Изпрати ми жажда...

Често съм се питал кукувицата, след като си снесе яйцата в чуждото гнездо, как процедира по-нататък? Ето - отпада необходимостта да ги мъти, а след това да храни, брани и възпитава пиленцата си в достоен кукувичи дух.

Би трябвало да й се отваря страшно много свободно време. Как го прекарва? Възможно е странната птица да го пилее по кафенетата на приказки с приятелки, или пък да се вторачва в грижи за външността си - фризьор, козметик, фитнес, вулканични камъни.

Или се прилепва към някоя социално ангажирана кауза - например да кука за малцинствата, подсказвайки им колко ще живеят или числата на джакпота.

В един по-мрачен вариант, птицата стои самотна, внезапно изгубила смисъла и натрапливо претърсва миналото за нещо, което да и го върне.

Очевидно е, че мидлайфът (синоними: криза на средната възраст, криза на идентичността), е едно подобно преживяване. Поради някакви причини (някои са ясни, за други не смеем да се сетим), човек за момент изгубва смисъла и от бекграунда изплуват досадни въпроси като: "И сега какво?" или "Защо ми трябваше всичко това?"

Закономерното събитие

Всички са чували за такъв период в живота на хората и психолозите го датират в интервала 30-60 годишна възраст, като при мъжете продължавал до десет години, а при жените - до пет.

Приема се, че това е закономерно събитие, настъпващо при достигане или преодоляване на някакво значимо събитие - връх в кариерата, децата напускат дома, намеци на тялото, че си смъртен и т.н. Както ни учи географията, единственият път от върха е винаги надолу, ако не искаш да си останеш там и да се самопогубиш от самота и инат.

Върхът, за който говоря, не е непременно кариерен, това е всяко едно постижение, при което очакваш околните да ти кажат "ти си голяма работа" и да ти смигнат с разбиране. Малко след като почитателите ти свият знаменцата и спуснат балоните, настъпва една неприятна вътрешна празнота и на екрана изгрява дилемата, която психоаналитикът Ерих Фром е формулирал като "Да имаш или да бъдеш".

Това е въпросът, който кара топмениджърите да станат рокери, търговците на едро да тръгнат да снимат птици из блатата, а брокерите да направят първият си полет с делтаплан.

Крайно симпатично - при жените, мъжете почват да мрънкат

При жените мидлайф-кризата протича крайно симпатично и обикновено е свързана с желания за дребни козметични промени на външността или в стъпки към превръщането на нормалният си живот в здравословен такъв. Те стават таргет на компаниите, търгуващи с всякакви хранителни добавки и други позволени химически вещества за постигане на щастие.

В този смисъл диетите могат да се разглеждат като опит за влизане в друго тяло, с надеждата, че с това ще станеш и друг човек. Символиката на всички тези движения е в желанието да се спре времето, не заради копнежа по вечна младост, както изглежда на пръв поглед, а за кратък таймаут за осмисляне на случващото се.

Разпознаването на мидлайф-кризата при мъжете не е толкова трудно. Първият и най-ранен симптом е появата на мрънкане (или необичайното му засилване, ако го е имало и преди това). Ето някои изказвания, които могат да ориентират околните:

• Нищо не съм постигнал, а животът си отмина.
• Аз съм самотен и никому ненужен.
• Всичко ми омръзна, нищо интересно не се случва в живота ми напоследък.
• Хората ме уморяват, предварително знам какво ще каже всеки един от познатите и колегите ми.
• Всички са ми чужди и проблемите им не са ми интересни.
• Скучно ми е да живея със себе си.
• Светът е устроен идиотски и неправилно.

Най-често използваните и ефективни начини за справяне със загубата на смисъла при мъжете са актуализиране на отдавна забравени хобита или увлеченията по нови. За всички е ясно, че ако засвириш на тромпет на 50 години, вероятността да станеш Майлс Дейвис е нищожна. Но това не се и иска.

Явлението дауншифтинг*

Става дума за дейности, които ти харесват, доставят ти естетическо удоволствие и са приемливи за близките и съседите. Гордостта идва от това, че най-после можеш да си позволиш да спреш да преследваш целта, за да се съсредоточиш върху самият процес.

Друг интересен подход е свързан с явлението дауншифтинг. Този термин не означава да натискаш клавиша shift по-силно от друг път, а точно когато си на върха (на какво - не знам), да оставиш всичко и да смениш рязко стила на живот и заниманията си.

В идеалния си вариант (т.е. не у нас), това включва внезапно заминаване на остров Суматра, където се отдаваш на лов на опасни местни зверове. В по-меките си разновидности, дауншифтингът е смяна на професията с по-нискостатусна, но такава, при която се чувстваш истински, т.е. можеш да докосваш нещата, а те - теб.

Препоръчително е, когато решиш да го правиш, да не се скарваш с всички, на които си мечтал да сипеш бавнодействаща отрова в кафето. Не е необходимо да си докарваш още вина, досегашната ти е достатъчна.

Всичко зависи от вас

Сигурен съм, че начините за справяне с мидлайф-кризата са много, но изборът е винаги личен. Да очакваш друг да ти свърши работата е нереално, въпреки че, нищо не пречи здравата да се озърташ за вариантите, до които другите са стигнали. Възможно е някой от тях да проработи и при теб.

Друга особеност на избора е, че той е и винаги естетически, поне така припяват в хор руските писатели-класици. Това означава, че колкото и да се вглъбяваш в техническите данни на спининга, който избираш за риболов, важното си остава красотата на сутрешният изгрев и чувството, че някой го е оцветявал за теб.

Стремежът е възможно най-качествено да разплетем и допълним сюжета на италианския поет Ариосто, който пише до свой приятел: "Изпратил си ми вино, но аз си имам достатъчно и от своето. Ако искаш истински да ме зарадваш, изпрати ми жажда".

*Дауншифтинг - буквално означава превключване на по-ниска предавка, а преносно - да намалим оборотите, на които живеем и именно изборът, който правим - избирам да съм, а не да имам...