Или как "всички животни са равни, но някои са по-равни от други" Джордж Оруел, Фермата
Отначало ми се искаше това писмо да е подробно обяснение на деветте кръга, през които всеки български студент трябва да мине, за да може да работи във Великобритания.*
За това как с месеци събираш хартийки, хартийки, които струват понякога 300 паунда, после ги изпращаш заедно с паспорта ти или личната ти карта и се надяваш с месеци, че ще се върнат, че това ще се случи преди да трябва да се прибереш удома и стискаш палци да не ги изгубят след година чакане.
След като през последните няколко седмици чух предостатъчно необясними комбинации на една и съща процедура, разбрах, че това ще е просто невъзможно. Изказвайки мнението си по тази тема, целя не да провокирам "управляващите да направят нещо", а да запаля поне 1/100-на от българските студенти във Великобритания да спрат да се примиряват с откровеното потъпкване на правата им на първо място на човешки същества, а след това и на европейски граждани**.
Накратко, всеки студент във Великобритания има право на 20 часа работа в учебно време и неограничено такова през ваканциите. Това право всеки може да упражни в мига, в който стъпи на британска земя (добре, нищожен административен момент съществува, изисква се национален осигурителен номер - задача, която отнема 3 седмици).
От всички нации по света само българите и румънците трябва да следват различна процедура. Те трябва: да си направят здравна застраховка, която понякога струва 250 паунда (сега са намерили начин, по който това се заобикаля с нотариално заверена декларация, че въпросният студент не възнамерява да остава на Острова след завършването си); да покажат средства по собствена сметка в британска банка (да не говорим, че една банка вече изисква от отварящите в нея сметка българи и румънци копие от разрешителното им за работа) и извлечение от тази на родителите им; и още една нотариално заверена декларация за 30 паунда, че не възнамеряват да се възползват от системата за държавни помощи и надбавки.
Тук имаме избор:
А. Да отидем на място в меката на жълтите карти - Кройдън (Лондон), единственото бюро за прием на документи на място и да получим заветното картонче в същия ден. Не бързайте да си мислите, че това е лесно.
За всяко посещение в Кройдън трябва да имате предварително запазен час. Това се прави чрез онлайн система, която нарочно не функционира през 90% от времето, но магически се отваря на неравномерни интервали през нощта.
Чувала съм дори за хора, на които може да платиш, за да ти запазят час. Другият проблем е, че обикновено дните за прием са запазени поне с 3 месеца напред (в най-добрия случай).
Б. Ако неуспеем да си запазим час, се налага да изхарчим още поне 10 паунда, за да изпратим по сигурен метод пакета документи и, забележете, оригинала на личната си карта или паспорт. Следват понякога 14 месеца притеснения за съдбата на личните ни документи, защото:
- Официалният срок за разглеждане на молбите е 6 месеца, в който Британската Агенция Граници няма политика да информира кандидатите за статута на молбите им. В най-добрия случай, когато кандидатът не е притиснат от времето и разрешителното не му трябва, за да изпълни стаж, без който не може да завърши образованието си, мъките започват след 6 месеца.
Липсата на отговор води до откриването на обезпокояващи факти като този, че Агенцията е премахнала всички методи за пряка комуникация от сайта си. Обаждайки се на единствения телефон, посочен там, българите и румънците биват съзнателно препратени към номер, чийто автоматичен отговор твърди, че линията е официално спряна на 6 юни 2012 и всички отговори могат да бъдат намерени на сайта.
И на вас започва да ви се върти главата, нали? А на младия български студент започва да му причернява - "ама аз защо си пратих личната карта, сега как ще се прибера" - да не говорим за случаите, в които документите просто изчезват и дори след година не могат да бъдат намерени.
И тук умират всички надежди на студентите, чакащи разрешение, за да започнат стаж, който е задължителна част от курса им и без който не могат да получат дипломата си. А всичко се случва, защото Агенцията ги е изпратила на стария им адрес, въпреки че те са я известили за промяната или защото просто в отдела са ги изгубили - през лятото The Guardian публикува интервю с румънска студентка в тази ситуация...
Понякога барикадата се пробива за седмици, или дни, чрез писма за спешно разглеждане към мейла за такива молби, но зад тези случаи няма логика, няма правила и няма постоянност. Нещата стават или не стават на магия.
