Той е политик с богат опит в широк политически спектър - от дясното през лявото до национално отговорното. Има стаж като преподавател, бил е глава на експертен кабинет без експерти, психологически устойчив е, особено на разпит и най-вече на въпроси, които започват с „Кой".
Владее отлично езикa на увъртането и мълчаливия отказ. Може да се измъква от всякакви ситуации, ако се наложи - и през задния вход.
Мнозина бивши министри и премиери избират академичната кариера - Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Дянков (вицепремиер, а после ректор на Руската икономическа школа).
За Пламен Орешарски обаче това би било крачка назад. След като развали "седенката" на учителите и приключи с министерския пост в тройната коалиция, той се отдаде на академичната си кариера в УНСС, но след това стана премиер. Между другото, тази седмица колегата му по седенка и бивш вицепремиер Даниел Вълчев скъса с политиката в името на академичното развитие.
И понеже не е толкова лесно да се намери престижна позиция, достатъчна, за да замени Министерски съвет, когато става дума за човек с толкова разнородни умения, решихме да помогнем:
Вариант 1 - „Иновативен": Орешарски става синдик на КТБ. Темата е актуална, добре му е позната, наложи му се да я коментира многократно в последните два месеца. Не изглежда като дългосрочна заетост, но човекът е финансист - със сигурност би имал подход.
Варинат 2 - „Велчев/Дянков": Работа под шапката на VTB. Това избраха бившите финансови министри Симеон Дянков и Милен Велчев - явно е добра позиция, престижна и достатъчно благодарна, и със сигурност подходяща за бивши министри.
Вариант 3 - „Шрьодер": Орешарски има опит и с друго - цяла година строи и не строи „Южен поток". След като не подписа с американската "Уестингхаус" за АЕЦ „Козлодуй", вероятно може да се приеме за достатъчно лоялен, за да стане консултант на „Южен поток" - вече го познават добре и дори няма да му е трудно да върши добре работата си. Това ще е кариера по стъпките на Герхард Шрьодер - и той е бивш премиер, което не му пречи да е пръв друг на Путин.
Едно е ясно - за година поне трябва да е разбрал за коя работа не става. Независимо кои политически сили го подкрепят.
Първо, не знам защо трябва да ни интересува какво ще прави от сега нататък една марионетка, провалила се веднъж като министър, и втори път като министър-председател. Може да е добър икономист, ама не го разбрахме. А това, че Даниел Вълчев се е отказал от политиката е много добра новина. С въвеждането на делегираните бюджети доказа, че е вреден за образованието. Жалко, че ги остави в наследство и все още са факт. Тъй или иначе, двама неставащи в политиката по-малко е добра новина.