"Ще те убия и ще те излежа!"
Хиляди българки, подложени на домашно насилие, са чували тази закана безброй пъти. Чувала я е и Елена - жената, чийто съпруг я застреля на 18 август 2017 г. в заведение посред бял ден. Обмислено, с пет куршума и без да му мигне окото.
Беше седнала на кафе с приятелка, малко след като подала в полицията поредната жалба срещу Венцислав. Жалба, че той вече не спазва издадената ограничителна заповед да не я приближава, заради агресивното си поведение спрямо нея, често в присъствието на децата им.
Почти половин година по-късно 64-годишният убиец е осъден. Според присъдата той ще изкупи убийството за тринайсет години и четири месеца в затвора.
Това е олекотен с една трета срок на наказание, защото подсъдимият се е признал за виновен, няма да обжалва пред по-висша инстанция и... съжалява за стореното. Липсата на майка и тегнещият над целия им живот факт, че собственият им баща публично я е ликвидирал, се равнява на по двеста и петдесет хиляди лева за всяко едно от двете малолетни деца на семейството на Елена и Венцислав Василеви. Бащата убиец трябва да им ги изплати.
Сега да си представим, че са минали девет-десет години. Стига да е жив и здрав, днешният шейсет и четири годишен съпруг убиец ще излезе от затвора като свободен човек в трета възраст.
За добро поведение тринайсетте години зад решетките ще са се стопили поне с една трета, така че Венцислав ще е един седемдесет и няколко годишен кротък дядка, който ще доживява старините си спокойно, като изкупил престъплението си гражданин. Може би ще си спомня от време на време онази августовска сцена на убийството. Но едва ли ще има кошмари по отношение на това, което ги е предшествало в годините - заплахите, шамарите и юмруците по Елена. Така или иначе тя самата отдавна ще е просто пръст и избеляващо лице от снимка на некролог, нехайно развяващ се на някой изкривен електрически стълб...
Когато излезе от затвора след излежаването на присъдата си за извършено умишлено убийство на съпругата си, Венцислав с гордост и сигурност ще знае едно нещо - че каквото каже, го прави. След като се е заканил, че ще убие - убива.
И след като трябва да излежи наказанието си - излежава го. Пито - платено. Има престъпление, има и наказание. Пък и какво толкова са едни десетина години на несвобода на фона на един цял свободен човешки живот?!
Венцислав знае това. Знаят го и всички онези мъже, които често изричат пред ужасените до смърт и посинени от бой лица на жените си "Ще те убия и излежа!". Защото са наясно, че дори да я убият със собствените си ръце, ще я "излежат". Каквото и да е, наказанието им ще има начало и край и този край е напълно обозрим. То не запълва техния живот. То не го осмисля или обезсмисля. Защото животът им продължава след времето на присъдата.
Убийството у нас по принцип се наказва с между десет и двайсет години затвор. По силата на този закон се наказва и престъплението на Венцислав срещу Елена - като всяко друго убийство. Без значение, че е предшествано от продължително и доказано домашно насилие. Всъщност в случая то се явява просто като пикантна подробност, защото така или иначе от многобройните сигнали на Елена до съответните органи не е произлязла никаква работеща защитна мярка.
Наложената ограничителна заповед на Венцислав явно му е подействала точно толкова, колкото и размахан пред лицето заканителен показалец.
Дремело му е от нея, както се казва. И как да е иначе?! Нали в наказанието не се предвижда утежнение като за дългогодишен насилник. Бил и пребивал, заплашвал и унижавал, подтискал и стресирал до смърт, Венцислав всъщност се оказа просто онзи един на четирима мъже, който счита насилието над жена си за "семейна работа". Или направо за "семейно право". И с наказанието, което получи според действащите закони у нас, няма основание да мисли по различен начин.
За съжаление, дори ще се превърне в пример за другите "един от четирима" мъже, които следващият път още по-уверено ще забият крошето си в носа на "любимата жена", спокойни, че упражняват семейното си право. И че дори да подлежат на наказателна отговорност, тя или няма да ги застигне, или няма да ги стресне.
Присъдата на Венцислав Василев стана ясна в един особено бурен откъм страсти обществен контекст. Цяла седмица слушахме и гледахме масови народни и политически изцепки по повод Истанбулската конвенция и нейното ратифициране у нас. Видяхме нагледно как един плаващ превод и лоша комуникация на смисъла на този документ разпалиха страстите и оголиха нервите на особено чувствителното на тема "секс" и "пол" българско общество.
