ден, в далечно бъдеще, може и съдебната система да демонстрира справедливост, независимо дали става дума за прокурорски син, за световен шампион като Стависки, за обикновени или за по-специални „джигити".

Да се надяваме ли?

#1 bludniq_sin 17.08.2015 в 09:56:12

"Съдебната система за пореден път ще има възможността да демонстрира своите пробойни и да се покаже в пълния си блясък - глуха, кьорава и куца. И корумпирана." Давам ти следното възможно развитие на случая - деянието на шофьора въпреки смъртта на 2 души по всяка вероятност няма да бъде квалифицирано като особено тежък случай или ако бъде то за мен това ще е изненада и ще бъде в нарушение на закона и необосновано (прочети малко защо). В случай, че съм прав максималната присъда според закона е 10 г. лишаване от свобода (тук съдът няма думата - други гласуват и изменят законите - ако не знаеш - прочети малко). В случай, че шофьорът признае вината си и поиска съкратено съдебно следствие, ще бъде признат за виновен и ще бъде постановена присъда. Ако хипотетично приемем, че съдът постанови максималната присъда от 10 г. пак съдът ПО ЗАКОН ще е длъжен да намали така постановеното наказание с 1/3 (30%) - т.е ще наложи наказание от 6 г. и няколко месеца - тук съдът също няма думата - такъв е законът, съкратено съдебно следствие не може да му бъде отказано както и съдът е задължен да намали наложеното наказание пак по закон (ако не знаеш защо - прочети малко). Е - на края на хипотетичното развитие имаме - осъден водач, според действащото законодателство с максималната присъда с оглед признанието на вината му. Възможно е присъдата и да е по лека в случай, че при индивидуализацията на наказанието (ако не знаеш какво е това - прочети малко) съдът счете, че не са налице предпоставките да се наложи максималното наказание. Защото предвиденото наказание не е константа - то е от 3 до 10 г. и да законодателят (не съдът) го е предвидил такова и в случаите когато има 2 или повече жертви. Т.е за да се наложи максимално наказание тр. да са налице редица предпоставки, които може и да ги няма в конкретния случай. С оглед горното ще помоля авторът да ми разясни къде в предложения вариант за процес и наказание вижда пробойни, на съдебната система, къде вижда куц, кьорав, глух и корумпиран съд? Пак казвам - това е напълно реално и законосъобразно развитие на процеса. Може би авторът не прави разлика между законодателна и съдебна власт? Ако е така - да прочете малко.

