Една снимка обиколи тези дни първите страници на световната преса (виж галерията). На нея видяхме как бившият френски президент Никола Саркози, със застинало лице и клюмнала глава в колата, бива отведен за разпит в антикорупционната следствена служба в парижкото предградие Нантер.
На снимката се вижда един стъписан Саркози, доста по-различен от публичния образ на хиперактивния и борбен политик, доколкото в ранната утрин на 1 юли изглежда, че той се готви да изпие чашата на унижението.
Защото никога досега президент на френската Пета република (една от най-силните президентски републики в света) не е бил задържан за разпит. Имало е случаи, когато над редица президенти е витаела заплахата от разследване, на което не е бил даван ход (Жискар д'Естен, Митеран). Има и разследван бивш президент, който получи двегодишна условна присъда (Жак Ширак).
Самият Саркози бе разпитван по „аферата Бетанкур" за евентуално незаконно финансиране на неговата президентска кампания през 2007 г., но в качеството на свидетел. И не само, че не беше задържан, но и през 2013 г. обвиненията срещу него бяха снети.
Какво е по-различното този път и кое наложи френското правосъдие да използва толкова крайна съдебна мярка спрямо шестия президент на Петата република?
Обяснението може би е, че за първи път срещу бивш френски държавен глава са повдигнати толкова тежки обвинения. Никола Саркози си тръгна на 2 юли от следствието със следните три обвинения: „трафик на влияние", „активна корупция" и „подбудителство към нарушаване на служебна тайна".
И по трите обвинения френският Наказателен кодекс предвижда тежки наказания - до десет години за „активна корупция" и по пет в другите два случая, а глобите варират от 375 000 до 750 000 евро.
Все пак немалко френски медии бяха категорични, че задържането на Никола Саркози е било не толкова юридическа необходимост, колкото психологически ход, използван от следствието. Така двете съдийки Клер Трепо и Патрисия Симон очевидно са разчитали да „сложат на колене" Саркози, за да се пропука той в течение на петнадесетчасовия разпит.
И тъкмо тук започва серията от въпроси и съпоставки, защото световните медии веднага направиха паралел с безапелационните атаки през 1998 г. на независимия прокурор Кенет Стар срещу президента Бил Клинтън, които не постигнаха желания резултат.
Правосъдието, в търсенето си да въздаде справедливост, е редно да подбира средствата си, без значение коя е фигурата на обвиняемия и какво е било или е неговото обществено положение. В противен случай атаката става контрапродуктивна и се превръща в аргумент на защитата.
Нещо подобно, поне на този етап, се случва с обвиненията срещу Никола Саркози.
На пръв поглед положението на бившия френски държавен глава никак не е розово.
Обвиненията срещу него са сериозни, те няма как да не накърнят престижа му и да не опетнят неговата политическа репутация.
Стана ясно, че освен с три повдигнати обвинения, Саркози се оказва разследван по цели седем дела!
В резултат на което изниква неизбродима джунгла от разследвания, които ще се опитам да изброя съвсем накратко. Задачата не е лесна, защото делата са като „матрьошки" и всяко едно от тях автоматично препраща към някое друго.
Най-старото по време и някак най-екзотично е така нареченото „дело Карачи". В него Никола Саркози присъства като „асистиран свидетел" (формула, която според френското правосъдие, лесно прераства в обвиняем). Аферата е свързана с незаконно продаване на оръжие на Саудитска Арабия (забележете, в периода 1993-1995 г.!) от тогавашния премиер Едуар Баладюр и тогавашния военен министър Франсоа Леотар с цел да се финансира президентската кампания на Баладюр през 1995 г.
По това време Саркози е само министър на бюджета, но е и говорител на президентската кампания на Баладюр, поради което охладняват отношението му с Жак Ширак. Съдиите предвиждат през близките месеци Саркози да бъде изслушан по делото, което е с двадесетгодишна давност.
Второто дело, по което вече бяха снети обвиненията срещу Саркози, е въпросната „афера Бетанкур". По нея бяха повдигнати обвинения, че чрез ковчежника на своята партия Ерик Вьорт, Саркози е осигурил финансиране на кампанията си през 2007 г., възползвайки се от възрастта и менталното състояние на богатата наследница на „Л'Ореал". Ала обърнете внимание: обвиненията срещу Саркози бяха снети, но тъкмо на базата на подслушванията по „делото Бетанкур" сега срещу него и адвоката му Тиери Ерзог са повдигнати нови обвинения в „активна корупция".
