Силициевата долина на Кремъл

Разположен на 400 хектара в един най-скъпите руски райони край централна Москва, Сколково има амбициите да стане един от най-големите центрове за технологични иновации в света.

През 2010-а тогавашният руски президент Дмитрий Медведев издава декрет за създаването на иновативен център "от нулата" - дотогава всичките технологични паркове и научни центрове са били наследство от ерата на СССР.

"Имаме пари, но нямаме собствена Силициева долина," заяви Медведев при посещението си в Силициевата долина в САЩ, след като по-рано подчерта, че това е проект, "който ще се превърне в най-голямото изпитание за новата руска икономическа политика".

Но и до момента плановете за радващ се на международно признание технологичен хъб на половин час път от Червения площад си остават само мечта

Фантазията започва с идеята, че е нужен половин час шофиране до Сколково през прочутата с натоварения си трафик Москва; в делнични дни пътят дотам отнема няколко часа. Когато пристигнете, ви посрещат надписи "Сколково - ние създаваме бъдещето днес", но отвъд заградения периметър има само няколко кранове и багер, копаещ основите на тази бъдеща фантазия.

На неколкостотин метра встрани има една-единствена завършена сграда, наречена "Хиперкуб"; тя би трябвало да въплъщава екологичните принципи, заложени в Сколково. Погледът към сградата от прашната и задръстена магистрала обаче кара наблюдателя да се зачуди доколко "зелено" реално ще е цялото начинание.

Три години след изказванията на Медведев, Сколково все още предизвиква повече въпроси, отколкото отговори. Стартирането на строителството не е било евтино, вече са похарчени милиарди долари, спечелени от природен газ, и ще бъдат отпуснати още.

Има обаче съмнения дали властта - оглавявана сега от Владимир Путин - е твърдо решена да продължи. Инвестициите все пак звучат впечатляващо, поне на хартия. Твърди се, че пътят, който предстои да се изгради до Сколково и около региона, ще струва $2 млрд.

Най-големите въпроси, пред които са изправени стартиращите компании, които смятат да се установят там, обаче е къде те ще работят и живеят. Целият проект се предвижда да бъде завършен към 2020 г.

Един от близките до Сколково източници споделя, че проектът е създаден по подобие на технологични центрове като Sophia Antipolis във Франция, Cyberjaya в Малайзия или Masdar в ОАЕ. А докато стартиращите компании чакат така необходимата инфраструктура да бъде завършена през 2015-2016, те биват препратени в други научни центрове да работят по проектите си.

Вицепрезидентът на Сколково по външни комуникации и реклама Александър Чернов се опитва да уверява пресата, че всичко е наред и скоро строителството ще бъде завършено. "Това е обичайна тенденция в строителния бизнес в Русия. Две години закъснение не е толкова зле, но ще приветстваме нашите обитатели през 2015. Ако не го сторим, ще изглеждаме като загубеняци."

Русия има дълга история на научни и технологични пробиви, но в последните десетилетия страда от хроничен махмурлук. Студената война и Желязната завеса играеха основна роля в поддържането на конкурентен и иновативен дух в затворени научни градчета в Съветския съюз, като сибирския Академгородок.

Основни дисциплини

След Студената война всичко се промени. Новата Русия се оказа насред останките на някога мощната съветска научна машина и огромно изтичане на мозъци към САЩ.

Иновативните идеи започнаха да имат твърде малко значение в новото капиталистическо общество, концентрирало се върху продажба на огромните природни ресурси на страната и печелене на колкото може повече долари. Бяха нужни цели две десетилетия, преди въобще проект като Сколково да се роди в коридорите на Кремъл.

Върху какво ще се фокусира Сколково? Има пет основни области: информационни технологии, атомни технологии, енергийна ефективност, биомедицински иновации, и космос и телекомуникации.

Компаниите, получили статут на постоянно пребиваващи в центъра, могат да работят по проектите си там и да се опитат да ги изведат до пазарите. Грантовете и строителството на Сколково в основната си част се финансират от пари на руското правителство. Прогнозата е инвестициите в центъра към 2020 г. да надминат $15 млрд.

