Е-vestnik: Фидосова преписва от "Труд"

Чувствам се вече много ретро с моята истинска диплома

@ леле мале Само ти ме разбираш тука Ама можеш ли да ми обясниш що като пиша на латиница тук се получава е това: лlеeлlеe мmаaлlеe А нека препиша Фидосова от мен ако може

тежък, тежък гъзззз, лека откъм дипломи и акъл. че то това винаги е било на мода в бг.. мене ме интересува, на подсилена банка ли седи в парламента, че тва ако се сурне долу, 50 етажа нема да спре...

и друго ме интересува - какви тоалетни чинии и канализационни тръби използва? че тва на седане ще напълни стандартна тоалетна чиния до ръба бе....

Жалко, че няма емотикон за тъжен смях ... Статията, ведно с добавката под снимката, относно "дипломната работа", безупречно показва къде се намираме като общество и в какво състояние са медиите ни. И ето къде сме: Председателят на Комисията по правни въпроси дава интервю относно проекта за НК, макар да е видно, от автобиографията му, че не е пеналист - това на пръв поглед не е укорително /а съвсем друг въпрос е, защо изобщо 24 часа ни занимава с интервю на Фидосова, а не задава въпроси на някое от лицата, работили по проекта, но как да е, ние сме свикнали/. Но всеки уважаващ себе си юрист поне се запознава с това, което ще коментира. Иначе е безотговорно да се дават изявления. "Хваната" е в преписване на чужд коментар - трудно доказуемо, но е възможно да е така, ако се направи анализ и на двете статии - аз го направих, за себе си, действително има места, които се припокриват. Тук вече, вместо авторът на въпросния пасквил, г-н Бакалов, да се обърне именно към г-жа Фидосова, директно към нея и да предизвика разговор, в който да изложи съмненията си, започва бруталната чалга в статията. Защо? Защото ударът идва чрез предположения, съмнения, чисти догадки и т.н. - първо се коментира някакъв факултет на някакъв университет, като ни се натрапва, че той е незаконен. Факти? Не, разбира се. Имайте вяра в журналистиката, та нали, според автора пак, тя е на по-високо експертно ниво, от самите юристи, т.е. в България фактът вече не е това, което си мислите. Факт е това, което ни казват журналистите. После започва да се коментира някаква специализация в институт, който, според автора, можело и да не съществува - ама може и да съществува. Но все пак, читателите следва да имат съмнението, че е възможно изобщо да няма такъв. Сега, като читател, да попитам: Възможно ли беше да се свържете с Искра Фидосова и да я попитате за името и точните координати на този международен университет? А ако откаже да даде такава информация, да напишете, че сте се свързали с нея, но тя е отказала да я предостави, това възможно ли е? Възможно ли беше да я попитате за явните съвпадения в двете статии? Не, нали, защото това се нарича обективност. Не, защото методите за борба със законодателната чалга, с мутровизацията и т.н., са омаскаряването, догадките, плюенето ей така. Това, г-н Бакалов и уважаеми списващи уебкафе, не е журналистика. А каквато ни журналистиката, такива ни и политиците, уважаеми. Или обратното. п.п. И да не забравя - право в Република България се завършва чрез полагане на държавни изпити, не чрез защита на дипломна работа. И това също може да се провери.

за благодарност че я разбирате, утре гуспужатъ ще изсере с 30% повече говна, че може и да прелее...

Ближи си сладоледа, дано не те разочаровам с това изложение, но висше образование по специалността "Право" все още се придобива след полагане на държавни изпити - три на брой. И по времето, в което аз завършвах тази специалност, те пак бяха толкова. В дадения от теб линк се говори за дипломна работа по специалност "Международни отношения", след завършване на която обаче не придобиваш квалификация юрист. За да не съм голословна, ето линк от страницата на Софийски университет: http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/yuridicheski_fakultet/specialnosti/magist_rski_programi/yuridicheski_fakultet/pravo/obscha_informaciya Хубавото е, че още в третия абзац от линка, съставителите на сайта са подчертали точно трите държавни изпита, та да е видимо по-добре. А са ги подчертали, защото с такъв текст е чл. 11 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Право” и професионална квалификация “юрист”, приета с Постановление № 75 на Министерския съвет от 1996 г., обн. ДВ бр. 31 от 1996 г. Този акт, посочен по-горе, действа и към момента. За да не съм досадна, действително четенето на актове не е сред най-приятните неща, ето директна извадка от текста на първата алинея: Чл. 11. (1) Обучението на студентите по специалността “Право” завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Ако е необходимо, мога да представя и действащите актове към момента, в който Искра Фидосова твърди, че е завършила право, т.е. към 1994 г. - но и в тях няма нищо по-различно - полагат се държавни изпити. п.п. Личността и битието на Искра Фидосова ме интересуват изключително слабо, да не кажа никак.

