- Мамо, днес децата се скараха с мен, защото казах, че съм харесала италианеца, разказва дъщеря ми на връщане от училище.
- Какъв италианец, не разбирам аз.
- Който спечели детската Евровизия, не знаеш ли?!
Не само, че не знам, но дори и не подозирам, че дъщеря ми е толкова осведомена по въпроса.
- И защо ти се караха децата? - питам.
- Защото не съм била за българката. Казват, че щом сме българи трябва да сме за българите, не за италианците. Ама, мамо, той е много сладък, защо не може да ми харесва?!
Но драмата на дъщеря ми е нищо, пред тази на брат й.
Той имал нещастието да сподели, че всички вкъщи викаме за „Ливърпул", вместо за „Лудогорец". То не бяха караници, заплахи за бой, безброй коментари във Фейсбук дали е имало дузпа или не.
Разправиите стигнаха до учителка, която отсякла, че не е патриотично да не подкрепя българския отбор, защото той представя родината ни. Тази патриотична мода вече ми идва в повече.
Да, мода е - и за ужас на родните патриоти, далеч не е само българска.
При това, всички патриоти обичат родината си, но мразят чуждите родини и чуждите патриоти. Омразата, врагът, заплахата са жизнените сокове на патриотизма - той не може без тях, защото е по-лесно да се каже какво мрази патриотът, отколкото какво обича.
Ще познаете патриота по косматите гърди, които удря с юмруци и вика „Булгар! Булгар!". Той славослови българския домат и хули полските яйца. Дори може да изпитва носталгия по социализма, когато всичко беше българско или поне съветско.
Просълзява се, когато си спомня за Крум и Симеон, за славното ни величаво минало на три морета, за 1300-годишната ни история, на фона на която американците са някакви смешници (освен това добре знаем, че са тъпи и прости) и обича да припомня, че когато ние сме имали писменост, Карл Велики е говорел на немски само с конете си.
Прекланя се пред свети мощи и вампирски кости, и рови все по-дълбоко в земята и историята, за да нахрани изпосталялото си национално самочувствие.
А какво обича българският патриот?
Отечеството, разбира се, ще кажете. А какво е Отечеството? И как се обича нещо толкова абстрактно? Най-напред, с практична доза лицемерие.
Патриотите учат децата си да викат „Българи-юнаци", докато търсят начин да ги пратят да учат в чужбина. Учат ги, че България е велика, но „държавата" е лоша. Учат ги, че са българи, но не ги учат да живеят заедно с останалите българи.
Да не говорим за тези, които не са българи - цигани, турци, бежанци и пр. Учат ги, докато гледат телевизия, докато си говорят вкъщи, докато преподават уроци в училище. Защото, макар идеята за специален час по родолюбие да е нова, дисциплината е традиционна за училището - и историята, и литературата са по същността си
обучение в показен, плакатен патриотизъм.
В публично демонстрираната си версия и актуалния си тренд патриотизмът много прилича на социализма - бидейки пределно абстрактен и същевременно фанфарен, акцентира върху общото, а не върху личността и индивидуалния принос (за разлика от „Не питай какво държавата може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея").
Родолюбието, в своя попфолк образ, изглежда, изобщо не включва възможността родината да се мисли не през историческите паметници и миналото, а през хората, тук и сега.
Патриотите обичат „българина", но не и човека; обичат „народа", но не и съседите си.
Не разбирам как може да се обичат картата на България, спомена за конската опашка или археологическите разкопки. И не мисля, че родолюбието минава през лютеницата „Хоро", лозунгите и историческите митове - а през съпричастността, съпреживяването, съобщността с останалите хора, с които живеем.
Симптоматично е, че все по-често уж на шега наричаме България територия. И следвайки актуалната мода, декларативно и публично я обичаме, но всеки сам, поотделно. И най-вече, пред телевизора.
Вярвам, че светът е голям, красив и интересен. Светът не е антибългарска конспирация, в която българският футбол е жертва, а българските боксьори - победени от „мафията". Нито патриотизмът е да любиш, тачиш и милееш „всичко българско и родно" на всяка цена. Изобщо, изборът българско или чуждо ми се струва извънредно нелеп - човек решава дали нещо му харесва или не на базата на своите ценности, естетически представи, култура, личност.
Не виждам как е възможно да се направи избор дали да ни харесва Ботев или Шекспир; Оскар Уайлд ли да четем или Йордан Йовков; „Рапсодия в синьо" ли да слушаме или рапсодия „Вардар".
Не е ли именно целта да познаваме колкото се може повече от разнообразието на нашия необятен свят? Да гледаме на собствената си култура (наука, спорт и пр.) като достойна част от това разнообразие, поставяйки я редом с всички останали, а не да й осигуряваме изкуствено привилегировано положение, харесвайки я само защото си е наша, българска?
Светът вече е изпълнил пророчеството и се е превърнал в глобално село - всички можем да се съберем на глобалния онлайн мегдан и да обменяме мисли, идеи, новини, музика, емоции. Всички ядем пица и суши, гледаме американски, датски, турски, колумбийски или бразилски сериали, слушаме индийска, арабска, перуанска или аборигенска музика.
Изборът не е родно или чуждо - изборът е да приемем света с широко отворени очи и да му се радваме или да се затворим и да се страхуваме. Да бъдем част от него или да чувстваме малки и незначителни. Да се чувстваме богати с идеи и таланти или с древна история. Да се вдъхновяваме от бъдещето или да търсим утеха за жалкото си настояще в славното минало.
Уловката не е в избора, уловката е, че трябва да го направим заедно, като общество. Значи първо трябва да си направим общество. Една, мисля, наистина патриотична кауза.
От цялата работа с Крисия и Кубрат ми стана ясно, че наистина има много злоба и нихилизъм в България. Отричане на всичко и на всички и облекчение, когато нещата се провалят, сакън нещо да не се получи. Снимки на Ноле и Меси, на Германия и Англия, на Горан и на Цеца, на Белград и Халкидики...но тук Бербатов е педераст, Пулев е срам, Гришо е дразнещ с тая курва Маша, Ицо е кюрд, Казийски е предател, Лили Иванова е изкуфяла бабичка, София е най-скапаният град на света, морето ни цялото не става за нищо, ебаха майката на планината, много са грозни спирките на метрото, туристическото лого на България е омлет с кетчуп, магистралата няма тоалетна къде да се изсерем, тротоарът е тесен, таблата на спирките неточни, а духът на Женския пазар– ограбен; неприятно ни е да пушим в заведенията, но го правим, защото „няма държава"; Ушев е гаден корумпиран педераст, ама чакай да му дам аз двайсе' лева, че минах на червено, без фарове съм, нямам точки в книжката, а и съм ударил две бири; само в България може проходът Петрохан да не е до асфалт през януари и да не мога да премина спокойно с летните гуми; само тук може да прелее река и морето да наводни Ченгене скеле; ужасно много ме дразнят мол-овете и ходя там само и единствено да пазарувам, хапна в обедната, на кино в четвъртък и с малкия на игрите в неделя; искам музеи и спортни зали, но на оная опашка на Пикасо няма да им се реда, а 15 лева не давам да гледам от майната си Халеп и Пиронкова........не знам, някак си перверзно е!
дедка, ти и другите тесногръди шмульовци, дето не виждате по-далеч от носа си и по-надпред от вчерашния ден - глейте си живота и недейте да се натоварвате мисловно... Путин ще го измисли вместо вас, вие само повтаряйте
Mladen Marinov счупи летвата... с гугъл преводач не става, приятел, учене му е майката.. или не се обаждай хич. Или пробвай по руски
Младене, Маринов С тоя ти английски май ни става ясно защо сте настроени против всичко чуждо. Как да осмислиш външния свят, като не разбираш какво говорят. Писанията са ти като на сириец-емигрант, в първата седмица от престоя му
Жозефин Нали се сещаш, че просто е наложително да ни покажеш твоите гърди, щом отворихме тема за нечии чужди. На тъпи изказвания го докарваш добре, сега остава само да си руса и с големи цици....давай да видим
Оня, нали разбираш колко е безсмислено скучно да ти отговарям... за да сляза на твойто ниво, трябва да се засиля чак от космоса а за теб е достатъчно да изкачиш "върховете" на плоскодумието си...
Кичещите се с етикети "прогресивни, толерантни космополити" приветстват и призовават да се игнорира произходът, принадлежността към някаква етнообщност, дори природното определяне на пола на един човек. Безродието и безполовостта тикат към ликвидиране на ценностни системи. Поощряват хомосексуализма, лишават от права създаващите и освобождават от задължения лентяите, разрешават опияняването с дрога, съсипвайки здравето. А се почва от уж добронамереното: "Бе що така, бе Миме!?"