Отново, държа да отбележа, това е само за българите и румънците, всеки друг студент отива и си намира работа в местното кафене, ако не за друго, то поне, за да си изкарва джобни пари. Да не говорим, че за мнозинството от нас възможността да работиш е абсолютен залог за това да можеш да подсигуриш образованието си.
Защо се случва? За британското правителство това е начин да отрегулира достъпа до работния им пазар. Според това правителство няколкото хиляди български и румънски студенти биха имали драматичен ефект върху него.
И това се случва при положение, че наскоро същата тази агенция бе разобличена, че не е разследвала близо 30000 случая на чужденци, идващи извън ЕС, озовали се в страната със студентски визи, но никога нерегистрирали се в съответните учебни заведения и никога не напуснали Великобритания.
Случва се при положение, че същият този трудов пазар си набира евтина сезонна работна ръка от нашите държави, и същите тези институции не се стремят да поддържат висок стандарт на работни условия във фермите, където, както миналото лято бе разкрито, се трудят и малки деца. Виждала съм карго контейнерите, приспособени за живот, и това отношение не ми се струва в унисон с всички останали изисквания към нас.
Робската психология говори в нас и тук, и там. Тук, във Великобритания, всеки си мълчи като прескочи трапа, други пък чукат на дърво с надеждата, че когато на тях им потрябва разрешение, няма да я има вече тази система. Там, в България, правителството мълчи, защото "къде ти, ще се бутаме между шамарите на големите играчи, я да идем да се усмихнем покрай Олимпиадата".
А бедните родители, които знаят, че могат да издържат детето си само за първия семестър на ученето му в чужбина, се притесняват да не му отнемат шанса и тихичко се ядосват по скайп. И така правим за всичко, защото сме свикнали.
А сега малко за това защо нямат право (този параграф далеч не цели да е изцяло правно обоснован). На ниво човешки права, никой не бива да живее в постоянно притеснение за личните си документи и никой не бива да бъде спиран в търсенето си на индивидуална реализация и търсене на собствено щастие, поне не и в свободния и демократичен Запад.
Ето една чудесна възможност, за нас, неуките плахо пристъпващи демокрации, да покажем как една западна сила с претендиращо за дясна политика правителство, създава условия, които още Оруел е разпознал за основополагащи принципи на гнилия комунизъм (да разнообразим стандартното словосъчетание).
На ниво права на европейски граждани, съществува европейски правен принцип, според който следва, че законодателството на нито една държава членка не може да поставя граждани на държави извън Съюза в по-добро положение от граждани на страни членки. Мисля, че вече показах как и защо това се случва по отношение на българите и румънците от страна на Великобритания.
Някои ще кажат, че тези ограничения ще траят още само година, но мисля, че доста от хората преживели тези ситуации и виждащи поведението, изказванията на правителството и отговорните институции в момента, ще се съгласят, че това няма да бъде краят.
Ако не бъдат предприети конкретни действия - дали от българските власти, дали от самите студенти, е крайно вероятно далеч по-утежняващи методи да бъдат въведени след 2014. Методи, които няма да спадат под европейското законодателство и съответно няма да има начин да бъдат контрирани.
Не призовавам правителството да действа, призовавам всички български студенти да се свържат с отделите по студентски финанси в университетите си и да разяснят позицията, в която двете нации се намират. Колкото повече университети признаят тази дискриминация, толкова по-лесно би било да изискваме конкретни действия.
Постижимо е, аз го направих. От този семестър Университетът в Дънди е първото висше учебно заведение във Великобритания, което признава трудното положение на българските и румънските студенти като им предлага 250 паунда безвъзмездна помощ, ако докажат, че са подали документи за работно разрешение. Опитайте и вие. Мои колеги опитаха да започнат няколко подписки, но инициативите като че ли потънаха, може би следва да използваме модела на личния опит?
Защо обаче и правителството трябва да направи нещо?
- Защото емигрантите са вторият по размер източник на външни инвестиции за България, отговарящ за сума близка до 50% от държавния бюджет за образование.
- Защото в България няма един университет, който да може да се похвали с място по-високо от 1000-то в световната ранглиста на университетите и съответно е позорно да се изисква от нас да легализираме дипломите си по метода, използван в момента.
Ако Република България я е страх от фалшиви чуждестранни дипломи, какво правим с българските, които се купуват на килограм? Тях кой ги легализира и кой проверява дали притежателите им действително имат тези знания?