@ Rodrigo Diaz de Vivar - да, такава беше целта. Да опитам съвсем обективно да поискам журналистическа обективност. И ако все още съм неясна - написаното от мен не цели по никакъв начин защита конкретно на Искра Фидосова, тъй като оценката ми за професионалните и изяви и тези на Комисията по правни въпроси, в този Парламент, клони към минус безкрайност. Само че днес е Искра Фидосова, но утре може да е друг - аз, този, който чете, приятел, колега или който и да е човек, попаднал под светлините на прожекторите. Не вярвам, че бихте искали името ви да се разнася в публичното пространство, пооплюва, да се хвърлят едни съмненийца и т.н., но без факти, а така, защото може. По тази причина попитах редно ли е да чуем какво има да каже другата страна. Или да не го чуем, но поне някой да попита. Защото такива са моите представи за журналистика и тиражиране на информация. Може и да са грешни.

Ближи си сладоледа, приемам извиненията ти, че ме връщаш към темата за дипломната работа, защото, сама го признавам, изложението ми в тази част ще е чиста загуба на време. Та, по същество /в скоби ще посочвам твои думи/: 1. "Ти си абсолютно права за това, че сега завършващите право полагат само Държавен изпит. Но, със сигурност от 1994г. до 2000г. единият от трите Държавни изпита, които полагат завършващите право в СУ е могъл да бъде заменен с написване и защита на Дипломна работа." В предходен пост ти посочих акта, който урежда придобиването на квалификационна степен "юрист". Цитирах ти и съответен член, посочих ти и кога е обнародвана наредбата - 1996 г. Извини ме, аз не съм по-силна от закона /закон в най-общ смисъл/, други аргументи не мога да ти представя. Ако все пак искаш да представя равносилни на твоите, ето ги: със сигурност от 1994г. до 2000г. единият от трите държавни изпита, които полагат завършващите право в СУ, НЕ е могъл да бъде заменен с написване и защита на Дипломна работа. Така по-силно ли е твърдението ми, като сложих със сигурност? 2."Е-вестник е сериозно издание. Иван Бакалов е един от малкото журналисти, който върши професионално своята работа. Статията му е аргументирана. В нея Искра Фидосова говори от 1л. ед.ч., няма преразказ." Не познавам нито г-н Бакалов, нито изданието, което споменаваш, признавам го съвсем честно. Твърдя, че представената тук статия е необективна и още в първия си пост съм посочила защо и в кои части я считам за такава. 3. "Самата Фидосова е публична личност и като такава трябва да си е дала сметка, че ще бъде гледана под лупа. Тя има свободен достъп до всички печатни и електронни издания и ако иска да каже нещо в своя защита или да опровергае някакво твърдение , винаги може да го направи в удобно за нея време. Разбира се, ако тя пожелае може да се обади на Иван Бакалов и да поиска право на отговор, нейния шеф Бойко Борисов как го прави? Той даже се свързва с водещите някои предавания в ефир." Разбира се, че всяка личност в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, следва да бъде гледана под лупа, нещо повече - незабавно и непрекъснато коригирана, само че чрез обективен, достоен и аргументиран коректив. В контекста на статията - г-жа Павлина Желева може да бъде попитана какви източници на статията е ползвала и къде е завършила, но Фидосова, за която се твърди, че е преписала коментар и са изсипани крайно негативни твърдения за образованието и - не може. Последната трябва да прочете изложението в е-вестник и сама да поиска право на отговор. Това е обективно, а и редно, прав/а си. "4. Случайните минувачи нямат място в политиката и управлението на една държава" Е, с едно и аз да се съглася. Даже ще си позволя и да те допълня. А случайните статии нямат място в качествената журналистика. Сега ти желая хубава вечер. И наистина, нека не си губим времето взаимно с някакви думички - аргументите са нещо различно.

