Нищо им няма на найлоновите торбички

В хартиена или найлонова торбичка предпочитате покупките си? Вероятно са ви казвали, че правилният отговор е хартия, освен ако желаете да ускорите климатичните промени и да причинявате задушаване на морските животни. Само че найлоновите торбички са незаслужено набедени като виновник за какво ли не. И превръщането им в екологичен злодей - и забраната на употребата им - ни пречи да видим добрите им страни.

Пластмасовите торбички не винаги са били обществен враг №1

Въведени за първи път в САЩ от Safeway и Kroger през 1982, те скоро превземат пазара на торбички при пазаруване - и към 1996, 80% от всички торбички се правят от олекотена пластмаса. Потребителите ги обожават. Те стават по-тънки, по-леки и способни да поберат повече рециклирани материали. И след това... вълната се обръща и те изпадат в немилост.

През 2007 г. Сан Франциско стана първият голям град в Америка, който напълно забрани леките найлонови торбички за пазаруване. Оттогава над 150 други градове последваха примера му само в САЩ - включително Сиатъл, Лос Анджелис и Чикаго - като прокараха наредби с подобни забрани. Повечето от тези забрани включват задължителни такси за хартиените и "многократните" найлонови торбички.

Откъде идва тази омраза към пластмасата? Поддръжниците на забраните твърдят, че ограничаването на разпространението на пластмасови торбички ще доведе до сериозни ползи при опазването на околната среда и ще понижи общинските разходи. Това теоретично би означавало и спестяване на средства на данъкоплатците. В скорошно изследване на Reason Foundation, Брайън Сийскоулс и Джулиан Морис се заемат да проверят тези твърдения и констатират, че в основната си част те не отговарят на реалността.

Да започнем с най-очевидното: базовите твърдения за опазване на околната среда

Забраната на найлоновите торбички не води до изчезване на боклука, не намалява разходите за почистването му, нито спасява живота на невинни животни. Пластмасовите торбички са незначителен процент от всичкия уличен боклук, така че забраната им има много малък ефект върху чистотата на улиците. Скорошно обобщение на многобройни анализи на боклука по улиците констатира, че пластмасовите пазарски торбички са под 1% от видимия уличен боклук в САЩ.

Те също така съставят само 0.4% от всичките изхвърляни местни твърди битови отпадъци. Така че поне в тази насока няма доказателства, че забраната на пластмасовите торбички е намалила разходите за почистване на боклука по улиците, нито спомага особено за намаляването на разходите по извозването на сметта. Този първи аргумент не е изненадващ, тъй като почистването на уличния боклук като правило се извършва от общински служители или концесионери, на които не се плаща на единица боклук, така че незначителното намаляване на броя единици генериран боклук не води до разлика в заплащането им.

В морето ефектът е дори още по-малък. Пластмасовите торбички не са причинили гигантски "остров от боклук" в северната част на Тихия океан. Да, без съмнение пластмасовите отпадъци в океана са се увеличили през последните четири десетилетия, като това следва цялостната тенденция за по-масова употреба на пластмаси. Но тезата, че това е довело до гигантско океанско сметище, се оборват от реалните доказателства, които показват, че повечето пластмаса в океаните е разпръсната на големи територии и е под формата на много малки частици.

Пластмасовите торбички не са сериозна заплаха и за рибите - или птиците

Твърденията, че пластмасовите торбички убиват стотици хиляди морски животни, изглежда са свързани с погрешно тълкуване на изследване, анализиращо ефекта от изхвърленото риболовно оборудване. Както Дейвид Сантийо, старши биолог в Greenpeace, обяснява пред лондонския в. "Times": "Твърде малко вероятно е множество животни да намират смъртта си заради пластмасови торбички. Доказателствата показват точно обратното... При по-големите бозайници именно риболовното оборудване е най-сериозният проблем. В глобален мащаб пластмасовите торбички не представляват значим проблем."

Така, значи животните са в безопасност; какво да кажем обаче за нас и нашите домове? Друго често твърдение е, че пластмасовите торбички запушват отточните канали, така че забраната им би намалила риска от наводнения. И това се оказва неистина. Намаляването на уличния боклук като цяло и редовното почистване на отточните канали са доказано много по-ефективни решения на този проблем.

Добре тогава, ще кажете вие - ами употребата на ресурси и емисиите на парникови газове?

Няма как ефектът от тях да не е ужасен? Оказва се, че има. Леките пластмасови торбички се правят от полиетилен с висока плътност, основният изходен компонент за който - етилен - почти изцяло (над 97%) се получава от природен газ.

Като се има предвид изобилието от находища на такъв газ по цял свят, няма особени причини да се притесняваме от пластмасовите торбички като сериозен причинител за изчерпването на природните ресурси. А ако анализираме употребата на енергия, вода и емисиите на парникови газове за една торбичка (дори и ако вземаме предвид различните типове торбички!), те са много по-ниски за леките пластмасови торбички, отколкото за хартиените или тези за многократна употреба.

Естествено, това далеч не изчерпва въпроса, тъй като някои торбички се използват повече пъти от други. Изследванията показват, че повечето хора използват повече от веднъж и леките пластмасови торбички, основно за изхвърляне на боклук, и средно всяка от тях се използва 1.6 пъти. Обратно, хартиените торбички обикновено се употребяват само по веднъж. Дебелите пластмасови торбички, направени от полиетилен с ниска плътност, които сега се лансират като "за многократна употреба", обикновено се употребяват около 3.1 пъти.

Всичко това означава, че среден потребител, употребяващ само леки пластмасови торбички, хаби по-малко енергия и вода и генерира по-малко парникови газове, отколкото "загриженият за екологията" потребител с торба за хранителни продукти за многократна употреба. Колкото и извратено да звучи, ограниченията в употребата на пластмасови торбички е по-вероятно всъщност да доведат до по-голям ефект върху околната среда на пазарските торби.

Да не говорим, че торбите за многократна употреба са отвратителни от гледна точка на общественото здраве

Поставянето на храна в торбички, които вече са били употребявани за носене на разваляеми продукти, е риск за вашето здраве. Няколко масови заразявания със свързани с храната болести бяха проследени до нехигиенична многократна употреба на торбички. За да решат този проблем, на потребителите се препоръчва да дезинфекцират торбите преди повторна употреба - процес, който хаби и ресурси, и време - и да съхраняват торбите далеч от източници на микроорганизми. Надали ще се изненадате обаче да научите, че потребителите рядко перат, мият или още по-малко дезинфектират торбите за многократна употреба.

Ако и това не е достатъчно, за да ви убеди, замислете и за следния въпрос: забраните на найлоновите торбички и задължителните такси за алтернативните торбички непропорционално засягат "работещите бедни", за които цената на купуваните торбички е по-голямо бреме. Парите, похарчени за хартиени торбички, са пари, които биха могли да бъдат използвани за нещо по-смислено. И това определено е фактор за семействата с ограничен бюджет.

Така че хайде да спрем с истерията за торбичките и да се откажем от забраната им. Ще ги взема в найлонова торбичка, мерси.