Кога Република България, ще разбере, че без Другата България засега е наникъде? Сигурна съм, че безхаберието на българската държавност е на същото ниво и на други места по света, където има български общности, защото ние не сме избягали от България, нито сме я предали.
Ние и университетите, които са ни приели, сме преценили, че качествата и знанията, които сме натрупали изначално в България, и детските ни мечти за това кой искаме да станем, като пораснем, ще претърпят развитие в университет извън България.
Ние сме преценили, че ако искаме да помогнем на семействата си в България и на България сме длъжни да реализираме максимално потенциала си там, където той ще бъде оценен.
Ние обичаме България и всичко българско ни липсва, когато сме далеч. Ние искаме да се върнем в България. Ние се опитваме да поддържаме връзката си с нея - гледаме български филми, четем български новини, участваме в български инициативи, създаваме български общества, за да покажем, че България не е евтин алкохол и жени на Слънчев бряг, или лъжливи брокери на имоти, или криминални групи, опериращи в европейските столици.
Коментарите към предишното ми писмо до Капитал, красноречиво подчертаха ограниченото виждане на много от съгражданите ни относно живота в чужбина и антагонизмът между патриотите и предателите-емигранти. Това е също част от проблема, РБ трябва да спре да се отнася към нас като изгубена кауза.
Не ние трябва да се върнем или пък да се оправдаваме защо сме отишли навън, РБ трябва да ни покаже, че е с нас, какъвто и избор да направим, защото резултатът ще е еднакво добър за нея - външните инвестиции ще растат или ще се върнат квалифицирани кадри.
На нас не ни трябват конференции за това как да функционират българските училища в чужбина или уеб съветници за това как да не престъпваме закона в чужди държави. Не ни трябва да чуваме, че правителственият самолет се занимава с частни превози и хвърчи за щяло и не щяло, когато няма кой от длъжностните лица да лобира за това цените за полетите до родината ни да не са 500 евро за Коледа. Трябва ни Министерство на образованието, което уважава, промотира и субсидира обучението в неуспоримо престижни чуждестранни университети.
Отвръща ли обаче Република България на нашите обаждания? За жалост, не.
Когато успеем да отворим избирателна секция, българското представителство във Великобритания изпраща квалифицирани свои служители за председатели на комисията, които да се задират с младите студентки като стари кръчмари. Тру стори, брос. И след нещо такова вече никой от нас не би могъл да се смее на "Мисия Лондон", просто срамно забиваме очи в пода.
Докато британските медии изписват сумати страници за експлоатацията на българи и румънци на Острова, тези у дома кротко си мълчат. И тук ще спомена за хилядите българи, живеещи по десет в неадекватно присособени контейнери за карго по студените брулени хълмове през британското лято, берящи ягоди, и тези работещи на договори за еднолични търговци, по този начин напълно беззащитни пред хилядите възможности за злоупотреби от страна на британските работодатели.
Много ще кажат - остава само година, за жалост обаче не разполагам с точни числа да кажа колко губи България от това отношение от емигрантските си инвестиции. Не малко българи са се върнали огорчени в България, че не са имали равен шанс да се реализират в периода 2010-2012, точно когато повечето от започналите следването си след влизането ни в ЕС са се дипломирали.
Да не говорим за многото опитали да намерят своето място, но не съумели да си намерят работа поради изброените причини. Горди и уверени или обидени и отритнати и потънали в дългове искаме да се връщат младите българи?
За всички онези, чакащи си жълтите, сини и лилави книжки - да, толкова вида има - ако сте в изключително трудна ситуация, свържете се с депутата си по местоживеене в Уестминстър, той или тя ще могат да ви помогнат.
Сигурна съм, не малко наши съграждани на Коледа ще си помислят "ех, дано ми дойде жълтата книжка". Добре, че англичаните не знаят символиката зад термина жълта книжка у нас, щяха да се посмеят, чудесен пример за любимия им черен хумор.
И от мен малко черен хумор за тях. UK, go home. You are drunk.
*За тези, които си мислят, че учим в чужбина, само защото родителите ни са фрашкани с пари, укриват данъци и се чудат как да избият комплекси на малоценност, представете си, ние сме също толкова обикновени, колкото и вие и идваме от същите блокове в Люлин, и имаме същото желание да ни бъде дадена възможност да градим успеха и щастието си на основата на възможностите ни, а не това къде сме се родили.
