Аз съм дезертьор, граждански дезертьор. Вероятно съм и предател, на Родината, враг на Отечеството, романтичен и меланхоличен хъш по Вазовски, гледайки България отдалеч и милеейки за несъстоялото й се прераждане.
Но аз съм човек, обикновен и смотан, способен на емоции, титанични и полярни, на обич и гняв. Същият този гняв, който преди 3 години надделя и "учтиво" ме изпроводи до Терминал 2, с един спален чувал и празно сърце. Защото не издържах!
Не издържах на покварата, на проядеността и на изгнилостта на държавата си. Защото се борих, с мои си средства, с моя си казуса, "продавах" словото си и слагах каузи в устите и под пръстите на политици и вярвах, че така мога да променя системата, да я преборя. Не успях, провалих се, дезертирах.
Но имах своята кауза, вярвах в нея и знаех, че словото ми въздейства, пък макар и на малцина. Няма нищо по-хубаво от това един млад човек да има кауза, да вярва и да мечтае. Всички тези глаголи, подредени като перлена огърлица не означават нищо, ако няма кой да ги облече в смисъл. Но за мен - те са смислени.
Мнозина мислят, че съм оставила каузата си. Че дезертирах и се отървах, бързо, леко и безпроблемно. Така е, направих го! Но само тези, които са минавали по този път, биха могли да знаят какво е. Да оставиш живота си зад гърба си, семейство, близки и приятели, да отидеш на панихида на погребаното си достойнство и уважение, което си градил с години, да се изправиш срещу страха си и да се втурнеш в мрачното и тъмно бъдеще, нарамил само едното си име и гордостта, че си българин.
Но го направих, имах смелостта да намеря начин каузата ми да заработи. Нали знаете, ако последователно се подхожда по един и същи начин, няма как резултатът да е различен. Днес тази Родина, за която ми капе кръв от сърцето, е разлюляна от протести и демонстрации, хаштагове и революции. Дълбоко вярвам, че ще успее, ако поне половината от тези хора имат кауза. Кауза за себе си и държавата, в която искат да живеят. Дано!
Но отдалеч, за жалост не разпознавам тази кауза, защото, за да имаш кауза, трябва кураж, здраво дупе и смелост да си напуснеш зоната на комфорт, да разбереш какво губиш и какво искаш. А не да ходиш на протест сутрин преди работа и вечер, пак след работа. Но пък виждам романтични искания, виждам едни хора, на които яко им е писнало и искат промяната на всяка цена. Почти като да си напуснеш работата в период на криза и да нямаш план Б.
За тези 3 години в Швеция, съм видяла и хубаво и лошо от този рай в Скандинавия. Срещала съм изключителни скандинавци, но и доста хаховци, преживяла съм емоции за цял един живот и не съжалявам. Имала съм моменти, в които съм живяла в спалния си чувал на пода, била съм бездомна и единственият ми "дом" е била компютърната зала на Стокхолмския университет.
Но не се отказах, защото имах кауза, лична и обществена. Срещала съм българи тук, които са оставили гражданството си и претендират, че милеят за България, без да са нейни граждани, срещала съм и такива, които се срамуват от произхода си.
Защото, видиш ли, шведите нямали добро мнение за българите. Наричали са ме циганка (просто с това свързват българите), имало е и едно тенденциозно отношение като към бедната роднина на юг, защото видиш ли каква е България, че да има отношение към "великите дела на Запада".
Отвръщала съм на всичко това с отношение, информираност, образованост и нормалност. Уважението се заслужава, то не идва даром, признанието също. Днес за тях съм "българката, която е умна и образована, говори езици и е нормална".
Научила повече за страната ми от тях самите, изкушена съм от знание за Швеция, което ми позволява да разбера обществото им, а не да го отхвърля. Винаги е по-лесно да отхвърлиш нещо, ако не го разбираш, отколкото да се опиташ да го разбереш и приемеш.
