В хартиена или найлонова торбичка предпочитате покупките си? Вероятно са ви казвали, че правилният отговор е хартия, освен ако желаете да ускорите климатичните промени и да причинявате задушаване на морските животни. Само че найлоновите торбички са незаслужено набедени като виновник за какво ли не. И превръщането им в екологичен злодей - и забраната на употребата им - ни пречи да видим добрите им страни.
Пластмасовите торбички не винаги са били обществен враг №1
Въведени за първи път в САЩ от Safeway и Kroger през 1982, те скоро превземат пазара на торбички при пазаруване - и към 1996, 80% от всички торбички се правят от олекотена пластмаса. Потребителите ги обожават. Те стават по-тънки, по-леки и способни да поберат повече рециклирани материали. И след това... вълната се обръща и те изпадат в немилост.
През 2007 г. Сан Франциско стана първият голям град в Америка, който напълно забрани леките найлонови торбички за пазаруване. Оттогава над 150 други градове последваха примера му само в САЩ - включително Сиатъл, Лос Анджелис и Чикаго - като прокараха наредби с подобни забрани. Повечето от тези забрани включват задължителни такси за хартиените и "многократните" найлонови торбички.
Откъде идва тази омраза към пластмасата? Поддръжниците на забраните твърдят, че ограничаването на разпространението на пластмасови торбички ще доведе до сериозни ползи при опазването на околната среда и ще понижи общинските разходи. Това теоретично би означавало и спестяване на средства на данъкоплатците. В скорошно изследване на Reason Foundation, Брайън Сийскоулс и Джулиан Морис се заемат да проверят тези твърдения и констатират, че в основната си част те не отговарят на реалността.
Да започнем с най-очевидното: базовите твърдения за опазване на околната среда
Забраната на найлоновите торбички не води до изчезване на боклука, не намалява разходите за почистването му, нито спасява живота на невинни животни. Пластмасовите торбички са незначителен процент от всичкия уличен боклук, така че забраната им има много малък ефект върху чистотата на улиците. Скорошно обобщение на многобройни анализи на боклука по улиците констатира, че пластмасовите пазарски торбички са под 1% от видимия уличен боклук в САЩ.
Те също така съставят само 0.4% от всичките изхвърляни местни твърди битови отпадъци. Така че поне в тази насока няма доказателства, че забраната на пластмасовите торбички е намалила разходите за почистване на боклука по улиците, нито спомага особено за намаляването на разходите по извозването на сметта. Този първи аргумент не е изненадващ, тъй като почистването на уличния боклук като правило се извършва от общински служители или концесионери, на които не се плаща на единица боклук, така че незначителното намаляване на броя единици генериран боклук не води до разлика в заплащането им.
В морето ефектът е дори още по-малък. Пластмасовите торбички не са причинили гигантски "остров от боклук" в северната част на Тихия океан. Да, без съмнение пластмасовите отпадъци в океана са се увеличили през последните четири десетилетия, като това следва цялостната тенденция за по-масова употреба на пластмаси. Но тезата, че това е довело до гигантско океанско сметище, се оборват от реалните доказателства, които показват, че повечето пластмаса в океаните е разпръсната на големи територии и е под формата на много малки частици.
Пластмасовите торбички не са сериозна заплаха и за рибите - или птиците
Твърденията, че пластмасовите торбички убиват стотици хиляди морски животни, изглежда са свързани с погрешно тълкуване на изследване, анализиращо ефекта от изхвърленото риболовно оборудване. Както Дейвид Сантийо, старши биолог в Greenpeace, обяснява пред лондонския в. "Times": "Твърде малко вероятно е множество животни да намират смъртта си заради пластмасови торбички. Доказателствата показват точно обратното... При по-големите бозайници именно риболовното оборудване е най-сериозният проблем. В глобален мащаб пластмасовите торбички не представляват значим проблем."