** Държа да уточня, че с настоящото мнение обсъждам положението специално на българските студенти във Великобритания, а не на българската общност като цяло. За жалост, позицията на всички останали българи е далеч по-сложна за рамките на която и да била статия и техните права могат да бъдат защитени само чрез целенасочени и методични действия и преговори от страна на нашето правителство.
Тази статия е мое лично мнение и като такова не обвързва нито една институция, компания или организация, на която съм член или в която работя, с посланията на текста.
задържат, факт, не сте наясно, племенникът ми е там от 2 години, браво на АНа за смелостта и умния текст, лошото е, че правителството ни верно нищо не прави, просто седи и чака да си падне ограничението от 2014-а
Съвсем вярно е, че се задъжат оригинали и че действително съществуват пречките, за които се говори в статията.
Наистина задържат паспорт докато разглеждат/издадат жълта/синя карта, въпреки че на паспорта пише, че е собственост на РБ. В сайта на Home Office съветват да "не плануваме пътуване в този период" - 6 месеца. Аз също чаках 6 месеца за да получа синя карта. Всеки, който иска да идва във Великобритания трябва да е наясно с няколко неща: 1. Тук дискриминацията по пол, доходи, произход и т.н са нещо нормално за самите англичани. Така че всеки, който е решил да идва насам да си знае. Не е правилно но е така. 2. Българите спадат в групата на източно-европейците и следователно не сме хора (без значение какво си мислите) за тях, англичаните. 3. Англия не е Европа ! Сега форумните хейтъри ще започнат да пишат как вината е у нас,....робска психика.....и все едни такива от рода "да не се изложим пред чужденците", но истината е такава. Работиш ли за англичани, готви се да не ти платят, без значение дали имаш или не синя карта. Честно казано чудя се на тези, които решават да учат тук като се има предвид колко други истински европейски държави има. Дано студентите да не го правят заради това, че е модерно. Това е само моето мнение. Нека всеки, който е бил или все още е тук да сподели. Ще ми е интересно.
Мдамз,всичко написано си е вярно.За това се махнах от Англия.За да останеш да живееш там трябва да се заробиш с тяхната система.Вярно преди 5 години беше даже по-лесно.Сега като чета гледам,че са затегнали системата.Осигурителния номер си го взех за две седмици с едно интервю.Не съм имал проблеми.Но в Лондон е абсолютен ужас.Там да срещнеш англичанин си е жив късмет.Работа се намира много трудно.Другия момент е,че там не те гледат какво можеш,а каква квалификация имаш.Тоест ти може да си най-големия некадърник на планетата,щом имаш кетап - получаваш работата.Пътуваш с часове до работа в претъпканото метро.Щом си българин или румънец не те броят за човек. Но за сметка на това нелегалния бизнес там цъфти.Можеш да направиш много пари чрез измами,тъмни сделки и т.н.Много познати взимаха кредити от банки и духваха с тях понеже според закона,не могат да ти направят нищо.И трябва да избираш.Или да се бориш със зъби и нокти за малкото,което тук ще получиш едва ли не,наготово или да станеш престъпник. Хубавата страна е,че имат много програми за обучение които обаче са платени.Гарантират ти работа след обучението,но трябва да можеш да теглиш кредит.При мен един англичанин се съгласи да тегли кредит,за обучението ми защото нямах право разбира се.После го изплащаш с нормални лихви така,че да ти е по силите. В Англия има много схеми по които можеш да се справиш.Въпроса е до съвест и желание вече.
Интересна статия. Препоръчвам на автора да си намери способен адвокат и да осъди английската държава в Страсбург за дискриминация и неправилни административни норми спрямо него. Добър адвокат няма да ви струва нищо понеже след като ги осъдите той ще вземе част от обезщетението.
Всичко е абсолютно вярно, забавянията са от последната една година и нещо затова никой в България не предупреждава за това. Не съм сигурна какво обаче може да се направи при условие че доколкото знам и Европейската Комисия е уведомена за случая, изписаха се петиции както и има дела и оплаквания. аз също се оплаках официално тъй като от 9 месеца ми държат документите, но нямаше никаква полза и още ги чакам!
