Горката Пипи се прости с най-хубавата си представа. Баща й вече няма да бъде негърски крал, а крал на Южните морета.
Географски погледнато властта му се е увеличила значително и е излязла извън пределите на остров Корекоредут. Повишението обаче не вълнува дъщеря му. Тя мечтае татко й някой ден да си построи кораб, да дойде да я вземе, да стане негърска принцеса и ...„Ех, че живот ще бъде!" - възкликва Пипи.
Седемдесет години по-късно мечтата на героинята на Астрид Лингрен се оказа политически некоректна.
Юбилейното издание, което ще излезе след месец в Швеция, ще бъде коригирано и няма да съдържа думата „негър". Това съобщи наскоро дъщерята на Линдгрен Карин Ниман. „Решихме да заменим старата дума, защото обижда. Авторката на „Пипи Дългото чорапче" не би приела и едно дете да бъде обидено" - обосновава се тя.
Къде е точно обидата, освен в самия израз, не е много ясно, тъй като Пипи очевидно смята живота сред коренните жители на остров Корекоредут за прекрасен. Новината за политкорекната намеса в текста не е първата и не е неочаквана.
Преди година Шведската обществена телевизия пусна редактирано копие на сериала, заснет през 1969-та, в който отсъства въпросната дума, а епизодът, в който Пипи играе на „китайци" и си дърпа очите, е изрязан. Последното е голяма безсмислица, защото как да иначе да се направиш на китаец в една детска игра?!
Цензурирането на епизода е по-обидно, тъй като излиза, че не е много приемливо да имаш дръпнати очи и на някого това да прави впечатление.
„Защо вървиш заднишком?" - пита Томи. „Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?" - възкликва Пипи, такава каквато я познават и харесват нейните почитатели. Може, мила Пипи, но по определени правила на вървенето заднишком! Твърде е възможно корекциите в текста и сериала да не се окажат последните. Дали коренните жители на остров Корекоредут и Южните морета ще престанат да бъдат с черен цвят на кожата и дали обръщението им към капитан Дългия чорап „дебели /!!!/ бели вожде" няма да отпадне?
В цялата книга Пипи разсъждава за навиците на различни националности от целия свят.
„Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят заднишком и никой не го смята за странно." В предстоящото издание това твърдение на Пипи няма да бъде поправено, но кой знае дали няма да се случи в следващото и дали няма да бъде сметнато за обидно за жителите на Египет? В Белгийско Конго всички лъжели, а в Индокитай ходели на ръце.
Всичко това е изговорено в първата глава на книгата на Линдгрен. Не трябва ли да бъдат въведени спешни корекции, за да не се почувстват засегнати потомците на населението в споменатите територии?
Веднъж започнало редактирането може да засегне цялата история.
Защо едно деветгодишно дете живее само? Каква картина на обществото дава книгата? Не трябва ли да се появи нов герой - мъдър и внимателен социален работник, който да напътства Пипи?
Лека - полека историята би могла да бъде пренаписана изцяло, докато заприлича на съвсем друга и на нещо, което социалистическите деца опознаваха изключително добре покрай задължителните четива в учебните планове, докато си спомняха с любов за Астрид Лингрен.
Тълкуването на произволно избран разказ би могло да бъде извършено и употребено в удобна посока.
„Обществото на смърфовете е основано на принципа на тоталитарната диктатура и сталинисткия комунизъм, тъй като смърфовете вършат всичко заедно, нямат частна собственост, никога не проявяват инициатива и се управляват от един лидер. Гаргамел е събирателен образ на отрицателните стереотипи за евреите, което значи,че в „Смърфовете" има антисемитски послания." - пише французинът Антоан Буено в „Малка синя книга".
След като прочел реакциите спрямо неговата теза, професорът обяснил, че е написал хумористично четиво. Във всяка шега има доза истина. Няколко години по-късно съвсем не на майтап американско издателство „поправи" „Приключенията на Хъкълбери Фин" и „Том Сойър", а на „ Пипи Дългото чорапче" редакцията е в ход.
Политическата коректност се е превърнала в основно правило и постепенно завзема художествените произведения, написани преди нейното формулиране.
Ако някой е готов да се възмути и да освирка „глезотиите" на западното общество, да си припомним дебата около „Ну, погоди" в Русия. През 2012-та поведението на Вълка се оказа проблем за възпитанието на подрастващите. Законът за защита на децата от информация, която причинява вреда на тяхното здраве и развитие, за малко да изпрати „Ну погоди" в нощните часове на излъчване по телевизиите и в графата за пълнолетни. Прочутият сериал беше застрашен заради лошите навици на Вълка и специално тютюнопушенето.
Но да се върнем към правилата на политическата коректност. Ако тя започне да шества из художествените произведения, повечето книги за деца ще трябва да бъдат пренаписани, започвайки с приказките на братя Грим и Шарл Перо.
В тях расистки обиди няма, но пък кръв се лее на потоци.
Синята брада заколва жените си, Умният Ханс избожда очите на животните, Хензел и Гретел са отведени в тъмната гора, защото родителите им искат да се отърват от тях, а навсякъде се разхождат хора с ментални проблеми, наричани за по-ясно от близките си „Глупчо".
Единственият плюс на приказките е, че в тях няма хомофобски обиди. От друга страна те утвърждават само хетеросексуалния модел. Никъде не може да прочетете как двама принца или две принцеси пили, яли и се веселили три дни на сватбата си. В днешни дни почти всяка приказка би могла да подлежи на редакция, въпрос на малко повече въображение по посока на политическата коректност и възпитанието на децата.
Дали точно „Пипи Дългото чорапче" е книгата, която се нуждае от корекции?
Талантливата и добронамерена Астрид Лингрен едва ли си е представяла преди седемдесет години, че някой ден в произведението й ще бъдат забелязани думи, които биха могли да накарат някого да се почувства обиден. Най-добър отговор дава самата й героиня. "Момо се опита да обясни на Пипи защо стоят на колене пред нея.
- Ти много хубав принцес - рече той.
- Аз съвсем немноко хубав бял принцес - отговори Пипи на развален корекоредутски. - Аз съм си просто Пипи Дългото чорапче и повече не ме е грижа за тоя трон."
След като редактираното юбилейно издание излезе на пазара през месец април, се надявам да се намери някой, който да зададе въпроса докога крал Ефраим, капитан Дългия чорап, ще бъде наричан „дебел бял вожд" и не е ли обидна тази квалификация?