Всичко е въпрос на избор. Моят избор бе да дезертирам, да спя в спалния си чувал и да разказвам на чужденците за величието на страната си и произхода си. В този смисъл, аз изпълвам каузата си със смисъл. Разказала съм за България на стотици хора, граждани на света, от различни националности, раси и религии.
Изкушила съм стотици хора да прочетат повече за България и да искат да научат повече, повлияла съм им да дойдат и да я разгледат, начертала съм им маршрути, скици, и съм им разказала най-искрените си и лични истории за Родината си. Тези, в които вярвам и които са моята кауза. Защото моята кауза съм я изстрадала, и дълбоко вярвам, че съм направила много повече за България днес, отколкото преди, "продавайки" каузата си в слово.
Иска ми се всички тези граждани днес по улиците на София да имат своята кауза и да успеят. Заради себе си, аз вече съм дезертирала. Сега е важна тяхната победа.
Но това, което виждам е, че една хаштагната революция, при която всяко различно мнение онлайн бива блокирано, а коментарите за блокирания юзър са дълги, колкото новооткрито трасе от магистрала на Бойко Борисов. Не, благодаря, такава "демокрация" не искам.
Не искам демокрация и плурализъм на базата на отричането, в която мнението на "самопровъзгласилия се онлайн водач" е единствено. Не, това напомня на едни други времена.
Не искам да чета мнения на образовани и смислени хора, които според естественото на протестите през няколко месеца са ту с едните, ту с другите.
Не искам да чета "мълчанието им" през февруари и "агресивността" им през юни. Или обратното!
Не искам и да чета самозабравили се културтрегери и интелектуалци, които вярват, че тяхното мнение е единствено и меродавно.
Не, благодаря, такава "диктатура на гражданствеността" не ми е нужна.
Мнението ми, ще кажете няма значение, аз съм дезертьор? А и кой знае колко вече са ме блокирали от листата си с приятели в социалните мрежи.
Но не! Мнението ми има значение, заради мен самата, заради националността ми и заради онова, в което вярвам.
Швеция ме научи на много неща. Но най-вече ме научи да обичам България още повече и да ми горят ушите от разкази за нея. Не съм си хвърлила гражданството, както са го направила мнозина и милеят скришно и под сурдинка за нея. Не съм и герой и не очаквам благодарности, та аз съм просто един дезертьор.
Но дезертьор по граждански, от онези, които спят спокойно и щастливо с поредната история за страната си. От такива има нужда България днес - от смели граждани, готови да напуснат комфорта си, за да защитят каузата си. Чудя се, гледайки България от разстоянието на социалната мрежа, така както Вазовите хъшове са я гледали отвъд Дунава, колко ли такива има сред тези хиляди днес по софийските улици?
Да, аз съм дезертьор, но с кауза. А вие?
А що трябваше да си изкрещиш мнението в български сайт?М? Драскай си , но в шведските трой... ааа медии.
Авторката да иде да се самоубие пред Булгаристанското посолство в държавата, в която е! Ето това би било истински протест, а не драскане на глупости! Май са модерни носталгичните,емигрантскистатии напоследък. Нещо ги гризе и искат и те да покажат, че им пука. Лицемерна работа. Аз поне си признавам - не ми пука за булгаристан, даже и да бях там нямаше да ходя на никакви протести. Най-вероятно щях да съм по баровете и вечер по чалготеките, да си търся някоя да ми върже! Ай сиктир с тея лицемерни статийки, написани от ядосани емигранти!
Стигнах до "с моя си казуса" и вече не ми беше интересно, а като прочетох коментарите, се убедих, че не греша.
Прочетох тая дрисня и наистина, не честно - иди си забий главата в първия идеално поставен и подравнен шведски бордюр, авторке. Поне да беше написала нещо интересно, като например шведския хуй или българския ебат по-здраво, макар да съм убеден че такива кикимори кат теб български хуй не са виждале никога! Овцо!