" Трябва ни Министерство на образованието, което уважава, промотира и субсидира обучението в неуспоримо престижни чуждестранни университети." Що така? За другото съм съгласна, ама това ще ме прощаваш е пълна глупост. България не субсидира българските университети достатъчно и науката в България, щяла да ви дава пари да учите в чужбина и после по-голямата част от такива хора даже няма и да се върнат в България. То тогава за какъв чеп й е да финансира нещо такова ако мога да попитам? Такива пари ще са грешни, по-добре да се финансира българското образование, да се поувеличат заплатите на преподавателите за да имат стимул да преподават и да намалее малко шуробаджанащината от колкото да пръсне пари за субсидиране на нечии желания да учели в "неуспоримо престижни университети" . Чак ме досмеша от тази логика. Интересно ми е дали другите държави субсидират такава практика или държат на своите университети и се стараят да подобрят нивото им. Как България ще промотира чуждо образование питам аз? Чак ми звучи безумно, че нали има собствени интереси да защитава, в това число и образователни?
до №11 Така е, съгласен съм! В България има университети и в повечето случаи качеството на обучение зависи на 90% от студентите, а не от университета. Причината според мен много кандидат студенти да избират чужбина е бруталната реалност у нас. Говоря за реалността на връзкарщина, безпорядък и страх. Не на последно място поставям и младежкото желание да откриваш новото. Младите днес са поколение без ярки спомени от миналото у нас и за тях разликата между това, което виждат в чужбина и това в България ги плаши без да осъзнават, че на по-ниско ниво разлика особенна няма като изключим мутрите. В България, обаче все още не може да се разбере, че висшето образование вече не е задължение на държавата, то вече не е социална привилегия, а по-скоро хоби. Факт е, че в Америка все повече студенти завършват със заеми от над $60к+ суми, които в днешните икономически реалности са трудно оправдани на фона на голямата безработица. В Америка е различно и според мен не бива да сравняваме двете държави (Англия и Америка), защото дискриминацията, двумисъла и т.н де факто не съществуват там. В Америка никога не е имало общество, което да подкрепя такова неравенство, каквотo има в Англия. Завършването на висше образование само по себе си вече не носи гаранция за добре платена работа, нито у нас, нито в чужбина. Гледали какво образование имаш казвате, но колко местни познавате, които са на ръководни позиции без да имат висше образование, но пък са местни с връзки или имат препоръки от английски работодатели. Великобритания е добър пример в това отношение, защото е класова държава, държава на спекуланти. Докато ние българите изповядваме източна култура с източни ценности и да излъжем за нас по подразбиране е грешно, тук във Великобритания, лъжата в бизнеса е начин за правене на бизнес. Образованието е бизнес ! Причината поради, която много от новодошлите мълчат за неволите си от една страна е свързана с ниското ни самочувствие като народ особенно, когато ни се иска да вявраме, че в чужбина ние сме като всички други европейци. Тук обаче не е Европа. Говоря за сляпата вяра, че неволите се случват на нашите познати случайно, дори, че вината е в тях... Друга причина се крие в желанието ни на всяка цена да успеем осъзнавайки, че вършим "необходимото зло". Английското общество е класово. Англичаните се държат по подобен начин и към своите. Това се дължи на дълговековната им история на бедни и богати, такива от потекло и други на потомствени фермери. "Защо не отиде в града? - Вятърът го отнесе. Как така? - Рухна. Защо да е рухнал? Защото всичко е в развалини. Всичко е опорочено... Но аз мога да кажа, че те са разрушили и опорочили всичко. Защото това не е някакъв катаклизъм, ставащ с така наречената невинна човешка помощ. Напротив... Отнася се за собствената преценка на човека, собствената му присъда за него самия, в която, разбира се, Бог има пръст или, смея да кажа, има участие. Но каквото и участие да има, човекът е най-ужасното създание, което може да си представиш. Защото, виждаш, светът е опорочен. Няма значение какво казвам, защото всичко, което са добили, е било опорочено и защото са добили всичко в подла и подмолна битка. Опорочили са всичко. Защото, каквото и да докоснат, опорочават, а те докосват всичко. Така беше до финалната победа. До победния финал. Придобивам, опорочавам. Опорочавам, придобивам. Мога да го кажа и иначе, ако искаш. Докосваш, опорочаваш и така придобиваш. Или докосваш, придобиваш и така опорочаваш. Продължава така от векове. Продължава безспир. Понякога крадешком, понякога грубо, понякога кротко, понякога брутално, но