Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Преходно историческо

Кварталната хлебарница навлезе в прехода с големи надежди. Излезе от него отдавна затворена. Снимка: Явор Николов
Кварталната хлебарница навлезе в прехода с големи надежди. Излезе от него отдавна затворена.

"Сега тече една страхотна битка - чий разказ за промяната ще победи" - думи на Петко Симеонов, един от основателите на СДС. Казва ги в първите минути на документалния филм "Подмяната 10-ти" преди близо десетилетие.

Според различни изследователи, към днешна дата българският преход би трябвало да е завършил между 2 и 4 пъти, но реториката на партии и протести продължава да звучи, сякаш така и не сме напускали зората на 90-те.

(Пред)последният социологически взрив за края на прехода дойде фанфарно за новото правителство - и в чест на премиера му Пламен Орешарски. Съставът на новото правителство на Орешарски е една от категоричните илюстрации на тезата, че преходът е свършил, констатираха в анализ за политическия май политолози и социолози от институт "Иван Хаджийски"(познати имена - проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Андрей Бунджулов, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев). А предишният президент Първанов обяви края ехееей откога...

Междувременно обаче цяло едно поколение се е родило и пораснало, а към политическите промени в България погледа си са насочили и историците.

Всичко се развива много бързо

"В миналото беше залегнало едно убеждение, че трябва да умрат последните живи свидетели, за да се превърне едно събитие в история, други казват "да минат 50 години", други - 100. В рамките на един човешки живот се проектира превръщането на едно събитие в история, но това е представа от XIX век, когато времето тече много по-бавно.

Днес, когато събитията се развиват по-бързо, отколкото можем да ги осмислим, процесът на превръщането на настоящето в минало и в история е много по-бърз", смята ръководителят на Катедрата по история на България в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" доц. Михаил Груев. От три години заедно с екипа си той работи по проекта "Преходът - гласове, образи и памет".

Трите неверни разказа

Според автора на учебници и дългогодишен преподавател по история Александър Кертин, към българския преход има три гледни точки, които обслужват различни политически сили. Те намират своята основа в отношението към стария режим, а даже и в периода преди установяването на комунистическа власт в България.

"Едната е на наследниците на комунистическата партия. Тя търси да обоснови тезата, че по времето на социализма е имало диктатура, но в същото време творческата енергия на народа е била насочвана към собствените му интереси. Десницата доказваше противоположното - това е десницата, която се обединяваше около една ретроутопия. Тя показваше преддеветосептемврийска България като страна, която е можела да реализира своя потенциал, но войната й е попречила", обяснява Кертин.

Отнесени към прехода, тези два разказа изграждат коренно различни картини. "Единият показва несъстоятелността на политики, които са водени тук или пък несъстоятелността на идеи, които са били дадени отвън и са били реализирани неумело, наивно или без оглед на интересите на обществото.

Другият е, че преходът е започнал неправилно, защото е имало двроцов преврат, вместо истинска демократична нежна революция. Дворцовият преврат води до трансформирането на политическата власт в икономическа и тя се запазва до момента", посочва Кертин.

На фона на противоположните и чисто политически гледни точки на "синия" и "червения" елити, има и трети разказ: "Една народна гледна точка. Тя се проявява най-вече по форуми и сайтове, в които пишат обвързани със семейно-фамилната си история хора. Те повтарят, тези позиции са на много ниско ниво и няма наука, а спекулативни схеми с аргументи от типа "дядо ми каза" и т.н." По отношение на прехода, той е изключително ирационален и сблъсъците на мнения са непрекъснати.

Практика на конспирацията

Според доц. Груев двете политически интерпретации накрая са се срещнали в разказа за проваления преход, който днес е доминиращ: "Даже и да е бил нещо добро изначално, накрая се получи нещо лошо".

В продължение на три години той, заедно с историци, социолози, етнолози и политолози провежда стотици интервюта с хора от градове и села в България. Обект на интерес в "Преходът - гласове, образи и памет" са по-важните хора в населените места: приспособяващата се средна номенклатура, появилите се и изчезнали в последствие публични фигури и протодисиденти, политически лидери, икономически актьори на прехода и други.

Първият извод от изследването е, че конспиративната версия за прехода е станала доминираща в обществото - "че по някакъв начин промените най-напред за договорени на най-високо ниво и на един втори етап тази договорка между Горбачов и Буш след това е сведена до една договорка между комунистите и опозицията, в частност - между Луканов и дисидентите".

Доц. Груев посочва, че българинът по принцип има склонност към конспиративни теории и търсене на външния враг. Това води и до усещане за едно не-случване на прехода: "Това се дължи на разминаването в хоризонта на очакванията на голямата част на обществото и мизерията на постигнатото.

Не е ясно какво точно българското общество си представя като трансформация, защото то по принцип не е склонно да вижда проблемите в себе си и това подпомага търсенето на външна причина за собствените неуспехи и неуредици".

Искаме си комунизма!

Вторият извод от изследването е, че нашето общество не е било убедено в края на 80-те, че комунизмът е изчерпан. В това се корени и носталгията по соца в наши дни. "Ние имаме много латентно гражданско общество в края на 80-те години. Средният българин не е осъзнал комунизма като излишен, още по-малко - като зло. Тук няма значими вътрешни двигатели на промените в страната", посочва доцент Груев.

