"Скандална точка в дневния ред на Министерски съвет! Опитват се да легализират тихомълком гей браковете! Истанбулската конвенция налага промени в поведенческите модели на мъжете и жените!"
Твърде вероятно е да попаднете на новини с подобни инфарктни предупреждения, а причината - кабинетът прие да предложи за ратификация в Народното събрание на т.нар. Истанбулска конвенция на Съвета на Европа.
Още преди Нова година говорители от ВМРО въстанаха срещу идеята за пълноправно приемане на Конвенцията в България, под предлог, че документът помагал за "узаконяването на третия пол" и стимулирал учебни програми за изучаването на "хомосексуализма и травестизма в училищата".
ВМРО твърдят още, че документът задължавал България да приема всеки чужденец с "особености в пола".
Отвъд сензационните заглавия и политическите фойерверки, обаче, фактите изглеждат доста по-различно.
Истанбулската... какво?
Пълното име на оспорвания от "Патриотите" документ е "Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жените и домашното насилие". Преговорите по приемането й започват още преди 10 години. Финалният текст е отворен за подписване на 11 май 2011 г. след среща в Истанбул, а България се присъединява към него на на 24 април 2016 г.
Турция е първата страна, която ратифицира документа. Останалите държави, изпълнили пълната процедура, са Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Кипър, Дания, Финландия, Естония, Франция, Грузия, Германия, Италия, Малта, Монако, Черна года, Холандия, Норвегия, Полша, Румъния, Португалия, Сан Марино, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария.
Още 16 страни, сред които и България, са подписали документа, но все още не са го ратифицирали. Подписа си под документа полага Екатерина Захариева от името на кабинета "Борисов 2" - по това време министър на правосъдието, днес министър на външните работи. За да започне прилагането й, Конвенцията трябва да бъде гласувана от Народното събрание.
Единствените членове на Съвета на Европа, които не са подписали Конвенцията, са Русия, Армения и Азербайджан.
Кой каза "трети пол"?
Целите на конвенцията са изцяло свързани със защитата на жените от всички форми на насилие, както и борбата срещу домашното насилие над мъже и жени.
Под "насилие над жени" се разбира всяко нарушение на човешки права или дискриминация, всеки акт на насилие на база на пола, който може да доведе до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание.
Под жени се разбират не само пълнолетни, а и момичета.
В обхвата на насилието над жени влизат и заплахите, принудата, произволното лишаване от свобода - независимо дали то се случва в обществения или личния живот.
Влизат и практики като насилствен брак, осакатяване на женските гениталии, насилствен аборт (без предварителното и информирано съгласие на жената), насилствена стерилизация на жени, сексуален тормоз и престъпления на "честта" (тормоз или дори убийство на жена, която е "нарушила" културни, религиозни, социални или традиционни норми за поведение).
Под "домашно насилие" се разбира физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, което се случва в семейството или между бивши / настоящи съпрузи и партньори - независимо дали извършителят живее или е живял с жертвата.
Конвенцията въвежда дефиниция на понятието "пол" ("gender" в оригиналния текст на документа, a не "sex", която се използва за биологичния полов признак***) - "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".
Посочва се, че определени роли или стереотипни нагласи възпроизвеждат нежелани и опасни практики, като допринасят за това насилието над жените да се смята за нещо приемливо.
Именно затова документът призовава за заличаване на предсразсъдъците, обичаите, традициите или други практики, които се основават на идеята за малоценността на жените или на стереотипните схващания за ролите на половете.
Никъде в текста не се споменава каквото и да било за хомосексуални или транссексуални хора, "трети пол" или други подобни понятия.
Смисълът на Истанбулската конвенция е в това да обедини държавите-членки на Съвета на Европа във въвеждането на законодателство за защита на основните права на жените, равнопоставеността на мъжете и жените и недискриминирането им по полов признак.
Текстът не налага нито задължение за признаване на еднополови бракове, нито въвеждане на нови полови категории извън мъжа и жената. На практика не засяга по никакъв начин въпросите за гражданското състояние (брак, семейно съжителство и др.) в подписващите страни.