продължава безспир. Все по един начин. Нападат като плъх от засада. Защото за тази пълна победа беше много важна и другата страна. Всичко, което е прекрасно, възвишено по някакъв начин и благородно, не трябва да се включва в каквато и да е борба. Не трябва да има никаква борба, просто едната страна внезапно изчезва. Умишлено изчезва най-чудесният, най-възвишеният, най-благородният. Сега вече тези печеливши победители, атакуващи от засада, управляват света. И няма ни едно кътче, където някой може да скрие нещо от тях, защото всичко, което могат да хванат, е тяхно. Дори неща, които мислим, че не могат, те наистина достигат. И са техни. Защото небесата са вече техни и всички наши мечти. Техен е мигът, природата, безкрайната тишина. Дори безсмъртието е тяхно, разбираш ли? Всичко, всичко е загубено завинаги! И това множество благородно, възвишено, прекрасно, остана там, ако мога така да кажа. Спря точно тогава и трябваше да разбере, трябваше да приеме, че няма ни Бог, ни богове. И прекрасните, възвишените и благородните трябваше да разберат и приемат този факт от самото начало. Но бяха неспособни да го разберат. Те го повярваха и го приеха, но не го разбраха. Просто стояха там, объркани, но примирени, докато нещо - тази искрица разум - най-накрая не ги осветли. И всички изведнъж осъзнаха, че няма ни Бог, ни богове. Всички изведнъж видяха, че няма ни добро, ни зло. Тогава видяха и разбраха, че ако това е така, то и самите те не съществуват! Смятам, че това може да е бил мигът, когато можем да кажем, че те са угаснали, догорели. Угаснали, догорели, като огън, оставен да тлее на ливадата. Един беше вечният неудачник, друг беше вечният победител. Поражение, победа. Поражение, победа. И един ден, тук наблизо, трябваше да осъзная... И наистина разбрах, че бях сбъркал. Наистина бях сбъркал, мислейки, че никога не е имало и не може да има никаква промяна тук на земята. Защото, повярвай ми, сега знам, че тази промяна наистина се е състояла. "* *Торинския кон
"Да не говорим за многото опитали да намерят своето място, но не съумели да си намерят работа поради изброените причини. Горди и уверени или обидени и отритнати и потънали в дългове искаме да се връщат младите българи?" Да не се връщат, тук има достаръчно безродни еничери.
Димо Георгиев: Напълно те разбирам Димо. Аз до сега съм пуснал над 250 молби без резултат. Едно от най-интересните интервюта беше за мениджър в Лидъл, където накараха 20 човека да си залепим на гърбовете стикерчета на известни английски хора (предварително написани от екзаминаторите) и за се питаме един друг с въпроси на които може да се отговаря само с да и не. Сещай се как се отговаря на въпрос за същността на личност, която никога не си и чувал. В крайна сметка от всички 20 човека си избраха само жени. Не се отказвай! Успех!
И като чета за одисеите ви, не ви ли се иска да сте първи на село, вместо последни в големия град?
>не ви ли се иска да сте първи на село, вместо последни в големия град? О_О Честно не предполагах, че това изречение може да се изкаже напълно сериозно.
"как България да повлияена Великобритания, или на Канада или на САЩ- как третират българските студенти и дават ли им право на труд?" В самата статия е казано- законите на ЕС задължават Великобритания да третират по определен начин българските студенти. А точно България, като държава, е длъжна да защитава тези права на собствените си граждани. "Българската държава ви е построила университети, общежития, библиотеки." Bitch please...
>"Българската държава ви е построила университети, общежития, библиотеки." Освен да възкликна като Voin, ми идва също да задам въпроса - вие наистина ли искате държавата да се гради само и изцяло от възпитаници на българските университети? Тоест, такива да са всички бъдещи български политици, доктори, учители, икономисти, инженери и архитекти? И не ми пробутвайте аргумента, че в модерния свят има леснодостъпно образование и всички сериозни университети са си качили лекциите и всички материали безплатно в интернет, освен ако не ме убедите, че бихте си дали детето да го оперира човек, който се е учил главно от онлайн лекции, били те тези на Харвард, или бихте позволили на подобен самоук строителен инженер да ви проектира къщата.
Излишно е да си чешите езиците с анализи на всяко едно изречение от статията. Идеята ще я раберат само тези които са в чужбина и са усетили дискриминация най-вече в сравнение с правата на студенти на други членки на Европейския съюз, пък и извън него, както и абсолютно неприемливото задържане на документи с месеци от местните власти. За това апелира момичето в статията за намеса на държавата, но за съжаление в политическо отношение Англия никога не ни е долюбвала...