Ако ви е познато усещането да се излежавате на плажа и телефонът ви да не спира да примигва и да издава всякакви звуци за напомняне, че имате мейл от шефа, не сте единствени.
На много места служебната поща не спира в момента, в който служителят напусне офиса. Натрапчивите имейли са масов проблем сред офисните служители - и вървят неизбежно ръка за ръка с определени професии, от рода на юристи и финансисти, където служителите сами управляват работното си време.
Все пак обаче по всичко изглежда, че по-ниските нива в йерархията, работещи по договори с фиксирано работно време, имат нужда от гарантирана защита.
Технологията предефинира работния ден
Още през 1972 Уди Алън иронизира в "Изсвири го отново, Сам" бизнесмена-работохолик. Героят на Тони Робъртс започва всяка сцена, като се обажда в офиса, за да даде телефонен номер, на който може да бъде намерен, и пояснява за колко време, назовавайки и следващия телефон за контакт. Това обаче тогава беше изключение - служителите по онова време все още имаха възможност да "потънат вдън земя".
Докато сега всеки със смартфон е достъпен по всяко време.
След като установиха, че способността на шефовете да нахлуват в домовете на служителите си се запазва чрез смартфони по всяко време на деня или нощта - и позволява реалното работно време да се разширява все повече отвъд 35-часовата седмица, с въвеждането на която страната нашумя през 1999, френските профсъюзи решиха да отвърнат на удара.
Федерациите на работодателите и профсъюзите в страната подписаха ново, юридически обвързващо компаниите в страната национално трудово споразумение, което изисква от служителите "да изключват телефоните си след 18:00 часа".
"Гарантирано време за почивка"
Според споразумението, което засяга над милион заети в технологичния и консултантския сектор (включително френските поделения на Google, Facebook, Deloitte и PwC), служителите също така трябва да се съпротивляват на каквито и да е призиви да преглеждат свързани с работата материали на компютрите или смартфоните си - или какъвто и да е друг тип неприятно нахлуване във времето, което е национално договорено да се прекарва върху френския еквивалент на "долче вита".
И компаниите са задължени да гарантират, че служителите им не са подложени на натиск да се занимават със служебни въпроси в извънработно време. Така духът на закона - и на Франция - както и буквата на закона ще бъдат спазени.
В което принципно няма нищо лошо
Докато ние, уморени, бледи и прегърбени, непрекъснато тичаме по задачи, все по-паникьосани от заплахата да останем без работа, падайки жертва на съкращения около рецесията и на правителствените мерки, даващи привилегии на шефовете и акционерите и предоставяйки им власт над правата на служителите, французите просто си хлопват лаптопа точно в 18:00.
Докато ние сме изправени пред ужаса на още някой и друг допълнителен час/още една смяна/работа по цяла нощ, парижаните просто могат да си отпиват от охладеното шампанско и да не си дават много зор поне през втората половина на периода от 9 до 6, преди да се приберат у дома и да се насладят на остатъка от този прекрасен баланс между работа и 133 часа седмично свободно време.
... и като падне цената на труда, работниците нямат пари да купуват продукта на труда...и работодателя фалира.
Смит Изказваш се по всички теми с ниво на познания като на бабите пред блока. Тоя "продукт на труда" се произвежда не самоцелно, а за да го купува някой. Следователно му се цели по-ниска цена, един от компонените за която е цената на вложения труд. Никой не произвежда стои само за да си ги гледа в склада. Ти искаш да ти се плаща високо за труда, което е нормално. Ама искаш и да пазаруваш по-евтино, следователно някой трябва да си е орязал яко разходите за да ти предложи тия евтини стоки. Как мислиш се получава цената на евтините дънки, с които си в момента?
... И в края на десетилетието - бам, рецесийкааа... Просто там има толко създадено от предишните поколения, че сегашните дришльовци си живеят живота и само смятат на дребно, как да излъжат държавата или Али градинаря с некой цент. Хеле па, ако работиш с франсета къф е ужаст. Нема уикенд, нема Вторник, утрин или вечер. Имам си неколко примера наоколо, джаджите им свиркат непрекъснато...
Иване, казваш че "Клиентът винаги търси да купи по-евтино." От много време насам си мисля, че подобни клишета, базирани на съмнителна рационалност отразяват верния подход. Ей, зат'ва позитивизма като социологическа третация на реалността издиша отсекъде още на базисен етап. Концепцията предполага, че индивида е рационален и адекватен в избора си. А евтиното, обикновено, не е нищо друго освен низходяща спирала. В крайна сметка Китайски дебили произвеждат евтинийки за френски дебили. Разглеждайки краткосрочно феномена, човек си вика - ей т'ва е чисто win-win положение. Бтв, подобно е положението и с хранителния пазар в Европа и уните статес америка - масово се залага на евтинкото. Резултата е повече от видим...
Ще се намеся и аз по повод коментара на Citizen X – наистина е невероятно как се харчат боклуците, щом са евтини и колко сме далече от принципа на англичаните: не съм достатъчно богат да купувам евтини неща (за да си позволя да ги сменям всеки ден). Там е работата, че производителите за да имат продажби при установените ниски продажни цени са принудени да влагат и некачествени евтини материали, като по този начин вървят срещу собствените си разбирания за добросъвестна работа, защото трябва да оцелеят, да плащат лихви по кредити, заплати, осигуровки, наеми за помещенията, ток, телефони......... Тази практика, наложена от стремежа за максимално ниска себестойност покварява бизнеса, защото съзнателно да произвеждаш некачествени стоки си е измама. И вина за това имат търговските вериги, защото ако те ти пласират стоката, си начисляват допълнително 20% от цената, (освен техните, примерно, 20% печалба) за това, че излагат стоката ти на рафтовете ти, че печатат рекламен вестник, и за разни други подобни мероприятия.