Тогава в какво се състои спорът?
В Член 14 на Конвенцията се казва следното:
"Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища"
Противниците на Конвенцията твърдят, че зад думите "нестереотипни роли на пола" се крие т.нар. алтернативна сексуална ориентация, трети пол или друга подобна конструкция.
Подобно тълкувание обаче е много далеч от смисъла на текста.
В разяснителните бележки, публикувани от Съвета на Европа, се посочва, че по подразбиране терминът "пол" се базира на социално конструираните роли на мъжете и жените, поведения, дейности и характеристики, които дадено общество приема за подходящи за тях.
Тук става дума както за разбирането за "мястото" на жената в семейството и обществото, така и за предразсъдъците относно това какво може / не може да работи една жена, какво възнаграждение трябва да получава за труда си и др.
"Нестереотипни роли на пола" би трябвало да се разглежда в този контекст.
Вторият "спорен" момент в Конвенцията се намира в Член 60 - "Молби за убежище, основани на пола".
В него се казва, че страните ще предприема необходимите законодателни мерки, за да гарантират, че "насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на чл. 1, А, пар.2 Конвенцията за статута на бежанците и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна закрила".
Факт е, че толкова детайлен запис за форма на преследване досега не е присъствал в българското законодателство. Параграфът от Женевската конвенция за бежанците, който се споменава по-горе, дава малко по-обща рамка за евентуалните причини за преследване, които могат да застрашават живота, достойнството и човешките права на бежанците, а именно:
"Основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения".
България е страна по Женевската конвенция от 1993 г. и е пренесла въпросния текст буквално в Закона за убежищата и бежанците.
Това, което Истанбулската конвенция предлага, е властите в страните да вземат предвид особеностите на пола, когато преценяват дали "основателните опасения от преследване" са приложими към дадено лице.
Отново: смисълът на този параграф е насочен към жените - жертви на насилие във всички форми, изброени по-горе.
Във всички случаи, България има право да откаже или отнеме закрила на чужденец, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.
Подпис с резерви
Няколко страни са подписали документа с конкретни резерви.
Андора например въвежда отложено действие за Чл. 30, който предвижда изплащане на държавни обезщетения за жертвите на насилие. Няколко държави, включително Франция, Кипър, Дания и др. си запазва правото да не въвежда някои параграфи, свързани със юрисдикцията на криминалното разследване при случаи на насилие.
Германия е отложила до 2023 г. въвеждането на Член 59, който засяга осигуряването на закрила на жертви на насилие, чийто статут на дългосрочно пребиваване зависи от статута на съпруга или партньора им - насилник, заради противоречие с националното законодателство.
Полша си е запазила правото да не прилага спрямо определени случаи серия от изисквания, което е провокирало протест от страна на държави като Австрия, Финландия и др.
Дали България ще се присъедини към Конвенцията със забележки - ще стане ясно, когато документът влезе за обсъждане в Народното събрание.
Струва си да се отбележи, че както през април 2016 г., така и сега, ВМРО на Красимир Каракачанов и НФСБ на Валери Симеонов са коалиционен партньор на управляващото мнозинство. За разлика от днешното бурно вълнение, първият сигнал за готовност на България да въведе в сила Конвенцията не предизвиква видими знаци на недоволство от страна на партньорите на ГЕРБ във властта.
*** Изгубени в превода
В английския език има два термина, които отговарят на българската дума "пол":
Sex - една от двете основни категории (мъжка и женска), на които хората и повечето от останалите живи организми се разделят на базата на репродуктивните си функции (по Oxford Dictionaries)
Gender - един от двата пола (мъжки или женски), особено когато се разглежда по отношение на социалните и културни различия, а не на биологичните (по Oxford Dictionaries)
Терминът се използва и по-широко, за да обозначи различните идентичности, които не съответстват на установените идеи за мъжкото и женското. Думата започва да се използва по-масово след средата на 60-те години, когато се засилва феминисткото движение по света.
Макар че думите gender и sex често се използват като взаимозаменяеми, имат различни конотации. Sex се отнася към биологичните разлики, а gender - към културните и социални разлики между половете.