Лъжеш аФторке, лъжеш! Никой в Швеция няма да те търпи със спалния ти чувал, а ще те наритат като балкански циганин от там.
"...Моят избор бе да дезертирам, да спя в спалния си чувал ..." Тая история сме я слушали вече.....май от Плевнелиев беше
Ей големи сте серсеми. Иска девойчето да се гордее със себе си а вие му се смеете. Същите сте като шведските бантускоти. Па и я като сите. Моме гордей си се, па нека ти се смеят и шведите и булгарите. Мое ли да готвиш и да переш или само на гола гордост я караш?
Нали знаете какво е Пернишки дезертьор? - Такъв, който сменя Голфа с френска кола.... Какво ли е заменила авторката срещу пустия му спален чувал? Дали е шведски? Там би трябвало да се побират трима... Така си заслужава!
Добре де, и аз имам спален чувал и обща култура, имам кауза (сигурно), говоря няколко чужди езика и си обичам родината. Само че, драга Аделина, аз съм тук. Теб титаничния гняв те е накарал да заминеш, мен ме кара да остана. 'Щото и на мен ми е най-лесно да си хвана чувала, езиците и дупето и да замина, ама не го правя. Е така, на пук, на пуст инат. Защото докато ти си живуркаш в "този рай в Скандинавия" и обясняваш какви хора й трябват на България, ние тук сме на улицата. Преди и след работа, да, защото кашкавала е с пари. Не знам от кой ти е източника на новини, но не на всички протестиращи ни плащат от "ония-по-горе". А това гражданство, с което така усилено се хвалиш, можеш със същия успех да си го ползваш за шалте - да ти топли и да ти е меко под спалния чувал. Ти такава "диктатура на гражданствеността" не искаш. Ми, недей бе. Стой си в скандинавсия рай и се радвай на приятното време. Ние каквото искаме, ще си го получим. Или и ти си от онези с призива "Вие оправете държавата, пък ние може и да се върнем в нея". 'Щото, нали, сте такива полезни кадри, без които прогрес няма... Много ми хареса и момента с блокирането на различните мнения в социалните мрежи. Класика. Сметни, ако искаш, отговора ми за точно такова блокиране. Хаштагната диктатура. #zabranilichnotomnenie. На кратко - Ай сиктир, драги зрители, от такива "патриоти".
На мен пък ми прави густо целия форум да гракне срещу мен, когато защитавам пишещи емигранти. Вие като стоите в България, какво мислете че сте направили: нали ви знам как си убивате времето: до обят на кафе и цигари, след обед - ракия, салата и мезе, вечерта, вино или бира, и изобщо купона и мохабета не спира . . . ако някой изрази некакво по-специално мнение, разваля ви се кефа, нали ? Бях достатъчно обобщителен са поставя всаички под един знаменател, до степен да обидя всекого, но знайте че и Българите в чужбина също и те имат право да се обижат понякога. Айде, почвайте ме сега !
Баси, Slater, никой не те е почнал още
Slater , ти сам си се почнал, батенце.И не само си се почнал, ами си се и довършил. Пука ми на шишарката за твоето мнение.Само си преброй правописните грешки. Аз ще си мълча през това време.