Така, значи животните са в безопасност; какво да кажем обаче за нас и нашите домове? Друго често твърдение е, че пластмасовите торбички запушват отточните канали, така че забраната им би намалила риска от наводнения. И това се оказва неистина. Намаляването на уличния боклук като цяло и редовното почистване на отточните канали са доказано много по-ефективни решения на този проблем.
Добре тогава, ще кажете вие - ами употребата на ресурси и емисиите на парникови газове?
Няма как ефектът от тях да не е ужасен? Оказва се, че има. Леките пластмасови торбички се правят от полиетилен с висока плътност, основният изходен компонент за който - етилен - почти изцяло (над 97%) се получава от природен газ.
Като се има предвид изобилието от находища на такъв газ по цял свят, няма особени причини да се притесняваме от пластмасовите торбички като сериозен причинител за изчерпването на природните ресурси. А ако анализираме употребата на енергия, вода и емисиите на парникови газове за една торбичка (дори и ако вземаме предвид различните типове торбички!), те са много по-ниски за леките пластмасови торбички, отколкото за хартиените или тези за многократна употреба.
Естествено, това далеч не изчерпва въпроса, тъй като някои торбички се използват повече пъти от други. Изследванията показват, че повечето хора използват повече от веднъж и леките пластмасови торбички, основно за изхвърляне на боклук, и средно всяка от тях се използва 1.6 пъти. Обратно, хартиените торбички обикновено се употребяват само по веднъж. Дебелите пластмасови торбички, направени от полиетилен с ниска плътност, които сега се лансират като "за многократна употреба", обикновено се употребяват около 3.1 пъти.
Всичко това означава, че среден потребител, употребяващ само леки пластмасови торбички, хаби по-малко енергия и вода и генерира по-малко парникови газове, отколкото "загриженият за екологията" потребител с торба за хранителни продукти за многократна употреба. Колкото и извратено да звучи, ограниченията в употребата на пластмасови торбички е по-вероятно всъщност да доведат до по-голям ефект върху околната среда на пазарските торби.
Да не говорим, че торбите за многократна употреба са отвратителни от гледна точка на общественото здраве
Поставянето на храна в торбички, които вече са били употребявани за носене на разваляеми продукти, е риск за вашето здраве. Няколко масови заразявания със свързани с храната болести бяха проследени до нехигиенична многократна употреба на торбички. За да решат този проблем, на потребителите се препоръчва да дезинфекцират торбите преди повторна употреба - процес, който хаби и ресурси, и време - и да съхраняват торбите далеч от източници на микроорганизми. Надали ще се изненадате обаче да научите, че потребителите рядко перат, мият или още по-малко дезинфектират торбите за многократна употреба.
Ако и това не е достатъчно, за да ви убеди, замислете и за следния въпрос: забраните на найлоновите торбички и задължителните такси за алтернативните торбички непропорционално засягат "работещите бедни", за които цената на купуваните торбички е по-голямо бреме. Парите, похарчени за хартиени торбички, са пари, които биха могли да бъдат използвани за нещо по-смислено. И това определено е фактор за семействата с ограничен бюджет.
Така че хайде да спрем с истерията за торбичките и да се откажем от забраната им. Ще ги взема в найлонова торбичка, мерси.
Може да има малък ефект, но се забелязва - пластмасови торбички летящи навсякъде, закъчени по клоните на дърветата, в храстите, по поляните... Дали една торбичка ще отиде в боклука или пластмасова бутилка - все тая. Въпросът е ако тези две неща отидат в "природата". Една хартиена торбичка хвърлена в храстите няма да я има след втория дъжд. Една пластмасова торбичка от храстите ще изчезне след стотина години...
Вече и пластмасовите торбички се разграждат в природата. Но за изработването им не се изсичат дървета.