Става дума за това, че защитникът Ерзог е получил информации от касационния съдия Жилбер Азебер, обещавайки му в замяна подкрепа за престижен пост в Монако, което така и не се случва. Оказва се, че близо шест месеца след приключване на делото следствието е продължило да подслушва телефоните на Саркози и Ерзог, както и специалния мобилен телефон, по който двамата са разговаряли помежду си, регистриран под името на някой си Пол Бисмут.
Третото дело, което вдигна най-много шум навремето, цели да установи била ли е финансирана президентската кампания на Саркози от режима на Муамар Кадафи. В интернет можете да откриете видео, на което Кадафи с пяна на уста, след френско-британската интервенция през 2011 г., сипе обвинения, че лично е финансирал кампанията на Никола Саркози. Същото твърди и един от синовете на Кадафи, но досега следствието не е открило никакви доказателства в подкрепата на тази теза.
Към това трето дело обаче е обособено и четвърто дело, заведено през април 2013 г., отнасящо се до това как Никола Саркози е разбрал, че е подслушван във връзка с „либийското дело". Подозренията са за „трафик на влияние" и за връзки на бившия президент с висши функционери на правосъдието и полицията, които продължават да му предоставят информация.
Петото дело е доста любопитно, защото е свързано с една от скандалните фигури във френския бизнес - Бернар Тапи, като в него е замесено името на Кристин Лагард, която днес ръководи МВФ. Спорът в „аферата Тапи" е как Бернар Тапи е съумял да уреди отдавнашния си спор с банката „Креди Лионе" и да получи 403 млн. евро за продажбата на „Адидас". Магистратите подозират, че през 2008 г. тъкмо намеса на президента Саркози е подтикнала тогавашния министър на икономиката Кристин Лагард да склони на арбитраж.
Шестото дело е свързано със социологически проучвания, поръчвани от Елисейския дворец в мандата на Никола Саркози. Доклад на Сметната палата от 2009 г. констатира, че президентската канцелария е сключвала договори за социологически сондажи без обществена поръчка в размер на 1,5 млн. евро.
И накрая, на седмо място, идва най-шумното дело от последните месеци - аферата „Бигмалион". Разследването започна през юни 2013 г., когато в прокуратурата постъпва сигнал, че митинги от кампанията на Никола Саркози през 2011 г. са били финансирани с фалшиви фактури от фирмата „Бигмалион". Партията на Саркози - Съюзът за народно движение (UMP) ще проведе в тази връзка собствен одит, но един от неговите представители, ангажиран с кампанията - Жером Лаврийо, вече призна, че е имало нередности.
Съответно френската Сметна палата не призна отчета на кампанията и самият Саркози заяви, че приема това решение и няма да търси съответната държавна субсидия, така че кампанията му няма да струва нито евро на френския данъкоплатец.
Безспорно повдигнатите обвинения срещу Никола Саркози са сериозни. Въпросът е дали не са прекалено многобройни, което затруднява следствието и може да се стигне до фалстарт.
Впрочем и самото отвеждане на Никола Саркози в следствието започна с фалстарт. В пространно интервю, което даде ден по-късно за две френски медии, Саркози разказа как в продължение на половин час се е оказал блокиран в асансьора, заедно с осем полицаи, наложило се е да викат спасители, докато двете съдийки, изнервени, го чакали за разпит.
Дали търсеното психологическо предимство със задържането не е било пропиляно?
Привържениците на Саркози на свой ред пък откриха пробойна в обвинението. Съдия Клер Трепо е активист на малък, ляв синдикат на магистратите, известен със своята позиция анти-Саркози. Нещо повече, в офиса на тези магистрати имало „стена на глупците", която започвала с портрета на Саркози.
Тоест има съмнения в безпристрастността на обвинението и дори съмнение, че то изпълнява политическа поръчка, отстранявайки Саркози от надпреварата за Елисейския дворец през 2017 г.
А от 2 юли вече официално знаем, че Никола Саркози се завръща в политиката. В специално интервю за TF 1 r Europe 1 бившият френски държавен глава мина в ответна атака. На екрана видяхме добре познатия и агресивен Саркози, който ясно формулира „своята истина": има политическа инструментализация на правосъдието срещу него; тя е дирижирана от министъра на правосъдието Тобира и от премиера Манюел Валс в услуга на Франсоа Оланд; Франция затъва, затова освен права, политиците имат дълг и Саркози се завръща в политиката. Най-късно до края на август-началото на септември той ще се кандидатира да оглави Съюза за народно движение и след това започва кампанията си за Елисейския дворец.
Освен ако правосъдието не осуети тези негови намерения, подчинявайки политическия календар на своя съдебен календар.
Един от близките сътрудници на бившия президент веднъж беше казал, че Саркози никога не се отказва дори когато обстоятелствата го възпират.
Сега остава да видим как Никола Саркози действа, когато го „задържат".
