Вежди Рашидов все за Лувър мечтае, сън не му идва, досажда на неуките и простите си колеги (ама наистина са много прости, ей!), неволно рисува кулички и коридорчета с Мони-Лизи върху запотените стъкла на кабинета си в министерството... Иска му се на човека да остане в историята с един български Лувър. И с паричките покрай сбъдната мечтичка, де....
След години постоянни дерзания, терзания и тегоби от устата му се изтръгна този стон, този своеобразен вопъл за култура, признание и европейски субсидии, в името на които вече толкова години се опитваме да пробутаме на чужденците българския фолклор, баницата, шопската салата и бозата. Но все не става, все ни отритват и упорито настояват, че от Искъро имало по-длибоко, а от Витоша имало по-високо.
Та Вежди изрече съвсем искрено следната крилата фраза, предаваща най-точно и формата, и съдържанието на проекта за "български Лувър", както впрочем и сложната му министерска мисъл, и ораторските му способности: "Аз правя две години проекти, искам от МРРБ да си защитя проекта и да направя българското Лувърче, дет му викаме".
Кратко, ясно, скромно, изчерпателно. Човекът се бори не за някакъв грамадански Лувър, ами за едно мъничко Лувърче. А под "защита" на проекта разбира същото, което и вие разбирате - прилично финансиране от страна на Европа. Т.е. идеите са наши, а парите ваши. И щом финансират чалгата на "Пайнер", защо да не отпуснат това-нова и за Лувърчето на Вежди?
Тук обаче възникват няколко други въпроса - Лувър ли е Лувърчето, ако по размери и съдържание напомня за сегашната художествена галерия/бивш конак? Защо уважаемият министър иска да кръсти бъдещия дворец Лувър(че), а не по някакъв български табиет с български думички? И ако строим Лувърчето по френски образец, трябва ли да следваме всички етапи, превърнали парижкия кралски дворец в най-посещавания музей в света? Защото за да стане Лувърът Лувър, са хвърлени доста усилия, знания и умения.
Но няма смисъл да се притеснявате, Вежди е насреща и със сигурност би ви отговорил, ако имаше на разположение време и достатъчно напитки, с които да смазва приказливата си, мъхната и вечно жадна челюст. И щеше да ви разкаже може би следното:
Началото на парижкия Лувър се губи нейде из царуването на крал Филип II Огюст (1180г.-1123г), като първата средновековна крепост е завършена през 1202г. През следващите векове редица крале, архитекти и хора на изкуството и културата внасят промени в Лувъра, строят и престрояват.
При Луи IX и Шарл V Лувърът изпълнява ролята на крепост и едва модерният ренесансов крал Франсоа I го превръща в главна парижка резиденция - нарежда да се разруши огромната отбранителна кула, представляваща в очите му грозен остатък от средновековието и решава да повери на архитекта Пиер Леско оформянето на централния квадратен двор. След това Анри II и Катерина Медичи продължават дострояването на крилата, а от Анри III до Луи XIV Лувърът е основна кралска резиденция.
След това в Париж следват революции, комуни, войни... Но за разлика от опожарения Тюйлери Лувърът просъществува, за да представлява днес най-посещаваният музей в човешката история. В него ще откриете съкровища от цял свят, можете да се дивите на първобитни плочки с първата писменост и веднага след това да попаднете на творби на холандските майстори, които са работили сякаш под лупа. Можете да преминете от древен Египет в италианския Ренесанс...
И навсякъде се вижда великолепие, блясък, красота, изящество, хилядолетен труд - творчески труд както за създаването на творбите, така и за тяхното съхраняване в идеални условия, за да може човечеството да просъществува и да става все по-добро. Тук няма проект, няма еврофондове, никой не е творил с идеята да гепи парата, пробутвайки на заблеяните евробюрократи балони, пълни с въздух. Леонардо е рисувал Мона Лиза без капка европейска помощ, а закъсалият Франсоа I пък го е примамил във Франция напук на всички неприятности, причинени му от хегемонията на Карл V над Европа. Архитектура, интериор, мебели, скулптури, ценни предмети... Делакроа, Жерико, Давид... Рембранд, Рубенс, Ван Дайк...
Много от тези велики творци са живели и умирали в мизерия, а Лувърът е техният достоен надгробен паметник, в който те продължават вечно да живеят чрез творчеството си. Дюрер, Рафаело, Веронезе, Тициан, Караваджо, Микеланджело, Леонардо... Египет, древна Гърция, Рим, Флоренция, Холандия, Русия, Испания...
Възход и падение на кралства, империи, цивилизации. Лувърът е достижение на човешкия дух и мисъл, развивани в продължение на хилядолетия. 210 000 квадратни метра площ, от които 60 600 са посветени на експозициите. 10 милиона посетители през 2012 г.
Ето за какво мечтае Вежди, ето за какво точи зъби. За Лувърче бълнува. Тъй де, и той има брада като Франсоа I, прави даже скулптури като Микеланджело и може да запълни Лувърчето с тях. Защо не? Че к'во им е? Ще турим и картини на другаря Светлин Русев с разпльокани червени ангели дето си мислят нещо, две-три родопски одеала, тракийски народни носии, кокалче от светец, няколко непродадени копия на тракийски съкровища, а зад всичко това ще стои баба Цена от Чуйпетлово, която ще варди посетителите да не гепят някой експонат. И готово!
Ще стане Лувърче за чудо и приказ! Какво толкоз го хвалите парижкия Лувър - сграда като сграда, вар-тухли, вар-тухли, колони, фронтони, дувари и прозорци със статуйки и финтифлюшки... Бат' Бойко построи цяла магистрала, та музей ли няма да построи? Пък и французите са едни баламурници - сиренето им смърди, виното им старо... Какво разбират те от живота?!
...
На мен пък ми е любопитно какво ли си мислят другарите от ЕС, четейки "проекта" на Вежди Рашидов... Дали не кроят тайно план да му пратят един психиатър, специалист по грандоманията?
А вие как виждате нещата? Има ли някаква разлика между Пайнер и министерството на културата?