NannyOgg, не мога да не се съглася с едно нещо - професията журналист се асоциира и с понятието "четвърта власт" и практикуването й изисква сериозност и една от проявите е директната конфронтация. Няма лошо да тръбиш какво си забелязал, но следващата стъпка трябва да е директен разговор. Лошото е, че познавам кадрите на ГЕРБ и вероятността Фидосова да приеме покана за интервю в подобна ситуация е пренебрежима. Това е, така да се каже, един от слоновете, на които се крепи ПР-а им - "не разговаряй с критиците, създавай атмосфера на официалност и държавност за тези, които са с теб". Защита срещу подобно поведение е невъзможна без дълбок анализ и изчерпателност - нещо, което дори и някой да направи има много малко потенциални клиенти. Повечето хора са осъдени да бъдат безпомощна жертва на официалните внушения, независимо дали това ги прави овце или предвидими (планирани) противници. Тъй че аз не обвинявам Иван Бакалов в прибързаност - той е достатъчно умен човек, за да усеща, че правилния начин ще го тикне в ъгъла на забравата и полза от неговата опозиционност така пъл съвсем няма да има. Менкен беше казал нещо (не помня точно думите) в смисъл, че свободния човек бързо разбира, че властта е враг, при това враг с психични отклонения и ако е романтично настроен се опитва да воюва с нея, ако пък не е - трескаво търси романтици и се опитва да ги просветли за тоя факт. Съжалявам за превода тип "по мотиви от", но смисълът беше същия - та трябва ли да обвиняваме ония, които трескаво търсят романтици в прибързаност и страст? Те виждат нещо ужасно на върха на страната и не могат да понесат мисълта, че другите са слепи... Виждаш ли, не е странно, че имаме толкова жълти вестници - всички сме деца и имаме жълто около устата - такъв ни е народа, а когато някои деца викат "царя е гол" публиката пак е от деца - едни се впечатляват от бруталната истина и я повтарят като папагали, други живеят във въображението си, а онова, което наистина липсва са възрастни, които да се шокират от подобна прямост. В тия условия всичко е несериозно и игра, повикът за сериозност е също толкова жълт и лицемерен, колкото и това да твърдиш нещо по подозрения - просто "сериозното" не може да се случи - няма ги сериозните и опита да се предизвика ще изглежда още по-несериозно. А иначе аз изпитвам пълно презрение към правото и считам наричането му "наука" за посегателство срещу здравия разум. Познавам много съдии и съм впечатлен как дори хора осакатени от собствения си избор и от културата на човечеството все пак могат да бъдат научени да мислят горе-долу логично, но съм и впечатлен от издигането на нещо толкова обикновено в ранг на наука и причина за гордост и самочувствие. Статусът ни на разумни същества изисква от нас доста повече и е жалко, че оставяме осмислянето на собствените си правила в ръцете на хора направили съзнателен отказ от живот свързан с логиката и абстрактното мислене, но това е друга тема, само ви моля да спрете да говорите за дипломи - не са те проблема, проблемът е това, че имате хъс да говорите за тях и далеч по-малко хъс да говорите за работата, за която уж сте подготвени според тия папири.

Този плондер не си струва дори да се коментира. Човек, който няма волята да се погрижи дори за външния си вид, няма място в политиката. Доколкото знам, наднорменото и тегло не е причинено от болест, а от чиста лакомия. Щом е толкова лакома на масата, предтавете си я само, как е на държавната трапеза! Жална ни майка с такива политици