Скуби, малко уточнение - не се разграждат, а се разпадат на малки частици. Статията е озадачаваща. Вместо да се анализира по-дълбоко разликата между попаднала в природата пластмаса или пък хартия, някой ни убеждава, че запушването на канализацията, повишаваща риска от наводнения не бил чак толкова сериозен. Ако искате отделете ефирно време и за оборването на мита, че задушаването на хора с найлонови торбички е сред топ 10 причини за смърност сред хората или че случайното им изяждане от крави може да намали популацията на ЕРГ до критично ниски нива. Но само мимоходом споменете, че нямало остров от пластмаса в Тихия океан. Всъщност, мен ме интересува именно последното - дали е градска легенда или сериозен екологичен проблем. Искам да ми обясните защо на толкова други места пише обратното и как сте установили верността на вашата позиция. Искам и да ми обясните какво означва природният газ да е широко разпространен - при сегашния ръст на потребление, за колко време биха стигнали ресурсите, които могат да се добият и какво правим после? Макар изсичането на горите да е огромен проблем, за някоко десетилетия една иглолистана гора се възстановява и при усойчива експлоатация това е възобновяем ресурс, като водата. Струва ми се доста по-правилно природният газ да се гори, защото не изхвърля сажди като твърдото гориво (да не говорим, че трудно си представям автомобил на дърва ), а дървесината да се ползва за направата на хартия, която после се разгражда и наторява. И още много въпроси се блъскат в главата ми Не отричам изцяло нуждата от найлонови торбички, но винаги когато може, трябва да се избягват. Аз лично ползвам за многократна употреба и след малко повече от средно 3.1 употреби, не съм се заразил от някаква митична болест. Е, естествено не си изсипвам маслините директно върху картофите, но въпреки това на всяко пазаруване спестявам по 2-3 излишни торбички пред очите на учудени продавачи как не ги искам, като са безплатни.
Zaza, не след стотина, а след стотици хиляди години - толкова е времето, необходимо да се разгради в природата една пластмасова торбичка. Но много е удобно на автора да говори само за торбичките. Като цяло пластмасата, дали е под формата на торбички или не, се разгражда еднакво бавно. А ето една част от употребата й: опаковки на храни, дрехи, напитки и др., офис оборудване и консумативи, бижута, мебели и битова техника, автомобили и автоаксесоари, ВиК. Въпросът, който трябва да си зададе автора не е "Какъв процент от боклука са найлоновите торбички?", а "Какъв процент от предметите в ежедневието ни са изградени (дори частично) от петролни продукти, чието разграждане отнема стотици хиляди години?". Всъщност природата си знае работата. Този проблем ще се реши от само себе си, когато нефтът на Земята се изчерпи и в този смисъл приемам, че ограничаването на употребата на найлонови торбички не решава нищо.
Странна работа, вчера заклеймиха големите хладилници, днес реабилитираха пластмасата. Доволна съм, че намаляха летящите сини, розови, зелени... "хвърчила" и то не защото минахме на хартиени пликове, а защото вдигнаха цената на найлоновите торбички.
Проблемът никога не е в самите продукти на замърсяване, а в културата на хората да не си ги изхвърлят, където им падне. И понеже културата ни е ниска, се налагат забрани под формата на такси за торбички А и наистина си е лицемерие да се говори за торбичките, без да се споменават безбройните пластмасови бутилки, които се изхвърлят всеки ден. Само дето не летят и не "украсяват" дърветата. В един идеален свят, бихме рециклирали по-голямата част от нещата, но... В момента, парадоксално, единственото рециклиращо нещо у нас са циганите с количките Което е един от крайно малкото им плюсове на присъствието в градската среда. Което ги нарежда по еко-полезност малко преди котките, които пък се грижат за органичните боклуци
Osnownata prichina za wywejdaneto na nailonkite e bilo da se pazqt durwetata ot izsi4ane...
