През последните седмици из родните печатни медии тръгна отново една позната теза - че българите получават два пъти по-малко, отколкото заслужават. Всички цитирани данни идват от Евростат, тоест могат лесно да бъдат намерени на сайта на европейската статистическа служба, и сами по себе си са верни. Проблемът по всичко личи е в неразбирането на самите данни, в подбора им и в съпоставянето на несъпоставими неща.
Ключовият индикатор е брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението по паритет на покупателна способност - с други думи, тук се взимат под внимание различията в цените. Този индикатор наистина показва, че страната ни се намира на 44% от средно европейското равнище за 2010 г. Тези данни могат да се видят и на сайта на Евростат, и в базата данни на българския Национален статистически институт, който работи по единна европейска методология.
Подвеждането идва при избора на другите показатели за сравнение - за равнището на доходите или на заплатите ни на фона на средноевропейските. Медиите цитират данни в номинално изражение, тоест те не взимат под внимание ценовите разлики. С други думи, сравнението между едното и другото е технически и логически неправилно. Но пък улеснява желаещите да "докажат", че в България капиталистите изцеждат заплатите на хората.
Всъщност статистиката ни позволява лесно да докажем колко бъркат. Трябва само да съпоставим сравними неща. Нека използваме данните за БВП на човек от населението в евро, без да отчитаме покупателната способност, тоест различията в цените. Както вече се досещате, това сравнение показва, че по този номинален показател България е точно на 20% от средноевропейските нива за 2010 г.
С други думи, "двойната разлика" в съотношението производителност-доходи се получава само ако не отчетем ценовите разлики. Безпристрастните статистически данни съвсем ясно показват, че доходите ни не са "изкуствено занижени", а просто са съответни на възможностите на икономиката.
Тъй като медиите често споменават думата производителност, нека да погледнем какво показва статистиката за нея и как се представя България спрямо останалите държави от ЕС. За целта ще разгледаме два показателя - БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност и производителност на труда, като също отчитаме равнището на цените.
Който и от двата индикатора за производителност да вземем, на работещ или на отработен час, данните са сравними - при БВП на човек от населението вече изяснихме, че се намираме на 44% от средноевропейското равнище, докато при производителността на труда (и на работещ, и на отработен час) сме на 42%, тоест отново данните не показват някакви нелогични разминавания.
Всичко това говори не просто за допускане на технически грешки при сравненията и анализите, а за невярно и опасно налагане на схващането, че обикновеният българин бива системно мачкан от капитализма и експлоатиран от работодателя си.
В същата посока биеха и твърденията, че намалените осигуровки в годините преди кризата са "оставили едни милиарди в бизнеса", без това да има някакъв положителен ефект за икономиката и за работниците. Това твърдение също е категорично опровергано от данните на НСИ за БВП по метода на доходите.
В периода 2005-2009 г. брутната добавена стойност скача с над 20 млрд. лв., като тази сума, общо взето, се дели поравно между наетите и бизнеса. Казано по-просто, по-ниските данъци и осигуровки са оставили повече пари както у бизнеса, така и у работещите. Това е още една илюстрация как популисткото заклеймяване на експлоататорския капитализъм всъщност няма нищо общо с действителността.
Разбира се, всичко това съвсем не означава, че в страната няма необяснимо богати хора, които по някакъв начин са натрупали богатство на нечий друг гръб - образно казано, "за сметка на българския народ". Големият въпрос обаче е дали това се е случило заради наличието на пазарни правила или заради тяхното отсъствие?
