Неописуемо отблъскващите сексуални атаки срещу стотици жени в Кьолн, Хамбург и Щутгарт грубо отстраниха смокиновото листо на политически коректната чувствителност и изправиха срамната действителност пред европейската публика и елити. Масовите „празнични" посегателства в нощта срещу Нова година, извършени от „млади мъже от арабски и северноафрикански произход", бяха определени от полицията в Кьолн като „напълно ново измерение на престъпността".
Наистина ли е така? Колко шокиращо, безпрецедентно и непредвидимо е случилото се в Германия.
Стотици мъже, формирани от дълбоко религиозна и ретроградна патриархална култура, в която жените са третирани като второ качество хора и са принуждавани да се покриват с торби от черен полиестер (наричани „бурки" и „никаб"), се озовават в либерална, открита публична среда, в която привлекателни дами празнуват без да се притесняват, че поведението им ще се изтълкува като покана за брутално плътско насилие.
Тези стотици мъже са научени, че западните жени са по-низши и „си го търсят".
Уау, какъв шок носи осъзнаването, че гледката на свободни, атрактивно облечени женски ще превърне стадото от сексуално обременени мъжки екземпляри в разгонени зверове. Каква изненада ражда изводът, че за тях това е било напълно допустимо и безплатно плътско пиршество.
Глобалното разрастване на историята от Кьолн предизвика разнопосочни реакции, мотивирани от предварително изградени идеологически предразсъдъци. От мултикултурния лагер вляво се чуха мазохистични призиви за намаляване на истерията, „това било нормално, нека не правим от мухата слон" и прочее политкоректен нонсенс.
Мухата обаче е слон. Огромен, агресивен ислямизиран слон, който е в стаята, а обширни сегменти от обществото се правят, че го няма.
Културният сблъсък между мюсюлманската концепция за полови взаимоотношения и западния цивилизационен модел не може да бъде игнориран. Да погледнем малко факти и числа.
През 2013-а „Атлантик" публикува голям материал за мащабните социологически изследвания на Pew Research Center в мюсюлманския свят, обхванало повече от 38 000 души в 39 държави. Фокусът на статията беше отношението към жените.
Между 80 и 90% процента от запитаните в Близкия Изток и Северна Африка смятат, че жената трябва винаги да бъде подчинена на мъжа. Под 30% от респондентите в страни като Ирак, Египет, Йордания и Пакистан са на мнение, че жената има право да се разведе със своя съпруг.
По-малко една четвърт от запитаните в Близкия Изток и Северна Африка мислят, че синовете и дъщерите заслужават равни наследствени права.
Тези тревожни данни очертават обществено приетия и институционализиран сексизъм, който е фундамент за голяма част от страните с мюсюлманско мнозинство. А проучването дори не включва радикални теократични режими като Саудитска Арабия, където на дамите е забранено да шофират и едва преди броени седмици получиха право да гласуват.
Към тези статистики се добавят информационният масив за епидемията от убийства на честта, принудителното обрязване и груповите изнасилвания в ислямския свят плюс варварските закони като този, според който ако едно момиче бъде изнасилено, вината е нейна и тя може да бъде осъдена на смърт.
Гигантският проблем е пренесен в Европа с разрастващите се ислямски анклави - капсулирани общности в сърцето на свободния либерален свят, в които фундаменталистките порядки понякога са дори по-радикални от тези в някои мюсюлмански страни.
От години извън мултикултурния, политкоректен балон се търкаля идеята, че Швеция вече е „столица на изнасилванията в Западния свят". Институтът „Гейтстуон" анализира тревожния тренд заради драматичното увеличаване на случаи на сексуално насилие в скандинавската държава с извършители от мюсюлманските общности.
За последните няколко десетилетия, белязани от драматична социална трансформация, изнасилванията в Швеция са скочили с 1,472 процента. Днес Швеция е една от държавите с най-голям брой на сексуално насилие на глава от населението със 53,2 изнасилвания на 100 000 души. В съседна Дания статистиката сочи 7,3 изнасилвания на 100 000 души.
През 2002-а излиза информацията, че 85% от осъдените на поне две години затвор за изнасилване са чужденци или второ поколение имигранти. Шведският национален съвет за превенция на престъпленията публикува в анализ извода, че съществува 23 пъти по-голяма вероятност имигранти от северноафрикански държави като Алжир, Либия, Мароко и Тунис да извършат сексуално насилие, отколкото шведски мъже.
Груповите изнасилвания представляват най-тревожната тенденция, осветена и от случилото се на Нова година в Кьолн.
Броят на този тип престъпления се увеличава драматично в Швеция между 1995-а и 2006-а година. През 2012-а 30-годишна жена е изнасилена от осем мъже от афганистански произход в подслон за бежанци в малкия град Марианелюнд. Тогава един шведски прокурор нарича престъплението „най-ужасният случай на изнасилване в историята на Швеция".
През 2014-а година на светло излизат потресаващи факти за организирана сексуална експлоатация на деца в градчето Родъръм в Южен Йоркшир, Англия. В продължение на 16 години над 1400 деца са систематично изнасилвани от многобройна „секс банда", съставена основно от мюсюлмани с пакистански произход.
Криминалното разследване показва, че извършителите нарочно са виктимизирали бели момичета, защото са смятали, че те са по-низши.
Системната сексуална експлоатация в Родъръм се разгръща между 1997-а и 2013-а година, но разследванията започват плахо чак през 1999-а и повечето от финалните доклади остават скрити от публиката по това време. През 2010-а петима мъже от пакистански произход са обявени за виновни за серия от сексуални посегателства срещу момичета, много от които на 12-годишна възраст.
По-късно разследване на „Таймс" разкрива, че секс експлоатацията е много по-широко разпространена и полицейските служби в Южен Йоркшир са обвинени в ужасно слабо и неадекватно справяне със ситуацията и последвалия скандал. Независимо проучване през 2013-а установява пълния провал на властите да действат ефективно срещу чудовищната секс група от мюсюлмани, като в някои случаи официалните власти дори са отричали, че такова нещо изобщо се случва.
Тогава, от страх да не бъдат обвинени в расизъм, органите на реда игнорират или директно прикриват множеството сигнали за разгръщащата се експлоатация, включваща изнасилване, отвличане и трафик на млади момичета.
Дори членове на британско-пакистанската общност заклеймяват организираните изнасилвания и факта, че те са били прикривани от страх „да не се даде кислород" на расизма.
Звучи толкова цинично, колкото е.
Много хора и организации все още са готови да манипулират публиката и умишлено да подценяват огромната опасност за момичетата и жените в Европа, само и само да не се клати мултикултурната лодка. Тя обаче не просто се клати, а потъва.
Масовите сексуални посегателства в Кьолн и други германски градове откриха поредната пробойна.
Вече не може да действаме като щрауси с глави в пясъка. Няма как да се възприема за нормално откриването на курсове за мюсюлмански мъже в Европа, където буквално ги учат как да не изнасилват, и в същото време да се твърди, че имигрантите от ислямските страни не са никаква заплаха за свободния свят.
Те идват от държави, в които сексистките доктрини на исляма не са реформирани, не са предизвикани, а осмиването им означава смърт. Милиони деца и жени са ежедневни жертви на сексуална репресия в ислямския свят. Това е съвсем реална и все по-близка нам „култура на изнасилване".
