Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Взривчетата на др. Цветанов

Не ме интересуват "взривчетата", другарю Цветанов. Дето някой болен мозък ги е сложил пред офисите на някакви партии Снимка: Sofia Photo agency
Не ме интересуват "взривчетата", другарю Цветанов. Дето някой болен мозък ги е сложил пред офисите на някакви партии

1.
Онзи ден излизам да се радвам на юлското слънце с дъщеря си, която е на 4 месеца и все още е далече, далече от глупостите държавни.

Вървя към парка с езерото на квартал "Дружба". Прекрасно слънце, поносима температура. 
Има достатъчно алеи, за народа, децата, детските колички и колелетата. Има и няколко заведения. Дотук нищо лошо. Да, ама не съвсем.

Щото по прекрасните алеи, там където са чисти от дупки, постоянно се движат някакви автомобили. Някакви хора държат на всяка цена да минат край теб и количката и да ти скъсат нервите. Я с тъпанарска музика, я, с изгорели газове.

Абе, другарю Цветанов, не може ли да се сложат едни колчета на съответните места и тази порочна практика да бъде спряна? От раз, както се казва.

Другарю квартален кмет на, не може ли и вие да помогнете? Зер, избори идат. То, ние помним, че бяхте се изказвали, че това е краен квартал и няма какво да се направи, ама все пак? Между другото, с онова си изказване окончателно ме загубихте като предстоящ глас, дори не искам да си спомням за вас ли съм гласувал или за някой друг.

И тръгвам да пресичам една, така да се каже голяма улица, отвъд която е самият парк. На пешеходната пътека съм. Забелязвам в далечината, на около поне 500 метра, че и повече, една кола да се засилва. Да ускорява, да фучи, да вие и така нататък.

Преценявам, че е безопасно за нас и гордо бутам количката по пътеката, която много, много не се забелязва. И тъкмо качвам предните колела на тротоара и усещам, че палячото, дето се прави на състезател, е почти зад гърба ми.

Понеже вече съм сравнително в безопасност, се обръщам да видя, кой, аджеба, е този идиот. Не вярвам, че ще познаете, другарки и другари, ако нямате нищо напротив, както би казал и критикът Вучков.

Очаквам да е някой мазен псевдо богаташ, закупил си с неизвестно откъде пари, твърде мощен за способностите му автомобил.

Или някоя добре изглеждаща куха лейка, дето е забравила, че като се настъпи педала за газта, то може и да се отпусне в даден момент.

Или пък може да е някакъв чичко, дето на стари години се е обзавел със спортна кола и да е решил да я изпробва. Точно на широката квартална улица. Дето наоколо постоянно щъкат нахални деца.

Оказва се, че не е нито едно от тези мои нелепи предположения, преминали за миг през умната ми глава. И красива, да, да.

Полицаи! Два броя полицаи, доколкото успявам да ги преброя. И даже, когато са на пешеходната пътека, дето почти не се вижда, ускоряват още...
Ъ-ъ-ъ...
Таковата...
Цветанов?
Ало, "нашата" полиция ли е?
Другари... и другарки?
Ами ако се счупи нещо на количката?
Ами, ако се спъна и се опна на асфалта?
Ами, ако...

2.
По-онзи ден, пак се разхождам в парка с езерото, прескачайки дупки и заобикаляйки автомобили, каруци и свободно разхождащи се коне, щото и коне се разхождат по тревните площи. Вярно е, че и конете душа носят, и те огладняват от време на време, ама нали, другари Цветанов и квартален кмет, сякаш нещо не е много как в случая?

Вметвам само, че самият парк все още е относително чист от сганта, която обича да плюе семки около пейките, на които сяда.

И виждам поредната кола да се влачи към мен. Сякаш е тръгнал на разходка край езерото със семейството. Или пък на сафари. Щото доста коне има, както се спомена вече, може да си отстреля някой. И да си закачи конска глава над камината в хола. Окей, премествам се в единия край на алеята.

