Този дебат бе наречен "Двубоят на века": Джон Мейнард Кейнс срещу Фридрих Хайек. И той се състоя - миналата седмица, в Asia Society, с участието на нобеловия лауреат Едмънд Фелпс на страната на поддръжниците на Хайек.
Дебатът е особено уместен в момента, доколкото Кейнс въплъщава икономическите политики на Обама, а Хайек изпълнява същата роля за практически всички кандидати на Републиканската партия на САЩ. Само да припомним една мисъл на Кейнс (починал през 1946 г.), че "кризите са необичайни прояви на малоумие"...
Два свята - единият е излишен. Въпросът обаче е от кой от тях има полза
Въпросът се свежда до това: кейнсианците виждат ужасното състояние на икономиката и казват, че държавата трябва да направи нещо по въпроса. Конкретно, правителството би трябвало да задвижи икономиката, като харчи средства в този момент.
Тези от страната на Хайек изпитват недоверие към идеята, че правителството е решение за който и да е проблем - и подозират, че по-големите държавни харчове само спомагат за влошаването на ситуацията. Това е позиция, която дава шанс за неудържима политическа реторика: плащайте по-малко данъци и вижте как икономиката се развива! Как би могла да не се хареса?
Но дали хайекианците биха издържали на критичния анализ в един формален дебат? Ако съдим по конкретния, те имат сериозни затруднения.
Историческо предимство
Преди всичко, кейнсианците имат предимството на историята. Кейнс е гигант на икономическата мисъл от XX век, който е бил лично ангажиран в политически решения на най-високо ниво и чиито произведения се радват на почит и до наши дни.
Хайек, обратно, винаги е бил по-маргинална фигура, чиито творби са почти нечетими - дори в оригинал на немски. Освен това е имал недотам полезния навик да си противоречи сам сравнително редовно.
Някои от идеите на Хайек - частица тук, концепция там - са се доказали като изненадващо устойчиви с течение на времето, но като цяло, трудно е да се посочи мащабна философия на практическа икономика в цялостния дух на Хайек. Както изтъква Силвия Назар, когато Хайек е правил конкретни изявления и прогнози за икономиките, в които е живял, много бързо е било доказвано, че не е прав.
Дали пасивното изчакване е решение на сегашните кризи
Какво би направил Кейнс сега, в момента? Отговорът е лесен. Хайек? Никой няма каквато и да е представа. Той би избягвал намеса в икономиката, опитвайки се да подбира сектори и потенциални лидери в тях - и все пак Фелпс, отстоявайки позициите на Хайек, твърди, че би желал да бъде създадена американска Национална банка за иновации. Не че това е лоша идея - но не е и начин да бъде спечелен дебата.
Проблемът с позициите в духа на Хайек е, че те са неумолимо негативни: харченето не върши работа, стимулът не върши работа, единственото, което можем да направим, е да понесем неприятен пристъп на дефлация и да вярваме в невидимата ръка, която в крайна сметка ще върне всички на работа.
Стратегията на поддръжниците на Хайек е най-вече да се борят с вятърни мелници
Що се отнася до хайекианците, Даяна Фърктгот-Рот от Manhattan Institute е показателен пример: на въпроса за спасяването на финансовата система тя се опита да се измъкне с тезата, че спасяването на автомобилната индустрия е било лоша идея.
На идеята за високоскоростна жп мрежа (идея на президента Обама - бел.р.) тя отвърна с ироничното подмятане, че никой не желае да пътува с влак от Ню Йорк до Лос Анджелис - маршрут, който не беше част от предложението. Хайекианците като цяло се чувстваха по-комфортно с въображаеми противници, отколкото с неприятната, но осезаема реалност.
Фърктгот-Рот със запъване призна, че гигантският застраховател AIG според нея е трябвало да бъде оставен да фалира - една от тези идеи, които изграждат лош имидж на привържениците на Хайек.