Segabg.com
Не съм много сигурен, че разбрах всичко в статията, но някак си основната теза не ми убягна. Според автора ние сме си супер, работим много и получаваме адекватно на отработеното. Само че това изобщо не е така. Заплатите в България са ниски. Това е факт, независимо в каква статистика и по каква методика е изчислено. Заплатите са ниски заради частния сектор, защото публичният не генерира приходи. Иначе казано администрацията не храни държава. Сега да видим защо заплатите в частния сектор са ниски. Причините са няколко. На първо място цари огромно беззаконие на трудовия пазар. Което ще рече, че болшинството заплати на трудещите се са платени в плик под масата, т.е. не са декларирани, не са наичслени данъци върху тях, не влизат пари в хазната. Резултатът - по статистика масово хората работят на минимална работна заплата. Добре де, ще кажете вие, ама той шефът нали все пак дава пари. Може и да дава, но не само че не е задължен да дава, ами и може да ги бави с месеци, а и накрая просто да събере цирка и да каже "пари нЕма". От тук и фирмите масово укриват доходи, което отново води до по-малко данъци и по-ниски приходи в хазната. Резултатът - празна хазна (с всичко което влече това - ограничения, мизерия, липса на финансиране за елементарни неща), слабоосигурени работници, по-големи печалби за босовете, материализирани в мерцедеси, силиконки и т.н. Втора причина - слаби и зависими синдикати. Синдикат в България е синоним на хрантутник и ония брадат чичко с лулата, чиято роля е веднъж-два пъти годишно да се разходи по жълтите павета, за да покаже че още е тук. Полза от синдикатите - нулева. Те са както кукла на конци, водена от властта и хранена от нея. Логично обикновеният човек се чуди защо да плаща членски внос, при положение че не получава нищо срещу него. За справка - вижте как работят синдикатите в Гърция, Франция, Германия, Италия, скандинавските страни, дори и Чехия и Словакия. Причина номер 3 - корупцията. Обикновеният работник често е мачкан, недоплатен, експлоатиран от работодателя си. Единственото което му остава е да подаде сигнал до Инспекцията по труда. Естествено ако работодателят е "от нашите", сигналът потъва някъде и до там. Ако е "от ония", инспекцията идва проверява, хапва и пийва за сметка на работодателя, дава 1-2 предписания за цвят и всичко тръгва по старому, а оплакалият се работник си търси нова работа. Ето така функционира пазарът на труда в България. А той диктува всичко - заплатите на чиновниците, приходите в бюджета, пенсиите, парите за образование, наука, здравеопазване и т.н. Отделен въпрос е, че те не само са малко, а и се харчат нерационално. Затова (и заради монополът), с една МРЗ в България могат да се купят 90 литра бензин - най-малко от целия ЕС и почти цяла Европа. Гоним Куба, където с една заплата могат да се купят 15 литра.
Напълно съгласен със статията и изводите. От време на време се прокрадва лъч истина, а не стандартното мрънкане.
#tougherty добре си развил тезите, но не мисля, че "нормалния" персонал в България, който си знае правата и какво може е "мачкан" или нещо подобно. Да и аз имам познати, които има дават да разпишат молби за напускане и чао, но това си зависи от разписващия. Имаме добър кодекс на труда (разбира се със своите слаби точки и пропуски), който защитава в голяма степен работника, но във всеки един закон и в римското и в англосаксонското право има вратички и несъвършенства. Колкото до синдикатите - НЕ благодаря. Не желая безконечни стачници с малоумни искания подобно на Гърция и Италия. Това не е разрешение на проблема, а точно обратното.
Това с производителността е повече въпрос на организация, а не на просто "блъскане" на тръстиката. Затова вероятно един българин може би работи и повече от един германец, но резултатите са плачевни......оттам и заплатите Пропускам факта, че българина трябва да изработи и Бентли-то на шефа си, което е труд извън заплатата така да се каже
Много е просто, българския работник произвежда 5- пъти по малко от немския, но заплатата му е 10 пъти по-малка (400 евро) . Причината е недалновидността и алчността на българския капиталист и безскрупулния чужд инвеститор (резултатът е 700 000 избягали кадърни българи в Испания, Гърция, Англия и вили в Гърция и яхти за милиони на нашите капиталисти), ненормално ниски данъци (10 % ДОД за милионери и 5% на чистия дивидент на собствениците) и липса на подкрепа за малкия бизнес. А от Института за пазарна икономика излизат само поръчкови статии в подкрепа на банките (последно атакуваха идеите на Дянков да вкара ред) и едрия бизнес, чудя се кои ги финансира.
Като гледам само как сте се разраболити в кафето... Ако ви измерваха производителността според постовете по формуите, малиииййй Западна Европа праха щеше да ви диша
Според броя на постовете исках да кажа.
Плюс това, в България май все още си важи лафа 'Аз ги лъжем че работим, те ме лъжат че ми плащат'...