Въобще не се наемам да коментирам екологичната страна на употребата на пластмасови изделия. Работата е ясна. Всъщност, изследвания проведени през последните 20 години доказват връзката м/у бавноразграждащите се пластмаси и мъжкия стерилитет в зап. свят. Същото се отнася и за отключващи фактори към ракови заболявания, астма, алергии и т.н. Но как да е, идеята ми е само да подкрепя мнението на Геренова за това, колко мега неестетични са (но като гледам на единици ни прави вчепатление)...
Ситизън, това прозвуча готино - вероятно предизвикват рак, обаче само единици забелязват колко са неестетични
Статията предлага данни, които ако са достоверни, заслужават внимание. Аз също не смятам торбичките за най-големия замърсител. Мануела се възмущава от естетиката и е намерила свое решение, не Там трябв е моя работа да и давам акъл. На мен пък са ми удобни, и заради удобството съм готов да преглътна естетиката. В моето семейство торбичките се ползуват повече от 3.1 пъти и никога не се хвърлят свободно. И пак опираме до неточно определение. Също като пистолетите - убиват не те, а хората, така и замърсяват не торбичките, а някои индивиди наречени с точната английска дума "писюри". Срещу тях няма лек. Като оставим настрана торбичките, пластмасите наистина са сериозен замърсител. Не съм виждал острови от пластмаса, но веднаж ми се случи впродължение на два дена, през 3-4 часа да се задръстват филтрите за морска вода именно с пластмасови отпадъци, и то на стотици мили от брега. Освен това, много съвременни изделия се правят композитни - от два и повече материала, които могат да се разделят с разход на много време и труд. Натам трябва да се насочат конструкторите. То няма и нужда от гениални решения, и материалите и технологиите си ги има, ама пуста икономия. От нея човечеството ще се удави в собствените си лайна.
Статията е написана много тенденциозно и голяма част от изнесените в нея "факти" са лесно оборими. Така че освен да пожелаем на автора със здраве да си харчи хонорара, коато някой производител на найлонови торбички му е платил за тази безмислена статия, друго не се сещам.
Без да хейтвам, на мен не ми пречат пластмасовите торбички защото: Са удобни и: Ги ползвам и втори път за боклук. По сметищата те са най малкия проблем, защото ако се експлоатира правилно едно сметище (еб@ти как звучи само...) боклуците се зариват на пластове от булдозери.Като се замисли човек, по сметищата има и други, къде по опасни неща , които се разлагат бързо да, но ако не дай си боже се изтърват във водоснабдителна зона , ще изпукаме... А иначе , като бяха писали по долу, не замърсяват торбичките ,а хората. Ставал съм свидетел как се изхвърля боклук от прозорец в панелка.. , което мога да го определя само с една дума - селяния. Все пак би било добре , ако има начин да се рециклират.
Напоследък призивът „пазете природата“ все повече ми се вижда смешен и повърхностен... Питате защо? Ами много е просто - на Природата като и писне от нас ще ни изтреби за нула време - човекът е една нищожна прашинка в заобикалящия ни свят, но за сметка на това възприема сабе си много, ама много сериозно, не - много Насириозно! Важно е не да пазим Природата, да се правим на велики; най-важно е да живеем в съгласие с нея, да се чувстваме част от нея...
Бай Йоване, твърдиш: "голяма част от изнесените в нея "факти" са лесно оборими". Моля те, без да си даваш зор, "лесно ги "обори". В противен случай, оставам не мнение, че ги плещиш ангро и без никакви доводи...
Пълно малоумие! Да нямаш цех за торбички или си от онези кретени, които отричат засилването на "Глобалното затопляне" поради човешка дейност. И това го твърдиш в годината с най-висока средна температура от както има измерване? Луда работа. Никой не е казал, че торбичките са най-големия замърсител изобщо, но е безумно да твърдим, че трябва да "опукваме' по 5 като ходя до магазина за кисело мляко и хляб. Откачена работа, почвам да се чудя как баба ми въобще е оцеляла като пазаруваше само с мрежичка!?