Писмо до бъдещите студенти

Аз съм абсолютно съгласен с автора и подкрепям всичките му предложения. Крайно време е сесията да стане 1 седмица, през семестъра да има 2-3 сериозни изпита и обилно домашно ВСЯКА седмица, и да се премахнат безумните поправки и влачения. Не вземеш ли изпита - повтаряш курса. Целия курс. >през семестрите седите и си бъркате в носовете и ходите по баровете и като дойде сесията мрън мрън Ако беше прочела статията, щеше да разбереш, че авторът се обявява точно против това статукво, и прави предложения как да се премахне. Студентите не правят нищо през семестъра, защото нищо не се иска от тях. Нямат достатъчно мотивация. Оня, кой според теб е най-добрият университет в България тогава? Дразни, естествено, че авторът го е казал точно по този начин, но е факт. >3-4 седмици дадени само за един предмет - лекции, упражнения, всичко. Точно така водих и аз моите лекции в Русинския унивирситьет. Според мен този формат е абсолютна гавра с образователната система, напълно невъзможно е да научиш толкова много материал за толкова малко време, особено пък ако си посредствен студент в РУ. Опитът ми го потвърждава. Ако в MIT студентите пият от пожарния кран, и това работи добре, то е защото са адски подбрани и способни, и пият от там цял семестър. Да го съкратиш на 4 седмици е абсолютно непродуктивно, и единствената цел, с която се прави, е да се спестят време, усилия и пари на университета.

ne se bii v gardite 4e u4i6 nai-dobriqt bg universite, takova ne6to nqma mi ela v UK da sledva6, i vsi4ko koeto iska6 go ima tuka

Аз искам да благодаря на колегата, че изважда на показ този проблем със СУ. Аз съм също трети курс, но в Икономически Университет - гр. Варна. Мога да ти кажа, че тук срещаме абсолютно същите проблеми. Има ги споменатите "..наизустяване, преписване, мързел, застой". И сесиите ни са еднакви както виждам. По тази логика и моя университет е най-добрия в страната За моя университет мога да кажа, че е една фабрика за бъдещи безработни или неработещи по специалността си. Контакта с фирми, които да предложат място за стажанти или заветната работа е намален до минимум. И изглежда не сме достатъчно "самоинициативни"(и тука ни говорят за това). А когато отида да си търся стаж/работа по специалността(финанси) получавам задължителните отговори, че нямам квалификация, опит, диплом и тн. Дори за стаж да ме приемат, няма да получа заплата, а ще работя на принципа на ангарията за някоя недояла се на пари банка. Е извинявам се, че нямам връзки с банкери, застрахователи, дилъри и други...Колкото и самоинициативен да съм, не става. Тук идва ролята на университета да покани представители на бизнеса, да си направи реклама на себе си и възпитаниците си. Друг проблем е липсата на практика. Но е по-лесно лекторите да си изпеят теориите писани през 70-те 80-те години, ние да ги назубрим и после като излезем каквото ще да става. На интервю за работа не ме питат за теориите Юджийн Фама, Ото Хюбнер, Джоузеф Стиглиц и други...Къде е практиката? Системата на преподаване е направо архаична за мен. А относно ученето по 300-1000 страници на ден...тук зависи повече от студента. И предмета и преподавателя за важни, но не до такава степен в този случай. При нас, ако си бил на лекции и упражнения редовно, тогава няма да имаш проблеми на сесията. Относно премахването на сесията съм напълно съгласен. Аз съм за непрекъснато оценяване по време на семестъра. Така ще се отсяват знаещите и можещите. Докато при сесията може да се мине с едно качествено назубряне, преписване или подкуп. Поздрави, Един Студент от ИУ-Варна(или ВИНС-а)

виждам ,че СУ-то е цъфнало и вързало като най-добрият ВУЗ. и преди и сега там ви учат само на книжки и картинки, може и да се бъркам с УНСС-то ама толкова ограничени сте във възможностите си и разбиранията си - чак е плашещо

колкото до автора - момче ти българска граматика не си учил , нали ? кажи си честно

За себе си съм намерила отговора на въпроса - и той е "Магистратура в чужбина". Точно така, магистратура, не бакалавърска степен. За да може да се сравнят двете. В момента пиша дипломната си работа. Зимният ми семестър премина по един изумителен за мен - завършилата ЮФ на СУ - начин. Всяка седмица е на различна тематика. В онлайн-системата (има и такива неща, разбрах аз) ти се предоставят определен брой материали, които трябва да прочетеш преди всеки ден - за да си в крак с материала. Ако не го направиш - за теб си е, нямаш шанс да наваксаш - изпитите са на всеки няколко седмици, а последният материал, на който те изпитват, си го взел преди два дни. Затова се прибираш от занятия от 9 до 6 и четеш по сто страници. Междувременно пишеш поне едно "есе" (paper), четеш няколко допълнителни книги и "спиш" в библиотеката. Апокалиптично ли изглежда? Всъщност е прекрасно. Прекарах 5 години като студентка в СУ. През цялото време и работех. Никога не съм знаела какво е студентски живот - изпитите се взимаха лесно, писмените работи са сваляха от Уикипедия. Какво почувствах когато за пръв път се изправих пред задачата да напиша академично есе от минимум 10 страници с поне 20 източника и строги предупреждения, че всяка нецитирана нагледно мисъл е равна на плагиатство и изключване? Пълен ужас. Не мислех, че ще се справя. Не бях достойна. Колегите ми - от цял свят - бяха завършили университети, за които само съм чела. Къде ще се меря с тях? Но изведнъж се оказа, че мога - и не само мога, а и ме слушат с интерес. Започнах да "вдигам ръка" в час. Знаете ли какво е да се сблъскаш с нелепата идея, че преподавателите действително искат да чуят твоето мнение или въпрос, изслушват те внимателно и ти отговарят с уважение, и ти дават електронния си адрес за да им пишеш, ако имаш още въпроси? За мен това беше нещо неземно и невиждано. И да, справих се. Тази програма ми върна любовта към ученето, към research-а, и сега искам да запиша PhD. Защо, защо толкова много студети никога няма да усетят тази тръпка, да стоиш в библиотеката с часове, увлечен в книга, защото искаш да научиш повече по определения предмет? От това ми е най-тъжно...