#4 bludniq_sin 17.08.2015 в 13:06:43

Vladimir Dochev - много общ въпрос. Дали няма никаква корупция в съдебната система - напротив - има според мен както има и в много други страни. Дали е над средното в ЕС - вероятно, дали е в размерите, в които се опитват медиите да ни убедят, че е - категорично не. Дали в обществето интересните случаи с прегазени хора на пътя присъдите съответстват на закона - да. Законът предлага ли се, приема ли се от редовите съдии и прокурори - не; Съдията трябва ли да се води по общественото мнение (което лесно се манипулира) при индивидуализацията на наказанието (т.е когато определя размера на наказанието) - твърдо не. Дали съдът прави всичко възможно да осъди шофьорът - не би трябвало - това трябва да го прави прокурорът. Съдът НЕ е страна в наказателния процес и не трябва да бъде - нито страна в полза на обвинението, нито страна в полза на подсъдимия (защитата). Прав ли е съдът, когато отменя присъди (осъдителни или оправдателни) заради допуснати от прокурори или разследващи съществени процесуални нарушения - да - в противен случай горният съд така или иначе ще отмени постановената от съда присъда или ако не го направи държавата ще бъде осъдена в страсбург (по европейски...) Искаме ли правова държава? Да. Прави ли сме да се сърдим когато съдът приложи правилно действащия закон, а присъдата не ни се струва справедлива (справедливостта е доста .. гъвкаво понятие) - не. Пак да попитам - съдът ли е този, който пише законите - не. Едно нещо тр. да е ясно - (учи се още в университета) - справедливо е наказанието, когато съответства на закона, а самият закон е такъв какъвто народните ни представители са избрали и гласували и са сметнали за справедлив. В момента максималното наказание за подобен тип престъпление е 10 (или в особено тежки случаи 15 г.). Пак казвам - максималното иначе наказанията са от 3 до 10 и от 5 до 15. Т.е законодателят е предвидил диапазон като съдът според обстоятелствата трябва да определи кое е справедливото наказание - очевидно според законодателят има случаи със смърт на пътя, когато и 3 г. биха били справедливо наказание. Как се определя (индивидуализира наказанието) е много сложен процес, който не почива изцяло на будната (или заспалата) съвест на съдията. За определянето има определени правила (неписани) и практики, защото е важно съдът да уеднаквява правораздаването до колкото е възможно. Т.е при идентични случаи не е редно и не е в духа на закона един съд да определя 10 г. а друг 5 г лишаване от свобода. И накрая - нито едно наказание не е справедливо ако попитаме близките на жертвите. Единственото справедливо наказание за отнет живот е да отнемем живота на извършителя (не би ми пукало ако аз съм роднина на жертва дали извършителят е действал умишлено, или непредпазливо), НО това е в тотален разрез с идеите за демокрация, с идеите и духът на наказателния закон (да превъзпита престъпника, да го поправи и да го върне в обществото) както и с идеите на добродетелите, които уж обясняваме, че подкрепяме и защитаваме (нали сме европейци, нали западни благодетели, партньори ..). Пример - в норвегия брайвик изби 78 човека собственоръчно и хладнокръвно като каза, че не изпитва грам съжаление за това. Резултат - 21 (или 25 - там някъде) г. затвор. Има вариант да го задържат и за по-дълго, но ако е луд и то не в затвор а в психиатрия, само дето по мои спомени експертизата каза, че си е наред с главата и е вменяем, т.е логично е след изтичане на присъдата да го освободят. Това справедливо ли е според теб? А съдът и подкупен ли е? Постарал ли се е да го осъди и да спаси обществото от него норвежкия съдия?

#7 bludniq_sin 17.08.2015 в 14:35:52

pixie, да поясня и аз защо съдът не е страна. По принцип страни в процеса (без значение граждански или наказателен) са тези, които защитават или чужди права и интереси. В наказателния процес - страна е прокурорът - защитава интересите на държавата, на държавното обвинение. Страна е и подсъдимият - защитава своите интереси, страна е и защитникът - защитава интересите на клиента си, страни са и пострадалите и техните адвокати. Съдът не е страна, защото той по презумция не защитава нито свои, нито чужди интереси. Съдът според това какво наказание е предвидено в закона заседава в различен състав. За най-леките престъпления с наказание до 5 г. затвор действително има сам съдия (но за такова леко престъпление е малко вероятно да те заплашат, подкупят или отстрелят). За престъпления, за които има предвидени наказания над 5 г. затвор имаме 1 съдия и 2 съдебни заседатели, а когато наказанието което се предвижда е не по-малко от 15 г. тогава имаме 2 съдии и 3 съдебни заседатели. Забележи, че съдебните заседатели, които са граждани като мен и теб са повече от съдиите и техният глас е равен на съдийския - т.е ако 3-мата заседатели кажат, че подсъдимият е невинен - то съдиите не могат да надделеят. Всички имат равен глас като съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите (предполагам, че логиката е да не бъдат повлияни от съдиите). Т.е виждаш, че съдът не е сам съдия - напротив в повечето случаи там има 3-ма души, а понякога и 5-ма. Те при взимане на решение за вината и в последствие за наказанието трябва да се абстрахират от чувствата си по отношение на подсъдимия, от предубеждения ако имат такива относно неговият етнос, пол и тн. Т.е съдът следва да бъде абсолютно обективен до колкото това е възможно за едно нормално човешко същество което също в живота си е (или бил) баща/майка/син/дете/жертва на престъпление примерно и тн. Вярно е, че пълна обективност е невъзможна, НО трябва да има опит към такава. Алтернативата е компютър да определя наказанията и тн. но това за мен е невъзможно поне за момента и дори да се случи ... което не мога да си представя крие риск от невъобразими зулуми, които могат да се случат. Да - промени е хубаво да има, но не бива да се правят на кило, а и не бива да се приема за факт внушението на медиите в търсене на рейтинг, че видите ли съдът е винаги корумпиран, винаги некадърен, винаги срещу обикновения човек. Ако вместо да пишат тъпотии някои журналисти се бяха постарали по наболели проблеми да ограмотят себе си и обществото като поканят юристи, които да обяснят сравнително разбираемо законовите аргументи за дадена присъда (присъди) по често срещани дела (ПТП-та, дела свързани с частни съдебни изпълнители и тн..) може би нямаше да е такава пълна обърквация в главите на много хора.