Ще ми се реакцията му да беше така константно огнена и на тема "насилие" и "насилие над жени и момичета", но фактите, неизненадващо, се оказаха други. Смисълът на този европейски документ е ясен - той цели държавите, подписали и ратифицирали го, да вземат съответни сериозни и действащи мерки за превенция от насилие и наказание за този, който го извършва. Толкова.
У нас обаче обществото си примира да вижда под воловете телета. Та и този път конспиративната агитка провидя някакви сатанински планове за въвеждането на трети пол и легализирането на гей бракове - две теми, които силно раняват дълбоката религиозна стабилност и християнски морал на българската нация.
Оказахме се пазители на "изконните традиционни ценности" на българското семейство, което следва да е създадено от Него и Нея, като е напълно ясно, че Него е Той, а Нея е Тя и това е скрепено със съответните първични полови белези.
Съзнанието към коя група принадлежиш не е нещо, което трябва да се коментира. Камо ли пък да му се дава определение, ако все още имаш съмнения в този избор. Възпаляваща за българщината се оказа и още една "партенка", която беше съзряна като заплаха в конвенцията - децата ни да учат в училище кои са джендър ролите на мъжете и жените, какво означава социална мисия, определяна на полов принцип и правилно ли е такова разделение.
На всичкото отгоре, нека изрично подчертая отново, документът, подписан в Истанбул, няма идея нито да натрапва трети пол, нито да задължава някого да легализира еднополовите бракове.
Точно тук обаче има нещо изумително и много показателно. И това е, че дори конвенцията да имаше тази приписвана й мисия (а тя НЯМА), за българите се оказва много по-важно да не чуват за трети пол и гей българите да не се женят, отколкото българките да не бъдат насилвани.
В цялата най-вече онлайн истерия около така обсъждания документ центърът се измести към нещо несъществуващо, за да се извади на бял свят една много болезнена истина - че у нас на насилието над жени все още се гледа с леко иронична балканска усмивка под мустак.
Да плеснеш на една жена шамар си е в реда на нещата, пичовско е.
Виж, да ти се разхожда пред погледа нещо, което не се знае дали е мъжко или женско, е проблем. Да заплашваш съпругата си, че ще й вземеш децата, да я унижаваш и "държиш изкъсо" или "превъзпитаваш", е съпружеско право, семейна работа. Ама да ти сключват брак мъж с мъж или жена с жена е гадно.
Важно е да си е както си е било винаги - мъжът носи, жената меси. Той нарежда, тя изпълнява. И най-важно е на това да му се каже, че е "изконна традиция". Защото изконните традиции са нещо, което винаги ще е по-важно от някакви си там човешки, ъъ... пардон, женски права. Ето тук нече наистина имаме проблем.
Истанбулската конвенция в крайна сметка ще проработи.
У нас обаче има още много разговори, които трябва да бъдат проведени. И предстои работа, която трябва да се свърши на всички нива - от тези, които преживяват или упражняват насилие, през онези, които го регистрират, та до най-високото ниво, където то следва да бъде наказано. Наказано обаче така, че от наказанието наистина да има смисъл. В името на жертвите и онези бъдещи "една от четири" жени, които предстои да станат жертви на нечие болно его и по-силна физика. Дотогава обаче още много съпруги ще чуят "Ще те убия и излежа!".
И ще продължават мълчаливо да си разнасят синините и да треперят за живота си, защото ще знаят, че ще е точно така.
Не претендирам за първенство, но вчера, в спора "за и против" Истанбулската конвенция дадох пример, точно с този убиец. Но дори и това очевадно престъпление, финал на дългогодишен тормоз, не е в състояние да пречупи предубедените "пичове" /цитат по Касимова/. За голямо съжаление.
Да въвеждането на трети пол и легализирането на гей бракове е основното в ИК,а не защитата на жената.Ако смяташ Миме че с пожелателния си характер ИК ще предпази жените много се лъжеш, необходими са мерки и цялостна реорганизация на правосъдната система за защита на жените и децата от посегателства.Закони в българския нак. кодекс ,а не да извращаваме децата си от най-ранна възраст и да толерираме педофилите ,транс. лес. педита и т.н.Така че сбъркала си адреса ,помоли се на бащицата белким те чуе.
