Знаeте ли историята на бабиния плетен чорап... някои баби, още преди да станат баби, а като млади невести, когато били ядосани на мъжа си, на свекър си или недай боже, на свекърва си, понеже нямало как открито да изразяват яда си, го изливали върху плетения чорап.
Едно е, когато се плетели чорапи за домочадието, съвсем друго е плетеният чорап. Винаги, когато имали неизказани мисли, "философски" прозрения, мъки и неволи, ядове и кахъри, българките от далечното минало посягали към плетения чорап, на който никога не му идвал краят.
Имам един такъв от прабаба си, който е плетен - никой не знае, колко години. Дълъг е 17 м и 30 см. По този чорап можеш да прочетеш цялата дългогодишна история на бабиния живот.
Има години, през които баба е била весела, жизнерадостна - чорапът е шарен, закачлив, от него блика колорит.
Има години, в които е "меланхоличен" - преобладават някакви кафяви, сиви, мътни цветове, а през годината на войната - черни, а накрая бяло - дядо се е върнал жив от войната, макар и ранен и инвалид...
Има години, в които чорапът е плетен с царевична шума - следвоенните гладни години...
Този чорап баба е пазела в тайна, защото не знаехме за него, а го намерихме, когато почина на дъното на раклата й. Беше пълен с най-различни стари скъпи за сърцето й неща-реликви - малки кълбенца разноцветна прежда, пожълтяла и помътняла снимка от сватбата, златни пендари - бели пари за черни дни, сребърни мингуши - обеци, подарък от дядо и четирите куки - петата вероятно се е загубила, с които е плела дългия чорап-история...
Баба (прабаба) почина на Коледа и това беше коледният чорап с подаръци, предизвикващ сълзи от умиление, който остави на наследниците си.
И моята баба не е от село, но по подобен начин сядаше и бродираше, когато нещо я натъжи. Познавам една друга жена, с доста сприхав мъж, която след скандал переше на ръка неистово, докато не се успокои. Времената едно време са били такива, че жената не е трябвало открито да изразява негативни чувства и несъгласие, особено с мъжа си и свекървата. Трупали са го в себе си и работата им е била начин за разтоварване.
Оо, да бе... то едно време, по времето на баба ти в България една аристокрация е ималооо, като изтипосаната от Чудомир в "Не съм от тях" и не само...
Хванали един манго да джоби и взели да го тепат, а той се разпищял - Помощ, бият негрите! Те така пищят и нашите учЕни.
Извинявам се много, обърках статиите.
Не знам дали баба ми е плела такъв чорап, май е тъкала черги, но помня,че правеше много вкусни наденици.
Тея, тя баба ти сигурно познава дедо ми - виден Ючбунарски аристократ а статията - топла, носталгична, новогодишна, ама навремето четох разказ от един наш "писател" ...та другата дума е изплагиатствана като идея, там ставаше дума обаче за броеница, не за чорапи...айде, наздраве и щастлива новата година.
panopsihikum, то тоя феномен - една идея или история да се разказва с различни детайли независимо една от друга, е отдавна позната и въобще, ама хич не става дума за плагиатство... щот се оказва, че в Бразилия, например, са плели кувертюри, големи няколко хектара, колкото цяло ранчо и са вплитали живота си... На изток пък са изтъкавали живота си на десетки метра килими, в Северна Америка са шили сватбени одеяла от разноцветни пъстри парчета и после цял живот са прибавяли нови, а тук пък се разказва за плетен ч7-метров чорап... идеята е обща - жените, които са нямали, как по друг начин да се изразят, се изразявали чрез ръкоделието си... за никво плагиатство не може и дума да става...