На съставителите на статията не са им ясни нещата. Българският работник е мачкан от капиталистите защото работи също толкова колкото европейците, и даже доста повече, а получава много по-малко от тях. Грешката на автора е в това, че в горните разсъждения, той не взима предвид колко работят хората в България, а каква е тяхната производителност на труда. Работникът не е виновен, че господин шефа му, го кара да напъва мускули с подръчни средства, с остарели технологии и въпиеща липса на каквито и да е машини и условия за пълноценна работа. Работника е ограбен и смачкан от капиталиста, защото като отиде на обекта два часа си оправя сам изгорялата жица на дрелката, вместо да си върши работата за която е изпратен, защото гусин капиталиста не му се дават пари за сервиз на инструментите, камо ли за нови. Гусин капиталиста, обаче дава редовна пари за сервиз и диагностика на мерцедеса си и събира пари за нов. Разбира се никой не е длъжен да мисли за чуждото благополучие, но именно тази подробност в капитализма се решава, чрез наличието на конкуренция. Като има много фирми търсещи работници - има и конкуренция и по-висока производителност и по-добри условия на труд. Тази конкуренция, обаче, беше най-брутално и безпардонно смазана, още в зародиша си от мутренският "преход", дето един започна с гаражче, а друг извади от "нищото"-десет милиона, двадесет милиона, езнам колко си милиона
Българите, които работят много НАИСТИНА получават малко. За разлика от българите, които проспиват работния ден в интернет. Те получават много, но не им е достатъчно. Що така?
strawsPulledAtRandom | 28.02.201212:12 Е хубаво, купи роботизирана поточна линия за производство на фритюрници и я занеси на работа. --------------------------------------------------------------------
За голямо съжаление на много хора наистина е важна производителността, а не изработените часове, поне що се отнася до пазарната икономика. Плановото стопанство остана в мечтите само... Съгласен съм с автора, че при сегашната ефективност на средностатистическия работник не заслужаваме равностойни заплати на западноевропейските. Просто няма как да стане. Стига давахте примери със строителството като не сте пипали лопата. Не може да сравняваш работа с багер и работа с лопата, но не заради само заради бързината, а просто защото не е възможно физически да се сравнява. На големият строеж се копае основно с багер - независимо Германия, България или Африка. Не сме 1960 година да обясняваш Западна Германия, че има повече багери от нас. Всичко е до организация и контрол, както някой вече писа. В крайна сметка заплатите следват икономиката на страната, а тя е в трагично състояние. По-добре сме само от страни, където има война, макар че приятелката ми като видя улиците в България не беше сигурна дали сме в мир или е имало бомбардировка.
greenstreet | 28.02.201216:35 За голямо съжаление на много хора наистина е важна производителността, а не изработените часове, поне що се отнася до пазарната икономика. ----------------------------------------------------------------------------------------------- Това е безспорно, просто статията не е за това. В конкретният случай, мисля, че и автора и тези, чиято теза оборва изхождат от погрешно място. Конкретно за автора .това че хвърля топката за ниската производителност в двора на работниците, а на опонента му за това че наистина сравняват несравними неща.На всеки е ясно, че няма ли икономика няма и от къде да има блага. Просто, според мен, по-важният и по-поучителен въпрос е не дали производителността на труда ни е ниска , а защо това е така.
Авторът съвсем очевидно не защитава само една теза, но в центъра на коментарите се върти, разбира се, тази, която е обидила някои. И тя категорично не е "Заплатите са малки, защото работниците са кофти", а "Заплатите са малки, защото И работниците, освен другите фактори, са кофти". Разбира се, всеки може да си чете както му отърва. Офтопик за комунистическите години в България(без да изпадаме в подробности имало ли е социализъм или комунизъм при нас. 90% от хората мразят "комунистите" без да знаят какво е комунизъм) , Straws, като всяка при всяка диктатура най-много може да прочетеш като е приключила. Та, стига извинения, че не знаем какво е било, защото не сме го живели. Не можем да знаем за ежедневието, съгласен съм и не твърдя друго, но за това, че е имало пари за кино и изобщо за изкуство, имало е лагери, имало е пропагандна машина може да прочетеш на поне 10 езика и от хиляда различни източника, зависи до кои имаш достъп. И двете страни мамят и според мен това има предвид статията. Може да греша...
Под работници имах предвид най-общо "работната ръка". От зидар до мениджър. И не смятам, че всички са мързеливи или некадърни. Не бързай с определенията.