Да очакваме ли правосъдната министърка да се застъпи за предсрочно освобождаване на Венцеслав от благодарност, че й е дал коз, с който да цака противниците на истанбулската конвенция? Ще й пригласят ли марийка касимова, диянка костова и други ревностни просветители на патриархалния български народ в духа на евро атлантическите ценности? А козът е фалшив. Престъпления от страст са вършени, вършат се и ще се вършат по цял свят, и никаква конвенция не може да ги предотврати. Както е казал поетът "Няма власт над оная глава...". Извинявам се, че използвам цитата за такъв недостоен случай, но е валиден и за него. Престъпниците ззнаят, че ще ги настигне възмездие, но са готови за него. По-почтените, много други го вършат потайно, с надежда да се измъкнат. Следват познатите, изтъркани вопли за всяка 4-та българка, която била жертва на насилие. А какво ще кажете за всяка 3-та европейка? Швеция, където игрите с джендъра са стигнали най-далеч и която подготвя нови закони за дресировка на мъжете, има най-много, на глава от населението, престъпления със сексуален контекст. В пъти повече от целия ориенталско-патриархален балкански полуостров. А какво да кажем ние с гайдите. Вярно е, че правосъдната и полицейската система са отчайващо неефикасни и корумпирани, но как някаква конвенция ще помогне срещу това? Няма да помогне, но ще даде повод на някои, меко казано, нездрави сили да ни налагат нездрави мерки. В други дискусии и статии се споменаха някои от тях, ако стане нужда, ще се повторя.
Абе за да я убие и на нея не й е чиста работата! Сега не ме убеждавайте,че тя е съблюдавала строго закона, морала и е била винаги добронамерена. А оня ей така скокнал без нищо и я убил. Това са обяснения в детски стил " аз нищо не му правех" , " то само се счупи"
А и без конвенции в законите има достатъчно текстове против насилието във всичките му форми. По отношение на насилието Истанбулската конвенция нищо ново не добавя. Новото е третия пол и рушенето на стереотипите. Даже вече във формите за акредитация на журналисти по европредседателството имало за пол освен мъжки и женски и "неопределен"
Колега Вълков, нужен е САМО Закон за защита на детето и най-вече,той да се спазва. Психопатите задължително имат тежко детство. На Запад отдавна са го разбрали и затова са приели закони защитаващи децата - не защото са по-хуманни от нас българите,а защото са по-умни. Превенция му е цаката. Един приятел живеещ в Канада ми разказа как са отнели детето на една самотна майка,само заради това,че в хладилника у дома и е нямало плодове и зеленчуци,(витамини). Веднъж я предупредили за това нарушение,но на вторият път направо и взели детето.
Флухчо, ти много ли си мераклия някакви лелки в менопауза да ти бърникат в хладилника, килера и други дупки и да ти нареждат как да си гледаш децата? Имаме си закон за защита на децата, имаме закон за защита от домашно и друго насилие, даже прекалено всеобхватен. Това, че калпавата система не може да обезпечи пълноценното им прилагане не може да се оправи с никакви конвенции. Конвенциите само ще дадат повече власт на тия фрустрирани лелки да изкривяват всяка добра идея до абсурд, което наблюдаваме оттатък океана, а вече и отсам.
Дефиницията на домашно насилие ни беше дадена ето тук: http://www.webcafe.bg/id_308163724 Това беше взето от тук: https://pravatami.bg/558 Както се вижда, физическото насилие е само малка част от всичко изброено. Това означава две неща. Първо, дори в статистиката за всяка четвърта българка, която уебкафеджийките повтарят като мантра от години, да има някаква истина, далеч не всяка четвърта българка е бита от мъжа си. Второ, ако в статистиката за всяка четвърта българка, която уебкафеджийките повтарят като мантра от години, има някаква истина, значи седемдесет и пет процента от българските жени никога и при никакви обстоятелства не са ставали жертва на нито една от изброените на линка форми на насилие. Предвид доста широката дефиниция на домашното насилие, това, всъщност, е хубаво, макар че, разбира се, би било още по-хубаво, ако процентите са повече. И хайде Касимова да не ми обяснява за мъже, които заплашвали жените си да им вземат децата, при положение, че в България в над осемдесет и пет процента от случаите след развода родителските права отиват при майката. И хайде да не ми развявате присъдата за това конкретно убийство като доказателство за каквото и да е, бива ли? Или сте забравили колко години получи и колко от тях излежа Йордан Опиц за отвличането и последвалото убийство с незаконно оръжие на абсолютен непознат? И хайде, все пак, да вземем предвид, че, според българския наказателен кодекс, изнасилването все още е дефинирано като нещо, което мъж прави на жена, и по никакъв друг начин - т. е., според нашия наказателен кодекс, мъж не може да изнасили мъж, жена не може да изнасили мъж, жена не може да изнасили жена. Ама мъжете са с привилегиите, нали...
