Ако сте родени през 70-те години, едно от любимите ви занимания със сигурност са били кутиите с бонбони-цигари. Спомняте ли си тръпката да отвориш кутията, разопаковайки ги от лъскавата хартия, и да имитираш как палиш малките пръчици с яркочервен връх?
Родителите ви вероятно са били интелигентни хора, които без съмнение са ги купували, защото са били пуснати за продажба - и защото децата са ги искали. Но 30 години по-късно бихте ли купили бонбони-цигари на децата си? Естествено, че не.
Защо? В крайна сметка така и няма закон, който да ги забрани. Просто с течение на времето родителите осъзнават, че даването на децата на играчки, имитиращи цигари, би ги насърчило да мислят, че е добре да се пуши - и това е довело до спад на търсенето.
На мода са детски дрехи и аксесоари, които карат хората да се изчервяват
За сегашните деца еквивалентът на бонбоните-цигари са гримът за бебета и тениските им с девизи като "Толкова много момчета, толкова малко време". Точно както изследване, публикувано в изданието на Американската асоциация за превантивна медицина, констатира, че децата, консумирали тези бонбони-цигари, е било два пъти по-вероятно да станат пушачи.
А сега обществото започва да проумява, че обличането на децата в секси дрехи, преди те да разбират какво означават, не е особено добра идея.
Но докато нараства безпокойството за въздействието от това върху момичетата - и как това се отразява на тяхното самочувствие - въпросът е какво да се направи по въпроса. Дали проблемът е станал толкова сериозен, че правителствата да прибягнат към регулации, за да забранят продажбата на сексуализираните продукти? Или би трябвало да се надяваме тези стоки за деца да станат толкова безвкусни, че да излязат от мода?
Задачата е изключително трудна. Няма начин със закон да бъде регулиран индивидуалният вкус. В последните години търговците обаче се убедиха на практика, че продажбата на тениски с девизи като "Бъдеща футболна съпруга" се възнаграждава с огромно количество негативна реклама.
Това не отменя факта, че можете да намерите миниверсии на дрехи за възрастни, от рода на дантелени камизолки, шорти и сутиени за невръстни. Освен това нещата опират до начина, по който малките момичета носят тези дрехи - и това е нещо, което никое правителство не може да регулира.
Къде точно минава границата на приемливото - и започва сексуализацията?
Истината е, че дънковата минипола може и да е нещо нормално за осемгодишно дете, съчетана с вълнено трико и ботушки. Но тя би имала напълно различни конотации, ако е съчетана с топ с едно голо рамо и чифт обувки на високи токове - в училищната дискотека.
А доста родители смятат, че няма проблем да позволят на 10-годишните си дъщери да добавят в своя гардероб панталонки, подчертаващи задника, когато те се продават от известна марка за облекло.
Търговската сексуализация прелива през класовите бариери и е проблем, който би трябвало да вълнува всички, без значение дали са родители на малки момичета или не. Това е атмосферата, която дишат нашите деца. И това не е нещо като пробив, което да бъде запушено с няколко нови закони и регулации. То е по-скоро като отровен газ, просмукващ се в обществото на всяко равнище.
Но дори и да се стигне до закони по въпроса, те би трябвало да са по-скоро началото на решението, отколкото завършек - става въпрос за дълбок, емоционален проблем. Нужно е родителите да осъзнават, че е необходимо да предефинират границите между детство и зрялост.
Родителите се боят да се противопоставят на децата си
Много родители се чувстват крайно неудобно да говорят по въпроса, дори и да попадат на дрехи, които им изглеждат крайно неподходящи за деца. Голяма част от тях са обхванати от страха, че ще ги възприемат като "задръстени" - или че децата им ще се почувстват пренебрегнати, ако са единствените, на които не е позволено да носят еластичен изрязан топ на поредното парти.
Никой не желае да бъде критикуван: ако другите родители го позволяват, би трябвало всичко да е наред, нали? Но чрез дистанциране и премълчаване, ситуацията се изплъзва от контрол.