MacAllister, прочетох Ви и като прочетох мисълта на Менкен, сетих се за Агрипина и Нерон, но пък много може да се говори за истинската религия на човечеството – властта. А после, след цялостния прочит - за Еразъм Ротердамски и неговата неувяхваща „Възхвала на глупостта”, за Зола и „Аз обвинявам”, за едни етюди на Владимир Свинтила и изобщо една смесица от мисли. И първоначално реших да не отговарям, но после си спомних какво аз на себе си съм обещала и какво считам за достойно. И ще ми се наложи сега, вместо да се самоотстраня от тази дискусия, както вътрешното ми усещане ми подсказва, да обясня отново позицията си, вероятно твърде пространно. Напълно разбирам, че ще го направя в качеството си на профан, чийто съзнателен избор е живот без логика и абстрактна мисъл. Ще започна така – журналистиката, в моя светоглед, е една от професиите, които изискват не просто сериозност, но нещо повече – обективност, ерудиция, непримиримост, каквато само един своеобразен социален двигател може да носи в себе си и огромна отговорност – пред отделната личност и пред обществото. Тази отговорност е много различна от онази отговорност на откровения лумпен, който може да си позволи, широко, публично, да определя, да бъбри и да се надсмива над един човек заради големината на фалоса му, мускула му, теглото му, разрошената му коса или кривите зъби. Тази отговорност на журналиста, тя е различна, защото на откровения лупмен безоотговорността трябва да е простена – поради слабостта на ума и на духа му. Тази същата слабост, тя се наблюдава в нашето общество, но и не само, под една или друга форма. Простира се от почти безвредната простотия на тъповатото „Дайте да Ви пипна мускула!” /а тук мъжкарят се подсмихва някак така, разбиращо, и, може ли другояче, дава да му пипнат мускула, а от отсрещната страна някаква девойка, в чиито ръце някой е допуснал микрофон, се усмихва свенливо и аха-аха протяга ръка да пипне мускула, пак така свенливо, а зад гърба и някакви мимове подхихикват и те, второстепенни участници в един парад на глупостта/ до откровения човешки цинизъм, който се съдържа, както в едно прословуто изказване за едни пържоли, така и в това, да сме принудени да слушаме вопли за някакъв счупен микрофон/камера, при положение, че е убит човек, че едно момче е загубило живота си, а други хора протестират, просто защото е нарушено чисто човешкото НИ достойнство, нарушен е най-върховния промисъл – правото на живот. Чиста проба полужурналистика! Сега, Вие сигурно се чудите, къде в тази скала е статията на г-н Бакалов. Каква връзка има това? Връзката е в онази необективност, в която аз обвиних, в полужурналистиката. Защото, Вие твърдите, авторовата позиция е някак романтична, позиция на непримиримост. А нарушаването на основно правило за проверка на фактите се дължало на прибързаност, както и на официалната политика на някаква си партия. А аз твърдя, че това е безотговорно, че това е полужурналистика, че именно това е един от начините, по който ние непрекъснато биваме манипулирани. И точно така, една добра теза се обезличава, поне в моите очи. Пак ще повторя, авторът е могъл да се свърже с колегата си, но не е направил това с Фидосова – нека му откаже разговор, щом такава е политиката на партията, а той да ни съобщи това. Това поисках, както сам може да видите. Повечето - да тръгна да искам от самия автор или негови колеги опит сами да получат информация, не от Фидосова, а от независими източници, да се направи разследване завършила ли е и какво точно тази жена, аз това дори и не помислих, веднага ще ми се отговори, че това е време- и трудоемко, а и аз съм само читател, малка брънка от народа и трябва да се задоволя с това, което ми се сервира. Макар че точно това /информация от независим източник/ трябва да бъде изисквано, защото от уебкафе са сменили изречението под снимката – ако първоначално беше за някакво преписване на дипломна работа, то сега вече под снимката на Фидосова стои директно чудене „колко са Калинките” – т.е. догадките за образованието на Фидосова вече са приравнени на несъществуващо такова, макар за Калина Илиева да има официални данни и тя да е обвинена в извършване на няколко престъпления, т.е. официална информация, докато за Искра Фидосова – никаква. Но Вие сам сте написал, дипломите не са проблематичното тук, а аз допълвам – неважни са и фактите. На тази част ще се спра по-специално: „В тия условия всичко е несериозно и игра, повикът за сериозност е също толкова жълт и лицемерен, колкото и това да твърдиш нещо по подозрения - просто "сериозното" не може да се случи - няма ги сериозните и опита да се предизвика ще изглежда още по-несериозно.” – това е поредното пробутване на рефрена: това искат читателите, това искат да гледат и слушат, такава е средата. Нямало било сериозни, дайте да не търсим сериозност и истинност. Е, че не са ли едни от сериозните точно журналистите, поради тежестта на „четвъртата власт”?. Не се ли нагледахме, наслушахме, начетохме вече на модерното, на онова „докато влязат следващите, на които само ще сменим имената”? Не ги ли опипахме вече мускулите, всичките? Не, ще продължим да живеем в едно красиво общество, с брилянтно Министерство на истината. И ето така, никога, за мое огромно съжаление, в тези нови времена, в скъпата ми родина няма да се появи някой, който да напише „Аз обвинявам!”. От коментар спрямо третия Ви абзац, ще се въздържа, не искам да губя любопитството си към Ваши постове в бъдеще, ако продължа да чета тук.

Ближи си сладоледа, благодаря ти за добрия тон и за нормалността в отношението. Мисля, че точно този начин на комуникация е достоен.