Бтв, съвсем неотдавна Касимова тук, на страниците на Уебкафе, съвсем без притеснения призна, че е намерила хора да пребият човек, имал тъпотията да й изпрати няколко и-мейла: https://www.webcafe.bg/id_912014269/ Това, струва ми се, е наказуемо със затвор. И тази ли ще ни поучава кое е право и кое е грешно?
Дунчев, убиецът е вече на топло, а оръжието му е било незаконно, тъй че няма как службите (не, че ги хваля) да му го отнемат. Но присъдата му е намалена по споразумение. А в конвенцията има един чл.48, който забранява споразуменията. Това е едно от разумните неща. С тия споразумения се прекалява в полза на престъпниците. Разбирам, един прокурор, който няма достатъчно доказателства, да сключи споразумение, за да издейства поне някаква присъда, с която да си оправдае съществуването и заплатата. Но при престъпление с обилен и неоспорим доказателствен материал, за чий ти е да сключваш споразумения. Престъпникът ще бъде осъден и без. това е само от мързела на прокурорите и съдиите. От тоя мързел Венцеслав си спестява няколко години на топло.
Извинявам се за печатната грешка. Обръщението в коментар #9 да се чете Глухчо, а не Флухчо. Тъй като програмата подчертава и 2-те като грешка, съм го пропуснал.
Касимова пак пишеш за неща, от които не вдяваш. Ти имаш ли представа какво са 10-13 г затвор?! Тва да не ти е хотелския комплекс да си миткаш. Има достатъчно изследвания по темата за човещката психика и затвора - да беше поразлистила поне. Поразлисти и закона и малко обща теория на правото - човек се съди за конкретно престъпления и индивидуализацията на наказанието касае единствено конкретното престъпление и други такива ако е осъден за тях или ако се намират в съвкупност с това. И няма значение колконе тормозел жена си щото в наказателно-правната доктрина при нас има едно нещо - кумулация - и за него прочети. Слабо, слабо, слабо.
Дедо дедо .. и ти си недочел. Не е споразумение а съкратено съдебно следствие причината за намалената присъда. Това не е споразумение и прилагането на тази прпцедура зависи само и единствено от подсъдимия и не може да му бъде отказана ако заяви че иска делото да ае гледа по този ред и признава всичко.
Касимова, и още нещо- единствената заплаха, че на някого ще му вземат децата, която може да предизвика страх е тази, отправена от жената към мъжа и ако попрочетеш малко съдебна практика ще видиш, че и най-изпадналите наркоманки и проститутки получават почти в 90% децата без значение че бащата не пие, има работа и няма данни за насилие.
Дедо Аджи, лишаването от плодове и зеленчуци е индикатор за нездраво отношение на тази майка към собственото и дете. И съвсем правилно са и го отнели. Познавам сираци израснали в приюти или приемни семейства,но въпреки че са живеели без майчина и бащина любов,са останали честни и почтени хора,докато деца от уж нормални семейства стават психопати. Едно дете в Перник от такова "семейство" закла съседско дете,разфасовал тялото му и го сложил във фризера! Фактите са такива! Пита се къде са спали социалните служби и не са видели,че тези "родители" отглеждат откачалник?! Ако бяха отнели детето им още в началото,нямаше да се стигна до тази ужасяваща трагедия. И хайде да не обвиняваме американците за това... Споразумението трябва да остане като възможност в правосъдната система. Забраната на споразуменията ще увеличи неразкритите престъпления,а и ще ожесточи извършването на самите престъпления.