Да бъдеш гербер не е лесно. Това е истината. Проблемът обаче не е във внезапното ти разцъфтяване, още по-малко в честната борба със студа и зноя, при условие, че те отглеждат в оранжерия.
Истинският риск идва от изненадващата поява на някоя гласовита натегачка като Соня Иванова, която те откъсва и започва да те мандахерца в безвкусния си клип, с който иска да впечатли властта (и вероятно лично премиера).
После всички ти се подиграват, пишат по форумите язвителни коментари и на теб наистина ти идва да избягаш, макар че това е непосилна задача за един скромен представител на сложноцветните.
По тези географски ширини да си гербер явно си е цяла философия. Житейският ти план не включва само стоене в тора и следене откъде изгрява слънцето. Тук всичко има и по-дълбок културен пласт. Още от фестивала на ангажираната песен "Ален мак" трябва да се внимава с композициите за растения.
Цветята у нас са политически субекти и служат не просто за венцехвалене на управляващите, те се превръщат в тяхна метафора.
Ето как непретенциозният гербер изведнъж придобива свръхестествени качества на невиждан борец с управленските несгоди ("бури, вятър леден") и неуморен творец на благини ("на всички красотата си раздава").
Знаете ли кое е притеснителното обаче? Толкова много шум се вдигна около песента, а тя всъщност не съдържа никаква информация.
Как обикновеният слушател да разбере дали хубавата Соня е просто запалена цветарка с романтична склонност да преувеличава характеристиките на растенията или млада активистка от Борисовия комсомол с чудесни перспективи.
Така девойката може да пропилее златен шанс за кариера. Пък и хич не ни допада това, че първоначалният вариант на текста е бил посветен на тежката цветна съдба като цяло, не конкретно на управляващата партия.
То е все едно да се вземе старо стихотворение за Георги Димитров и да сменим името с това на премиера. Ще се получи красиво, но няма да е честно.
Герберът заслужава специално написано парче, не някаква преработка. Ето защо смятаме за свой дълг да предложим на Соня (или на други млади талантливи изпълнители като нея) нов текст, който разкрива трудния път на гербера до небесните висини.
Историята знаете навярно:
растеше някога то клето в
леха до някаква пожарна
сред тръни, теменуги и лалета
Ала стеблото му бе яко, здраво
не мина много време - ето
и кариера цветето направи
като охрана на тържествените букети.
То постепенно стана популярно
(нали е благодатен тука тора)
та цветето се взе за градинар
и се захвана със партийна оран.
Създаде своя цветна мрежа.
На гербер замириса всичко.
Във родната градинчица цъфтежа
дължим единствено на него лично.
Освен това държавно цвете
не съществува вече друга тема
така че гербер изберете
да ни е националната емблема.
Ала ще дойде скоро време
и да запълним гладните стомаси
ще се наложи герберите да пасеме.
Добре поне, че имаме запаси.