И докато чакам колата да мине край мен, зад нея се появява полицейска такава, която съвсем спокойно изпреварва нарушителя, шмугва се между него и мен, клетия нещастник с детската количка и офейква в неизвестна посока.

Сигурно, казвам си на ум, са тръгнали да арестуват някой изпечен бандит в района. Няма да се занимават с ловци и колички, я. Сигурно е така...

3.
А пък още по-онзи ден седим с колеги в една кръчма и обядваме. Глупостите вървят, купон отвсякъде. И спира една патрулка, от тия, квадратните. И излизат 4 броя полицаи, пардон, милиционери. Единият си е запретнал ръкавите, ама някак нескопосано.

Другият мачка някаква фуражка, дето Стефан Данаилов или някоя друга БГ звезда я е ползвала във филм с милиционери от '86 година. Третият полицай си носи кобура, закачен на джоба на клина и се прави на каубой. Ама от много евтин каубойски филм, дето, дори и у нас не биха го заснели. 4-тият се опитва да закопчее копче на ризата си, ама не му се удава, щото е качил килограмите...

Един от колегите почва да псува, понеже бил в Щатите и заразправя, че там, в Щатите, дето, ако питаме някой БГ "специалист" всички са глупави и тъпи, нямало било такива ченгета. Там полицаите ходели с изпънати униформи, изгладени, с ръбове на определените за целта места и избръснати. И всявали респект само с това. Да не говорим какво ставало после, ако някой е нарушил закона.

Та, мисълта ми е, абе, другарю Цветанов, да ви кажа, палячовците, дето ги броите за полицаи и дето с тях борите организираната и неорганизираната престъпност, Октопода и останалите животни, с тези хора няма да стане.

И онези, дето сякаш искаха да ме сгазят с количката на пешеходната пътека, и другите, дето си затваряха очите за нарушенията край езерото във вид на свободно препускащи коне, каруци, разхождащи се коли и баничарки, и последните, дето изглеждаха като изпаднали германци, и те няма да се справят.

Няма да преборят престъпността, а и всичко, с което им се наложи да се борят.

Не ме интересуват "взривчетата", другарю Цветанов. Дето някой болен мозък ги е сложил пред офисите на някакви партии.

Не ме интересува борите ли, като свиня тиква, организираната престъпност или не я борите.
Не ме интересува какви ултиматуми изпълнявате и какви не.
Не ме интересува какво казват вашите евроатлантически партньори.
Не ме интересува нищо от това, което ежедневно се тиражира по медиите, свързано с разправии между партии, вотове и прочие тъпотии.
Не ме интересува кой политик с кого си го е слагал преди, а сега вече не.
Т.е., не че не ме интересува, но не е важно. За мен и за, предполагам, 90% от нормалните граждани в Чалгаристан.

За нас е важно парковете да са чисти и спокойни.
За нас е важно полицията да излъчва респект и да вдъхва увереност и сигурност, когато е наблизо. И да си върши работата.
За нас е важно полицията да не подминава нарушителите, а да ги наказва и глобява.
И който политик направи това, ще гласувам за него. Ама на по-следващите избори. Щото трябва да има време да го извърши. Да си направи портфолио, така да се каже.

Щото е твърде тъпо, да минеш през половината град, да срещнеш няколко патрулки и нито една от тях да не върши нещо смислено. Едните полицаи пият кафе, другите се мотаят безцелно, някакви се бъзикат със сервитьорката в близко заведение, а пък едни други решават кръстословици тип "Сканди", отговарящи на нивото им. Не знам, може би това е част от борбата с бандитите, ама не ми се вярва.

Затова и ще продължа да се присмивам на милиционерите, щото по-голямата част от тях са все още милиционери. И ще се забавлявам искрено с глупостите, които говорите вие и повечето политици по телевизията.

Никой от мислещата част на населението в народна република Чалгаристан не ви вярва и никой не ви приема сериозно.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените