"Осъждам ви на смърт, за да живея"
Веселин Ханчев
Познайте какво направи с мен материал, обявяващ събраните суми за лечението на Миро Мутафчиев от „Мери Бойс Бенд" на благотворителната вечер, организирана от Елена Тихомирова. Така широко анонсираната вечер подкрепи лечението на Миро със сума от... 2000 лв.
Но, моля ви, та това не беше ли VIP събитие, което трябваше да допринесе поне малко повече? Грубата сметка показва, че за да бъде набрана пълната сума, необходима за лечението, ще бъдат необходими още точно сто такива вечери.
Не съм от най-благотворителните люде на планетата. Но често посещавам http://www.dmsbg.com/projects_list_actual.php. Това е като черен списък, наистина. Как да „избереш" кой живот да подкрепиш? Как ти да си съдникът кой има по-належаща нужда? Аз не избирам, не мога. Просто следвам списъка.
В този сайт преброих около 68 активни кампании за набиране на средства за лечение. Общата необходима сума възлиза на малко над 4,5 млн. лв., което означава, че средно всеки човек има нужда от 66 176,47 лв.
Как се събира подобна сума? Към всяка от тези кампании са отбелязани получените sms-и, които варират, разбира се, но пак средно са около 400 на кампания. И това в повечето случаи - за период от 7 до 12 месеца. Тук вече изчисления няма да правя. Не искам да знам колко време ще бъде необходимо, за да бъдат набрани необходимите суми. Вероятно отговорът отива към плюс безкрайност. И голямата драма - много често твърде късно.
За жалост, това не са единствените хора, нуждаещи се от помощ. Ако сте попадали в онкологично крило на която и да било българска болница, ще знаете точно къде се намира Адът на земята.
Четиригодишният Борко излезе пред очите ми от поредния си преглед при „д-р Чичо Петров", погледна майка си с онези големи очи, дето сякаш те поглъщат целия, и каза щастлив: „Мамо, мамо, и днес няма да умра."
Той може би наистина нямаше да умре в този гаден, мърляв вторник, но неговата майка умря. Ей там, на старата, изпокъсана пейка, издъхна пред очите на всички от отчаяние и безсилие. Умря надеждата й, умря усмивката й. Отиде си целият й живот, защото нейният живот беше Борко. А Борко си отиваше.
Не сте чували толкова оглушителна тишина. Целият този коридор, изпълнен с блуждаещи сенки на бивши хора, пълни с надежди, замлъкна. Какво да говориш? Какво точно можеш да кажеш? Току-що малкият Борко, вместо да се зарадва на нова топка или шоколад, добави още един ден към живота си. И това беше неговият празник.
Докога, питам аз, ще причиняваме това на болните си деца? Докога ще причиняваме това на болните батковци и каки, на лелите и чичовците?
Не се вижда изход. И надеждица, дори химерна, не се вижда. Умират хората като изоставени ранени животни. Като индианците, които хващат гората, когато са готови да напуснат земния си живот.
Замислям се, миналата година лечението на моето куче Кико ми струваше точно 497,52 лв. Естествено, не го помня, специално проверих. Но хайде, Кико не е здравно осигурен. Колко струваше на мен в здравно отношение 2009 година? Два гинекологични прегледа - 100 лв., два мамологични прегледа - 70 лв., две пълни кръвни картини - 45 лв., посещения при стоматолог - 3 броя на обща стойност 140 лв.
Смисъл да броя нататък - никакъв. Да-да, здравно осигурена съм и посещавам с нарочно направление всеки един от тези специалисти. Но колко безплатни са безплатните задължителни профилактични прегледи, знае всеки един от вас.
Болниците ни са бедни, повечето лекари не са специализирали в чужбина от времето на Тодор Живков насам, нямаме необходимото оборудване... Нямам нищо против да продължавам да внасям здравните си вноски ежемесечно, дори да не бъдат разходвани за мен. Но да бъдат „на светло". Да знам, че моята част ще отиде за спасяването на поне един човешки живот. Тогава вече можем да включим и безплатни импланти за нуждаещите се.
Затова - осъждам ви на смърт държавни институции, болници, каси! Осъждам ви на смърт, за да живеем ние!
Осъждам ви на смърт, за да спечеля на Борко поне още ден!