Италианчето пя много хубаво, нищо че песента му беше леко бозава, но те всички бяха такива. Чудесен глас, много добре го владееше, шапка му свалям, но въпреки това си подкрепях нашето момиче. Според мен също толкова заслужаваше титлата. Кубрат Пулев седеше зле на ринга и очевидно по-добрият Кличко го победи. И все пак подкрепях Пулев, утре пак да има мач с Кличко пак Кобрата ще подкрепям и ще се надявам чудо да стане. Ама лошо се бил изказал, еми той не е нобелов лауреат - боксьор е. Треньорите са го нахъсвали преди мача и до голяма степен допускам, че е повтарял техните думи или каквото е запомнил от тях. Какво да кажа за Лудогорец-Ливърпул. Когато собственикът на Ливърпул пренесе бизнеса си основно в България и започне да плаща данъците си тук ще подкрепям неговия отбор или пък Лудогорец - зависи кои са ми по-симпатични. Писанията на авторката много ми приличат на емоциите на 6-годишната ми дъщеря. Гледаме семейно сървайвър или по-точно едно от изпитанията. Нашата хитруша следи с голям интерес кой е начело и гордо заявява "аз съм за Ива". След малко друг излиза на чело и тя ми обяснява "а, не, аз съм за Занев". Аз кротко й обяснявам, че така не може, избираш си един и подкрепяш него. Ако спечели - супер, а ако загуби не трябва да се отричаш от него. Та и нейните деца така, "викат" за италианеца и Ливърпул.
Миме, не бяха всичките песни бозави. Я чуй арменчето Бети как беше http://www.youtube.com/watch?v=hNIh3zudmjM
що "чорбаджия", бе? не са ли ти били работодатели, а ти съответно наеман работник? Не сте ли влезнали във взаимноизгодно споразумение, съгласно което ти им предоставяш знания и умения, а те ти плащат съответната цена? Ако е е така що са ти плащали 1/2 ?! Да не би щото не са те оценили правилно ? Абе, мафия, бе остави се.. я ги мани... айде наздраве, да живей братушката, само той ще ги нареди.
MACEDONIA IS GREEK, не е лъжа, щото Македония е северозападната област на Гърция, както Североизточната им е Тракия. Летището в Тесалоники се нарича MACEDONIA още от преди обявяването на самостоятелната държава Република Македония. Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата, използвайки име the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бившата югославска република Македония ) и в много официални и международни документи се използва това име.
Преди година-две, с мой познат си бъбрехме /на кафе - за това го харесвам този сайт!/ сладко и лежерно по разни теми. По едно време нещо зачекнахме Дарвин и той каза: - Не бе, не бе, не бе, - точно обратното - маймуните са произлезли от човека! Много се смях! Май е абсолютно прав - днес, не само у нас, а и по целия свят върви процес на превръщането на човека в маймуна. Това, което отличава България е, че по почина на Джорджи Димитров, ние трябва за 20-на години да постигнем това, което другите народи /най-вече западните/ са постигнали за столетия. И, мисля си, че успяваме. За това очевидно много ни бива. А и Сорос и разните му там НПО-та дават своята оценима /както личи от статията/ помощ.
А ти що се гордееш с английския си, нали си патрЕот? ПатрЕотите не трябва да харесват и да ползват нищо чуждо, щото всичко чуждо е лошо казват те. Да ни го обясняваш всичко това точно на чужд език - ебаси малоумието Ама така се превръщаш в европеец бе, в гражданин на света, космополит и т.н. Все лоши неща според Пузев, Дедката и останалите баш-българи. Как не са те усетили още какъв родоотстъпник си с тоя английски....ДОЛО
Ето затова смятаме, че сте кръгли идиоти вие двамата! В първите коментари плюеха колко е лошо да се познава нещо чуждо, да се признае, че е по-хубаво понякога от българското......а сега самите те ни се хвалят с чужди езици ил че работели в чужбина Е последно четохте ли статията или не? "....Изборът не е родно или чуждо - изборът е да приемем света с широко отворени очи и да му се радваме или да се затворим и да се страхуваме. Да бъдем част от него или да чувстваме малки и незначителни. Да се чувстваме богати с идеи и таланти или с древна история. Да се вдъхновяваме от бъдещето или да търсим утеха за жалкото си настояще в славното минало...."
хаха, виждам, че ви е ден за почистване... а не смятате ли, че трябва да започнете от себе си - от унизителната статия, от онази, която или никога не е слушал Рапсодия Вардар или е просто музикален инвалид, не ви ли досрамя от липсата на морал, или просто на акъл... как се гледате в очите на децата си, не на ония, дето нямат мнение и избират на баницата мекото и на работата лекото... и не разбрахте ли най сетне, че точно вие сте тези, които срамите нацията, заради такива като вас ни е срам да се наречем Българи, защото сте успяли така да осерете след себе си, че не можете и сами да си почистите, а тръгнали да ми трият коментарите! ПФУ