Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жица

Жица Снимка: ЧЕЗ

Токът спря. Крем супа от тиквички на котлона (недосварена), флейки с гъби във фурната (полуизпечени), няма климатик, няма парно… и рутерът отиде по дяволите. Запалих свещите във всички свещници (седем само във всекидневната), та поне светло беше. Книжка в ръка, на дивана, чакам Тото да се прибере.

Звъни телефонът — брат ми, който на моето „Добър вечер“ отговори с:

- Абе, не е много добра. Жената и детето са в асансьора, заседнали на четвъртия етаж, говоря си с тях през вратата. Теда се изплаши, аз я закачам, за да я развеселя, а тя ме прекъсва с „Остави ме, не ми е до шеги сега“.

Помоли да ме проверя в CEZ какво става. Обадих се и научих, че има авария (ама наистина?), стараят се да я оправят, но не могат да кажат кога ще свършат, не, и приблизително време не могат да дадат, понятие си нямат. Да викнем асансьорен техник да извади хората.

Повече от половин час по-късно лампите най-накрая светнаха. Теда се прибра у дома, заканвайки се никога повече да не се качи на асансьор (а живее на четиринайстия етаж, милата). Супата ми се получи добре, виж печеното не е готово навреме за вечеря, оставяме го за утре. Топло е, че и връзка към света има. Чета Дневник и познай на какво попадам: приятелчетата искат увеличение на цените с до 10%. Прасетата срам нямат.

Тагове: чез, цени

Най-коментирани

Най-четените