Интересно написана статия - поздравления!Разбрах че си смела.Успех. Да се гордееш принципно е нож с две остриета , но с месторождението е същото както да имаш комплекси."Просто човек" е твърде опростена функция на олицетворения живот - този който се измерва чрез това да бъдеш себе си , каквото и да значи това , и както и да изглежда някому. Има една тънка граница м/у опциите "не съм се предал" и "отказвам се" - тя е в мотивацията , средствата и стила на действие , останалото е път и развитие , колкото и обобщено да звучи. Резултат ли ? - ами всеки има някакви истини. Те са история - с л у ч в а т се , с много малки вариации и възможности за промяна , докато поставяме базата за развитие на онези в бъдеще време. В този план няма размах , няма творчество , още по-малко красота и хармония като светоусещане. Тънкият момент са онези - личните , изстрадани истини и моменти , осмислени и правилно разбрани , и без съмнение - проявени , защото не може иначе :00. Те са пълни с ф а н т а з и я и идват о т в ъ т р е. Това е скъпоценната ни свобода , но и голяма отговорност.Пак парадокс.Отново кръг - и все по-обширни граници откъм понятия , та дори лексика - то да бе само това - и все успоредно. (Геометрията е само едно от слабите ми места.))))) Но там някъде - в (не)родените ни мисли е ключето , също вратата , после прозореца , след това - простора и отвъд. Освен посоката - движението е определящо... http://www.youtube.com/watch?v=ZRip9M3qb-Q П.С.: "Войната на таралежите" е добро определение за писането по форуми. А и не само.
Благодаря на всички за коментарите. За мен те потвърдиха някои мои съмнения по отношение дали е възможна изобщо дискусия при ясно изразено различно мнение, но най-вече че народните представилите в този парламент не са избрани случайно и че техни ярки поддръжници, волно или неволно, могат да бъдат лесно разпознати в онлайн пространството. Аз съм свободна да изразявам мнението си публично, толкова колкото всеки останал. Няма по-голям комплимент за един текст от полярните емоции и дискусии, които предизвиква. Уважавам мнението на всеки от вас и ще се радвам да видя тази енергия да се вложи в доста по-градивни занимания, които да доведат до резултат. Иска ми се да прочета и текстове, ясни и категорични, „Аз съм останал”, както и такива какво правя за себе си и страната си, извън „полезните съвети” в работно време към „пишман патриоти” в мрежата. Благодаря и на тези, до момента 90 човека, харесали статията и стотиците прочели я. Осмислянето й е въпрос на възможности, опит, мироглед и способности. За мен бе чест, че сте направили труда си да я прочетете.
Нека да ти обясня нещо, авторке. Ще се постарая да съм максимално точен, и с емоции , скрити някъде в прашните ъгли на моето "пишман патриотско" съзнание, имащо наглостта да коментира статията , написана от теб, а и отгоре на това да бъде жлъчно настроено, и освен всичко да го правя през работно време. Първо - почти всички които четем или пишем тук , работата ни е свързана пряко или косвено с компютри. Второ - нима за теб е странно ,че точно тук в този сайт , след всичко случващо се в страната НИ, ти пускаш поучително-разсъдливо-нравствена статия, и казваш с две думи (есенцията на статията ти е в тези две-три думи) а именно - " ей , хора, аз си бих камшика, сега ми е добре тук в ...... държава , гледайте си работата, ама на мен за България ми е все тая вече" , след което се опитваш да даваш и акъл. Моя отговор за теб го написах в предишния си коментар. Сега за "пишман патриотите". Патриоти са жените , избрали да останат тук (имайки и образование , и всичко , което и ти твърдиш ,че имаш) и да отгледат поколение ВЪПРЕКИ политиците ни.С твоята статия ти им каза "Майната ви, аз няма да отгледам дете/деца в тая държава" , взе си спалния чувал и си би камшика. Нови шведски поданици ли ще отглеждаш?И после имаш смелостта да се изцепиш с тази статия?! Патриоти са всички тези , които, загърбвайки собствените си проблеми , всяка вечер излизат по улиците , с децата си, с домашните си любимци, зарязвайки всякакъв социален живот , и домашни задължения. За да можа да стане какво? Ако нещо се промени (едва ли) ти гордо ще обясняваш на децата(внуците си) "Абе аз някога писах там една статия, те ме оплюха тия пишман патриоти, ама и аз нещо на света съм дала" Не ти щем журналистическите напъни, за наша сметка , от друга държава, пък и поучителни на това отгоре.Това аз лично го мразя до ... нямам думи до къде. Всичко хубаво ти желая.Обещавам, че видя ли статия, написана от теб някога , няма да я чета, и да я коментирам.