"Цяла България ви гледа", "Всички ви завиждат", "Вие сте най-добрите"... Подобни превъзнесени възгласи огласят домовете в понеделник вечер, 20 часа, средата на септември, и разтърсват панелните жилища в градовете, отекват в стените на останалите ненаводнени къщи в провинцията на страната, сгушила се леко притеснено в едно югоизточно ъгълче на Европа.
Изглежда, че тази вечер телевизорите са включени единствено, за да рекламират
превъзходните форми "най" и "по" и всичките техни производни.
Две от телевизиите с национален обхват са разположили в НАЙ-гледаното ефирно време два от НАЙ-любимите (поне на екипите, които ги правят) риалити формата, с които ще се надпреварват за ПОВЕЧЕ и НАЙ-МНОГО публика.
С една дума: едната телевизия върти кебапчетата, другата пече кюфтетата.
И точно колкото е разликата в основната съставка - каймата, между двете месни ястия - толкова е и разликата в замисъла на двете шоу програми.
Едното риалити се нарича "Сървайвър" и има за цел да ни запознае с отрудени, полуголи, добре тренирани, татуирани и силиконово напомпани персони от Люлин (и други градове). А след това да ни накара да им симпатизираме - да страдаме за тях, че биват "захвърлени" на изключително самотен остров някъде в Азия под зоркия поглед на екип оператори и редактори.
Другото риалити е "VIP Брадър" и представлява light версия на демодираното холандско шоу "Биг Брадър". VIP е, защото рискът участниците да провалят режисьорския замисъл с някое своеволие (от сорта да кажат нещо некомерсиално, с което да свалят рейтинга), е намален до санитарния минимум.
Така с нищо и никакво усилие, сведено до щракането на дистанционното точно веднъж - българският зрител има уникалната възможност, нечувания шанс, единствено този септември (за около 30-и път през последните 10 години), да се наслади на прелестните телесни и мозъчни форми на своите съграждани.
Скокът от добре гледаното тяло на трениран водолаз, до перфектните крака на някоя ВИП персона тези дни може да се осъществи в рамките на секунди.
Но този път това не топли никого.
Защото не само в София, но и във високо-интелектуалните села от Пернишка област вече е станало очевидно, че двете шоута са безнадеждно скучни.
И то не заради преекспонирането на "НАЙ" и "ПО", нито заради претоплянето на стара манджа със същия сценарий (и дори същите реплики),
а именно и основно заради участниците.
Не е като да не сме гледали гладни хора на самотен остров. Гледали сме гладни и на по-неприятни места.
Ако пък целта е да бъдем очаровани като зрители, то красивите екзотични изгледи на плажове в Азия съвсем не могат да измият баналността, създадена от българския мачо с пушка, "който най-обича да ходи на лов", алипинист, който санира блокове и може да се набира сто пъти с една ръка. Всъщност всички участници в "Сървайвър" го могат. Даже и жените.
Достатъчно сме гледали и хора, които "обичат и си уважават семейството" и то си им е "най-важното, което им дава сили да се борят". Сигурно се отличават от останалите нормални по това, че имат семейство, или...?
"Лошите" герои също са нещо до болка познато. На българска почва никой асоциален, импулсивен, садистичен, арогантен, прост и крадлив рецидивист не може да мине за кой знае какъв прецедент. Достатъчно е да викнеш високо пред блока, че даваш няколко бона за която и да е глупост и ще намериш пет или шест такива, че даже и политическа партия можеш да основеш.
"Мъдреците", "сръчните" и "страшно успелите със собствени сили" също са отегчителни до смърт. Горките "мъдреци" обикновено са в напреднала възраст (но задължително "не изглеждат на годините си"). И все пак възрастта след 50 никак не седи добре на екран, а сценаристите знаят отлично за този недъг на "старците". Затова и постоянно подчертават "мъдростта" и "добродетелтта" на съответния персонаж.
"Сръчните" пък някак си винаги се оказват твърде целенасочени, а това е качество, което е точно обратното на "забавен". Около "страшно успелите" винаги виси съмнението, че са натрупали парите си отвъд Калотина.
"Отвъд Калотина" е и основният коз на МЕГА-звездите от "VIP Брадър"
Че са "МЕГА" и "НАЙ", целокупният български народ е убеден, не без интензивната работа на вестник "Уикенд". Но тук целта е зрителят да узнае и колко потиснати и неразбрани се чувстват родните звезди в родината си.
Наистина е странно: никой не цени факта, че част от тях са пели на уше на Берлускони. И странно защо простата публика не може да се възторгне, че някой си бил редил вилици на масата на английската кралица в Бъкингамския дворец, заради което се саморекламира като "лорд". Може би орден "Стара Планина" за особени заслуги би топлил повече, но "никой не е пророк в собствената си страна".