През последните години Сколково е получило над 10 000 онлайн кандидатури. Кандидатите за грантове варират от компании и стартиращи групи до научни центрове, университети, студентски групи и изтъкнати учени. Повечето обаче не успяват да получат статут на постоянно пребиваващи.

"Основното предизвикателство е, че или проектът не се вписва в някой от петте клъстера, или просто не е бил достатъчно разработен. Понякога компаниите надценяват възможностите си, или идеята им вече е била разработена и е на пазара," казва Чернов.

В момента над 900 пребиваващи в Сколково или стартиращи компании работят по проекти в петте клъстера. Много от тях вече са получили грантове от фонда "Сколково", които до 2019 г. може да достигнат $2 млрд.

Един от получателите на грантове е компанията Fruct, създадена от руски и финландски университети в партньорство с Nokia. Въпреки че са спечелили парите миналата година, те би трябвало да получат грант от $300 000 тази есен.

Целта е да разработят мобилно устройство, следящо осем основни диагностични маркера на състоянието на сърдечно-съдовата система, белите дробове и ендокринната система за потенциални проблеми от рода на високо кръвно налягане, аритмия, астма и диабет.

Запитан как ще похарчи парите, ръководителят на Fruct Сергей Баландин коментира: "Предизвикателството беше да накараме инвеститорите да повярват в нашия проект. Сега ще обърнем по-голямо внимание на чистите изследвания. Ще се опитаме да подобрим слабите страни на нашия проект с помощта на специалистите от фонда "Сколково" и да подготвим продукта за навлизане на пазара."

Други кандидати обаче не са извадили такъв късмет. Bravo Motors са кандидатствали за грант за финансиране на проекта им за свръхлек електромобил, наречен e-Trike. Основното предизвикателство за Bravo сега е да намерят $1.4 млн. инвестиции, за да завършат разработката на e-Trike, да проведат изпитания на стенд и на терен и да започнат производството.

Но за да получи данъчни отстъпки, фирмата се е наложило да смени цвета на e-Trike от червено на зелено - цветът, използван в логото на Сколково. Да си част от Сколково нерядко означава да правиш сериозни компромиси.

Недоверчиви политици

Сколково не е минало и без слухове за корупция. Медведев се опита да избегне корупцията, назначавайки руския олигарх Виктор Векселберг за президент на технологичния хъб. 2013-а обаче започна с няколко съдебни дела.

Един от тях е свързан с университета Skoltech, създаден да обучава в центъра бъдещи иноватори. Масачузетският технологичен институт (MIT) е силно ангажиран с проекта, като помага на Skoltech с инфраструктурата, образователните и изследователските програми.

Университетът все още не е построен - но вече предизвика корупционен скандал. Сметната палата откри наскоро, че милиони долари, отделени за Skoltech, вместо това са отишли за финансиране на програми и грантове в MIT. Правителството се опита да потули разкритията, но руският вестник "Известия" успя да се добере до документи по делото.

Налице е и деликатна политическа ситуация, с която се налага да се съобразяват всички. Дори най-големите поддръжници на Сколково осъзнават, че стартиращите компании като e-Trike няма да доведат до възвращаемост на многомилиардните инвестиции, налeти в проекта. Като цяло руските политици са недоверчиви към иновациите, които не разбират, което показва и скорошна дискусия в Сколково за възможностите за създаване на перпетуум мобиле.

Пожелал да остане анонимен източник, близък до Сколково, казва: "Успехът на Сколково трябва да се оценява на база това дали там ще бъдат създадени огромни и успешни компании като Yandex (най-голямата руска търсачка) и Mail.ru (лидерът сред руските уеб-базирани пощи)."

Предизвикателството за Сколково е да покаже, че може да печели пари, а не само да ги харчи. Технологичният хъб е създаден от самия връх на политическия спектър - с огромни инвестиции - но сградите си остават непостроени, а идеите, които биха могли да доведат до печалба, си остават неизползвани. Остава въпросът - винаги ли ще е така?

Новините

Най-четените