Той припомня и че българският преход е органично свързан с предишния режим. "Главните актьори по места, били те условно "комунисти" и "седесари", всъщност са хора, които по някакъв начин са свързани със стария режим, по някакъв начин произтичат от него и емоционално му принадлежат", коментира доц. Груев.

"Другари, назначавам ви за..."

Имаме един парадокс: самата соцносталгия се мисли като една далечна жалба по сигурност и по нормалност, ако щете. От друга страна, когато се опитаме да установим какво стои зад това, всъщност виждаме че това, което се мисли като преход, е организирано и извършено от хората на предния режим - били те номинирани за дисиденти или бизнесмени", отбелязва историкът.

Той припомня, че у нас може да е имало Кръгла маса по полски модел, но в оригинал тя е била резултат от гражданската активност на общество и интелигенция и чрез нея е бил зададен дневния ред на оттеглянето на комунистите от властта. В България, поради липсата на дисидентска традиция, "номинирането на опозицията, която да седне на тази кръгла маса, всъщност беше направено от самата комунистическа партия", обяснява доц. Груев.

Номенклатурният елит успява да се ориентира много бързо: "Резултатите от интервютата показват, че даже хора, които са били далече от кухнята на голямата политика, са разбрали логиката и смисъла на тези промени и голямата част от тях са ги разбрали в своя полза, като са се адаптирали".

Сиво безвремие

"Аз мисля, че никой от разказите за прехода не е взел превес и това се обективира в резултата от изборите. Той е израз на дълбока криза, на неспособността ни да осмислим миналото и да го преодолеем чрез самопознание. Изглежда, че оттук нататък ще имаме италиански политически процес - след Втората световна война през няколко години правителствата се сменят, без да са изкарали мандата си", обяснява Александър Кертин.

Доц. Михаил Груев насочва вниманието към един уж отговорен въпрос - кога свършва преходът: "В последните месеци на протестите цялото публично говорене за тези 23 години беше като за нещо единно. Не като за минало, а като за част от настоящето.

Общото убеждение е, че преходът не е приключил, а цялата академична наука твърди, че по формални причини и критерии, това трябва да е станало най-късно през 2007 г. Последните събития показват как преходът се мисли като нещо продължаващо, което непрекъснато ни преследва и не можем да се откъснем от него".

Как ще го учим?

Александър Кертин не смята, че интерпретациите на прехода ще стигнат до учебниците по история. Според него авторите се задоволяват с хроникирането на периода и избягват поставянето на оценки на действия и личности. Преподавателят посочва, че изискванията на университетите към кандидат-студентите представляват по-голям проблем, защото от зрелостниците се очаква да знаят наизуст огромно количество дати от средновековната история за сметка на факти от по-близкото минало.

Доц. Михаил Груев на свой ред посочва, че обясняването на прехода в учебник може да бъде доста трудна задача. „Става въпрос за такава гигантска и бърза трансформация, каквато до този момент човечеството не познава. Няма книга и рецепта, която да е описала трансформацията на комунизма отново в капитализъм. Марксическата теория описваше обратното като еднопосочен път. В този смисъл, няма теория и няма алгоритъм, който да е предвидил това и да го е описал", смята той.

По думите му политическите промени в България след 1989 г. трябва да навлизат на малки порции в учебния материал - с включването на теми за ранния преход, икономиката, приватизацията и криминализацията на цялостния процес.

Какво знаят учениците?

Момичетата и момчетата в гимназиална възраст винаги са в първите редове на протестите у нас. Много малко от тях обаче се интересуват в подробности за политическите процеси, които няма как да помнят, но и които често са свързани с недоволството им.

„Рядко питат, най-вече тези, които са по-любознателни. По-голямата част от тях си имат предварително изградени представи от родителите. Случвало се е вътре в класа да се възпроизвеждат същите сблъсъци, както в обществото", разказва Александър Кертин, който преподава от години в столичната Втора английска езикова гимназия и през 2010 г. спечели конкурса на БНТ „Най-добрият учител, когото познавам".

По думите му принципът „Аз не знам точно, Тате знае" е силен и не е невъзможно на 18-тата си година детето да гласува като своя родител, само за да му достави удоволствие.

Изходът е в образованието

„В момента аз не виждам някой да се е загрижил за това учениците да придобиват чрез училището гражданска образованост. Нашите ученици няма дори необходимото правно образование, което в други страни се получава доста рано. Затова е възможно да се възпроизвежда определен тип манталитет", коментира Кертин възможността младото поколение да повтори грешките на родителите си.

На неговото мнение е и доц. Груев: "Съвременната история след падането на комунизма трябва да бъде преподавана като гражданско образование на ценности на случили се и неслучили възможности и на демокрация. В края на краищата, да води до житейски изводи за младите хора - за разликата между онова, което нормативната уредба (в т.ч. Конституцията и законите) предвиждат и разминаването му с реалността. Гражданското образование трябва да е абсолютно задължителен предмет в българското училище".

Според него гражданското образование трябва да учи на липсващата в обществото ни толерантност - "не към грабежа и беззаконието, а към другостта".

"Наличието на будно гражданско чувство е единствената рецепта срещу самозабравили се властници, срещу крадливи политици и всичко, което възмущаваше младите хора", категоричен е доц. Груев.

   

Най-четените