Няма отговорен американски президент, който някога би допуснал компания с мащабите на AIG да се срине - това би означавало край на познатата ни финансова система и нова Голяма депресия, сравнима с тази от 30-те години.
Колегата й в дебата, икономистът Лорънс Уайт, запитан дали британското правителство следва курс по Хайек и дали той би проработил, избягна въпроса, заявявайки, че няма никаква представа.
Когато каруцата тръгне към пропастта, всички стават кейнсианци
Междувременно кейнсианците бяха готови с цял куп реални примери - или от собствената история на Кейнс, или от по-близкото минало. Финансистът Стив Ратнър се постара добре да защити спасителната програма за автомобилната индустрия, заявявайки, че тя е спасила 2 милиона работни места и представлява класически случай, в който правителството би могло да се намеси, когато пазарът не успява да се справи сам.
Уайт се опита да контрира с аргумента, че GM не е бил пазарен провал, а "пазарна присъда". Това звучи силно като атака, но силните вербални атаки не спасяват милиони работни места.
Като че ли най-приземен и близък до реалността от хайекианците беше Фелпс, който нямаше проблем с възприемане на кейнсианството в период на криза. Той демонстрира одобрение към повечето фискални и монетарни политики, възприети от Буш и Обама като опит за справяне с финансовата криза. Според него те са "послужили като решение за недостатъчната ликвидност".
Фелпс смята, че такива механизми са надживели своята полезност в настоящия момент - по негови думи те биха помогнали за около година след кризата, но след това би трябвало да бъдат изоставени.
Интересна и защитима теза, която обаче като че ли е по-скоро аргумент в полза на Кейнс, отколкото на Хайек. Както ехидно отбеляза New Yorker след дебата, оказва се, че в криза всички стават кейнсианци - дори самият Нед Фелпс.
Също така дори малка по мащаб рецесия като тази през 2001 г. може да превърне заклети републиканци като Пол Райън в кейнсианци: тогава сегашният убеден хайекианец Райън е заявил тотално одобрение към фискален стимул, използвайки крайно кейнсиански изрази като: "Да дадем летящ старт на икономиката".
Сегашният екстремист Стивън Мур на свой ред отдели повечето от отпуснатото му в рамките на дебата време в лирични излияния за фискалните стимули на президента Рейгън през 1983 г. При това не спря да се чуди дали ако фискалният стимул от правителството в крайна сметка помага на икономиката, това вероятно означава, че Кейнс е по-скоро прав.
Републиканската идеология е по-лесна за отстояване от тезите на Хайек
Всъщност Мур донякъде направо иззе хайекианската страна в дебата, превръщайки я в поредица от праволинейни републикански катехизиси. (Запитан какъв съвет би дал на хората от движението "Окупирай Уолстрийт", той отговори просто: "Да си окупират работа!".)
Това в крайна сметка превърна дебата между кейнсианци и хайекианци в такъв между демократи и републиканци, което вероятно би обяснило по-силния вот за Хайек в края на дебата, отколкото в началото му.
Неслучайно разбирането към какво се стремят идеите на Хайек е трудно, но формулирането зад какво стои Републиканската партия на САЩ е елементарно.
Но дори и така, крайният резултат беше, че мнозинството от аудиторията стабилно застана зад кейнсианците, така че модераторът бе принуден да обяви, че "Кейнс печели този дебат".
Всъщност противопоставянето дори не беше коректно - хайекианците неведнъж не можеха да постигнат единодушие помежду си, което затрудняваше мисията им да убедят публиката, че отстояват последователна философия.
Истината е, че в Кейнс демократите виждат нещо, в което да вярват. Хайек обаче е по-изплъзващ се и недотолкова полезен, когато става дума за определяне на стъпките, които правителството би трябвало да предприеме. Освен ако, разбира се, сте типът човек, който вярва, че е възможно да се намаляват данъците и същевременно да се понижава дефицитът.