#10 bludniq_sin 17.08.2015 в 15:15:37

Nikkor, според мен и това, което съм видял, за да има оправдателна присъда на очевидно виновен подсъдим е необходимо наличието на няколко възможни хипотези. 1) Разследващите са направили всичко възможно, но не са намерили достатъчно доказателства, които да доказват по несъмнен начин, че именно подсъдимият е извършил престъплението. Прилага се презумцията за невиновност и мнението, че е по-добре 100 виновни на свобода, отколкото 1 невинен в затвора. Тогава обаче той не е очевидно виновен - може да е набеден за такъв (дори това да е вярно) от медиите например. Много пъти сме ставали свидетели на това как медии обявяват за виновни лица, които в последствие биват освобождавани като за вината им няма никакви обективни доказателства 2) Корупция - да кажа, че за оневиняване на виновен шофьор е необходимо участието на мн хора - експерти, прокурор, разследващи и съдии (намесата на последните не винаги е необходима). Обвинението е като верига и за да бъде скъсана тая верига действително е достатъчно да се разхлаби дори една брънка, НО такова разкъсване е нетрайно и лесно се поправя. Поправянето се случва от втората инстанция или от върховния касационен съд. За да бъде качествено оневинен един иначе виновен подсъдим (като казвам виновен имам предвид, че има и доказателства подкрепящи вината му) трябва някой да не събере доказателства (разследващия или прокурора) или да допусне съществени нарушения докато ги събира (разследващите допускат, а прокурорът трябва да не ги поправи - такива могат да се допуснат като се събират доказателства, като се разпитва обвиняемия или свидетели и тн..) и те да бъдат неотстранени или неотстраними (зависи). И накрая като към това се добави и съдия, който предварително е решил (или е бил подтикнат да реши), че подсъдимият е невинен да намери опора в липсата на доказателства и да отчете, че малкото читави са недостатъчни за несъмнен извод за вина след което да направи аргументиран и правно издържан извод, че подсъдимият е невинен. Едва и само когато веригата на обвинението е скъсана по такъв начин, а не е скъсана само една брънка, виновният подсъдим се "измъква" официално. Това с напускането на страната и тн .. да измъкват се някои, но на фона на мнозинството те са много малко (вярно, че са обществено интересни). Да добавя - у нас ако не ме лъже паметта процентът на осъдителни присъди е доста висок - около и над 90%. Т.е 90% от внесените обвинителни актове завършват с осъдителна присъда срещу подсъдимия.

#11 Conspirator 17.08.2015 в 16:19:28

Нека да се организира законова смяна /напълно безплатна/на контролните талони в присъствието на трима човека плюс съдия или нотариус,като единствената цел е да се установи,дали притежателите на шофьорска книжка са ГРАМОТНИ. Произволно избран текст/чрез компютърна програма/,който трябва да бъде прочетен пред комисията.Ако това не се случи,да бъде отнемана книжката автоматично и да се образува дело срещу тези,които са продали документа за 30 сребърника. Предполагам,че за никого няма да е изненада и тайна,че около 20 процента от младите българи и 90 процента от циганите са абсолютно неграмотни. КАК са взели книжка,след като теоретичният изпит предполага грамотност на средно ниво?Нали,за да отговориш на въпросите,първо трябва да прочетеш/и разбереш/за какво те питат и чак тогава да избереш правилният отговор. Ако този ''тест'' се организира от държавата ще избухне ОГРОМЕН скандал,защото ще се окаже,че десетки хиляди неграмотни убийци притежават/закупена/шофьорска книжка.

Новините

Най-четените