В задочен отговор до премиера Бойко Борисов, заявил пред жителите на Гоце Делчев, че "за три години ще върне българите от чужбина", искам да му репликирам, че именно той ме накара да напусна страната за втори път!
Бях имигрирал в Канада през 1999 г., завърнах се в България през 2007-а и имаше големи шансове да работя за развитието на важни инфраструктурни проекти с чуждестранни инвестиции в пристанищното строителство.
Но дойде на власт "харизматичният лидер" на ГЕРБ с неговите некомпетентни министри и оправдавайки се със световната криза и с "негативното" наследство от предишното правителство, спря икономическото развитие на страната и прогони чуждестанните фирми у нас.
Това стана поради недалновидната финансова политика, блокирала плащанията към частния бизнес и отказваща всякакви външни заеми, дори и такива по линия на държавна взаимопомощ с дългогодишно разплащане, гратисен период и нисък годишен лихвен процент.
Такъв беше и японският държавен заем за развитие на пристанищни контейнерни терминали в Бургас и Варна - проект, обявен от предходното правителство за един от трите държавно-приоритетни такива в транспорта.
Александър Цветков, бившият (слава богу!) транспортен министър на ГЕРБ обаче реши, че проектът не ни е нужен и го саботира.
При това - при ратифицирано от парламента споразумение за заем с Японската държавна банка за международно сътрудничество и при подписан договор за консултантска дейност с американско-японски консорциум.
Но подобни "детайли" не впечатлиха управляващите от ГЕРБ, които на практика спряха проекта (на теория отказът от японския заем трябва да мине отново ратифициране през парламента).
В случая държавните ни мъже действаха подобно на Ленин, който след като взема властта в Русия, анулира сключените от царското правителство държавни договори като нямащи отношение към неговото управление.
Така и Министерският съвет, с приетото си решение за спиране на Японския заем, сметна, че е нещо различно от предходната власт - и за него поетите държавни ангажименти не са съществени.
Японското правителство обаче едва ли прави разлика кой точно е подписал договора - Кобургготски, Станишев или Борисов, а в политически аспект неизпълнението на международен договор си е гаф, както и да се мъчиш да го изтълкуваш.
А в икономическо отношение отказът от крупен инфраструктурен проект в морския транспорт за над 300 милиона евро си е чиста загуба от пропуснати ползи на три нива: геополитическо, външноикономическо и антикризисно.
В стратегически план - два евентуални съвременни контейнерни терминала в Бургас и Варна биха поели голяма част от контейнерния трафик в Черноморския басейн като разположени най-близо до Босфора спрямо пристанищата на останалите държави от региона (Румъния, Русия, Украйна).
Във външноикономическо отношение - наличието на терминалите би допринесло за увеличаването на контейнерния поток (според специалистите - бъдещето в транспортните превози), пристигащ в страната по море и продължаващ по авто- и жп пътища до всички области в България и в съседните балкански държави (Сърбия, Македония).
И в краткосрочен аспект проектът би се явил отлична антикризисна мярка, осигурявайки свежи пари в икономиката и предоставяйки работа на български строителни фирми и инженерно-технически персонал.
Но кой го е грижа за пропуснати ползи - щом няма наказание за саботиране на държавни проекти, всеки управник ще си прави каквото иска.
Министърът на транспорта ще напуска "по лични причини", съпартийците му "ще го приветстват за взетото решение", икономиката ще инкасира загуби, а специалистите като мен ще емигрират повторно.
Това искам да предам на първия ни държавник като отговор на неговата декларация да върне българските емигранти обратно в страната.
А колкото до инфраструктурната му политика - ще допълня, че и пристанищата са част от икономическата инфраструктура на страната. И то значителна.
Тях не смята ли да включи в амбициозните си планове?
