В съблекалнята на всеки футболен отбор има непоклатима йерархия. Обикновено капитанът и няколко от по-старите кучета са тези, които налагат стандартите.
А за "зайците" няма много варианти, освен да слушат и изпълняват.
Когато Джон Тери си пробива път към първия отбор на Челси в края на 90-те години на миналия век, на "Стамфорд Бридж" има доста големи характери - сред тях световните шампиони с Франция от 1998 г. Франк Льобьоф и Марсел Десаи, италианската легенда Джанлука Виали и капитанът Денис Уайз.
По-късно Тери щеше да наследи лентата от английският национал, но трябваше да изстрада изкачването си в "хранителната верига" при "сините".
Малко играчи в онези години са по-авторитетни от Уайз и Тери си спомня някои от номерата, с които бившият му капитан го интегрирал в съблекалнята.
"В онези години, когато бях млад, всичко беше тест - разказва Тери пред FourFourTwo. - При гостуванията Денис казваше: "Ало, иди ми вземи кафе!" и ти трябваше да го направиш. Връщаш се, сядаш, а той иска още едно за някой друг. Правиш го пак и пак - никога не поръчваха всичко наведнъж, така че през цялото пътуване ставаш и сядаш. Правех го по цял ден - без оплаквания. Момчетата днес не знаят какво е това, но то изгражда характера."
Макар че подобни номера със сигурност са забавлявали Уайз и останалите тартори по време на дългите пътувания, Тери добавя, че капитанът имал и друга страна.
"Денис обаче се грижеше за мен. Чистех обувките му и той все още обича да ми напомня за това всеки път, когато се видим! Даваше ми по 25 паунда от бонуса си за гол, когато вкарваше. А когато изкарваш 40 кинта на седмица, това са ужасно много пари.
Влизаш в съблекалнята на първия отбор да му занесеш обувките, а той се е изправил по средата и чете конско на определени хора. Намигваше ми леко и това ме вдъхновяваше. Възхищавах се на контрола и уважението, с които се ползваше. Тогава трябваше да си го извоюваш, за да го получиш от най-добрите."