Обществото носи отговорност колективно да защитава всички деца. За щастие ориентацията към сексуализация на децата е нещо, с което повечето уважавани фирми не искат да бъдат свързвани.
И родителите могат да показват кога границите на приемливото отиват твърде далеч, така че табуто да се запази. Ако се оформи критична маса от родители, които не одобряват подобно облекло, ще стане неприемлива покупката на подобно облекло за деца.
Проблемът е, че хората недолюбват властите да се месят в толкова лична област като родителската грижа. Премахването с регулации на високите токове за деца от магазините би означавало хората да обвиняват властите в свръхпокровителствена политика.
При нещо толкова субективно като модата има прекалено много сиви зони. Къде минава границата между красиво и секси? Колко високи могат да бъдат токовете? На каква възраст едно дете може да носи грим, възприемайки посланието, че не е красиво без него?
Дали не е време идеите за "добро" родителство да се предефинират
В крайна сметка, вместо да виним само модните къщи и корпорациите, би трябвало да не забравяме родителската отговорност. Като първи ролеви модел на момичетата, именно родителите им би трябвало да определят границите.
Но макар родителите да са първата бариера между децата и света, твърде много майки се измъкват с думите, че "след като й хрумне нещо, няма как да я спра". Това, което е време родителите да осъзнаят, е, че именно те могат да откажат да купуват такива неща за децата си - с парите си.
Част от ролята на родител е да гледаш на обществото през очите на дъщерите си - но важното в случая е майките да не заравят главата си в пясъка и да не чакат до момента, когато дъщерите им започнат да настояват да носят грим в основното училище - тогава вече всяка борба е изгубена.
Надеждата на всички е в това родителското его да насочи и родителите, и децата им в правия път. Повече от всичко на този свят майките и бащите желаят да бъдат възприемани като добри родители.
И по същия начин, по който никой "добър" родител не би купувал на детето си бонбони-цигари, би трябвало да се изгради общество, в което "добрите" родители не биха желали да бъдат виждани да купуват на дъщерите си изглеждащи като леки момичета кукли Bratz, сред аксесоарите на които има чантичка за гримове и мобилен телефон.
Защото, ако едно малко момиче започне да смята, че секси външният вид е причината, поради която то е ценно, тя ще отделя повече време и сили за това как изглежда, вместо за други области от своя живот, например образованието.
В някакъв смисъл това, което става, е подобно на някогашните традиции за употреба на детски труд. Както в онези времена на децата е било отнемано детството им, така сексуализацията и общодостъпната порочна култура лишават сегашните момичета от тяхното детство.
Въпросът не е само в момичетата - стереотипите правят труден живота на всички
Истинският проблем обаче е много по-голям и по-важен от темите за секса - той е по-скоро в цялостната култура - и начина, по който тя кара момичетата да възприемат себе си. В неща като гримовете, маркетирани специално за тийнейджърки, които изпращат послание на младите момичета, че им липсва нещо, което само консуматорското общество може да им даде.
Те им заявяват, че те не са достатъчно добри сами по себе си. Нищо чудно тогава, че толкова огромен процент от момичетата в тийнейджърска възраст имат депресия.
И просто защото момичетата са буквално на фронтовата линия, това не означава, че и синовете ни не страдат от същата култура. Те са подложени на натиск да се държат като мачовци, по начина, който им се демонстрира в попкултурата, порното и компютърните игри.
И все по-често момчетата изразяват потребността си да съответстват на стереотипите с "бигорексия" - нуждата да бъдат загорели и мускулести. Те бързо наваксват спрямо момичетата по степента на безпокойство за външния си вид.
Дълбоко в себе си обществото съзнава, че децата имат нужда от защита. Но от родителите зависи да се обединят и да напомнят на търговците, законодателите, шефовете на телевизионни канали и Интернет доставчиците, че проблемът е твърде сериозен и има нужда от решение - независимо законодателно или не.
Първата стъпка обаче е самите родители да си припомнят своите отговорности.