Та поне да заработи някой лев. Такава е стратегията на родния VIP
Друго, което прави българските VIP персони скучни, въпреки невероятните им усилия да са забавни, е фактът, че те се познават, имат един и същ фризьор и благородно избягват да си говорят зад гърба пред камера.
В опит да избяга от предварително зададената от формата скука, тазгодишният "VIP Брадър" реши да заложи на "соц" тематиката.
Това, на фона на гръмките обещания, кряскани от водещия на фона на банална диско-музика, че в "шоуто няма да се говори за политика" тотално вкарва "VIP Брадър" в центрофугата на евтиния кич.
Говоренето като форма на повтаряне на истини
Че говоренето е форма за повтаряне на истини, важни за целия български народ (но не и за цялото човечество), навярно не е откритие на продуцентите на риалити форматите, но за сметка на това е най-използваният от тях прийом.
Нищо, че "истините" наподобяват такива, взети от книгите на Паулу Коелю. И колкото и хората да мразят да бъдат поучавани (нещо, което продуцентите и сценаристите все отказват да научат), все пак и това не е най-дразнещото.
Най-дразнещото са двата елемента, от които родните риалити майстори не могат и не могат да избягат.
Това са "поучителният пример" и "драматичният обрат"
Когато тези два досадни трика се съчетаят с увеличения от камерите стремеж на водещи, участници и зрители към сладостта на повърностния живот, получаваме една съвсем извратена форма на забавление, която в годините е доказала неизбежното си действие и която може да бъде определена кратко:
Да изпростееш
Точно това се случва с по-голямата част от българите, пуснали си едно от двете риалити шоута.
Но въпреки че българският народ е "прост" и обича само "цици" и "секс", както се кълнат продуцентите, все пак остава истинска загадка защо когато ги получава от екрана, този, същият български народ, отвръща с една най-сериозна майна.
Или с изключване на телевизора.
Харесвам "Сървайвър". Предполагах, че този сезон ще бъде интересен. Силикона, мускулите и екстеншъни обаче ми идват малко в повече. Вярно, че трябва да е приятно за гледане, но чак толкова... "VIP Брадър" с всички тези застаряващи и съмнителни "ВИП" хора избощо не заслужава да се комнетира.
Еми, да си беше написала референциите. Примерно не е лошо като се вдъхновяваш от Иван Бедров да си го напишеш, защото иначе изглежда жалко и пошло.
Съгласен! Подобен род шоу са резил и простотия не само по българските телевизии. Но пък това са страстите на зрителя. Както и да попита Ема Иванова: "Ти пък ква си?"... И ще бъде прав.
http://www.highviewart.com/articles/view/2222
Туй не можах да го дочета. Най-общо казано обаче, реалити формати не гледам, дори и онези с „по-изискана цел“ и „по-възвишен замисъл“, т.к. неминуемо в един момент всяко такова се опорочава и се свежда до махленска клюкарница или подотдел на лайняна медия. Един плюс обаче мога да им отчета на тези „културни явления“ на стадото. Това е най-бързият и точен начин да се отчете броя на ексхибиционисти+воайори в едно общество. Броят се зрителите, фенове, участниците и създателите и готово. Вътре в бройката как ще се разпредели коя от страните има превес е без особено значение, така или иначе по манталитет двете отклонения са сходни, но общата бройка ще излезе чиста. И между тях най-върлите обикновено се правят на ухапани и обобщават как 99% са всъщност като тях, ама се правят на различни и уж не гледат, защото всъщност ги боли от яснотата, че са неизменна част от миризливата мърша. Няма друго такова точно мерило за величината на човешкия боклук.
Бих казал, че тези простотии, за които „иде реч” в статията не си заслужава да ги коментираме. Но сами по себе си, тези предвания си имат публика, харесват се общо взето, макар че някой се възмущават, че не се дава шанс на нови „звезди” да се проявят в тези два ТВ формата. И имат право на съществувание. Между малкото хубави неща, които ни се случиха е, че няма вече идеологическа централа, която да контролира „интонационната среда” и културата за народа. Това, което ме учудва, е, че не само г-жа Иванова, но и други автори на критични статии, поставят книгите на Пауло Коельо на една плоскост с „бисерите” на чалгата и чалга културата. И с това „заклеймяват” и него, и тези, които го четат, като „прости”. За мене този португалец не е авторът, книгите на който да „мъкна навсякъде със себе си”, но той си има читателска публика от хора, които си падат по езотеричното, мистичното, чудотворното; нещо, което не се среща в нашия банален свят. И, както безпристрастно би трябвало да се постъпва в такива случай, личната преценка на всеки критик би трябвало да бъде не безапелационно отричане от първа инстанция, а просто – „не чета Коелю, защото не ми харесва!”