Разговорите с готвени за самоубийствени атентати пакистански тийнедйджъри, които са били заловени от службите, разкриват напълно неочаквана история за пътя на младежите към въоръжените групировки. Тези млади хора от Северен Вазиристан не са религиозни, не са мотивирани от идеите на ислямизма и не са особено зле настроени към САЩ или пакистанската армия - те почти не познават света извън малкото си племе.
Защо тези момчета стават атентатори самоубийци?
Университетският професор Хюсеин Надим провел серия интервюта с трима наскоро освободени млади терористи на възраст между 15 и 19 години. Те идват от малки села в племенните територии на Пакистан, където американски безпилотни самолети често нанасят въздушни удари по предполагаеми ислямистки цели.
Общото между момчетата е, че са расли в пълна изолация от останалата част на Пакистан. Поради липсата на нормално образование и телевизия, те нямали почти никаква информация за събития като атентатите от 11 септември 2001 г. или даже за цялата Война срещу тероризма. Единственият източник на информация било доминираното от джихадисти радио, а освен децата родителите на децата силно страхували идващите от близкия Афганистан бойци да не донесат войната със себе си.
Единственото училище, където можели да ходят момчетата, било медресето, където учителят им обяснявал как Америка иска да унищожи Пакистан и пущунската култура. Децата били научени да се подчиняват и да не задават въпроси на по-възрастните. Въпреки пропагандата, те споделят, че не били твърде заинтересовани, тъй като войната изглеждала далечна.
Неуки и изплашени
Всичко се променило в момента, в който САЩ започнали да нанасят въздушни удари с безпилотни самолети в пакистанските племенни територии. „Страховете на родителите ми станаха реалност, когато и нашата област стана несигурна. Джихадистите донесоха войната в Пакистан и ние бяхме принудени да станем част от нея", разказва един от младежите.
Тези, които се противопоставяли на ислямистите, били избити. Всички останали били принудени да им дадат децата си или да се откупят. След няколко години групировките променили своята стратегия - започнали да всяват страх сред младите. Едно от момчетата разказва, че първоначално били водени до руините на поразени от безпилотните самолети къщи, където им били разказвали истории за избити жени и деца. Джихадистите предупреждавали да не се говори за това вкъщи - за да не се плашат семействата.
Скоро започнал вторият много по-страшен етап. На деца и младежи се прожектирали видеоклипове, в които бели мъже изнасилват жени по най-брутален начин. Ислямистите твърдели, че точно това правят американските войници в Афганистан и е въпрос на време болката и агонията да достигнат и майките и сестрите на момчетата.
Психологическият терор дал резултат - повечето тийнейджъри не можели да спят, някои разказват, че се будели посред нощ и треперещи търсели своите майки и сестри, за да се уверят, че са в безопасност. Така чистият страх тласнал момчетата към лагерите за подготовка на атентатори самоубийци.
Какво означават тези истории?
Заловените, разпитани и настанени в център за възстановяване младежи са едни от хилядите, които са вкарани в мрежите на джихадистите. Групировките продължават да твърдят, че водят религиозна и идеологическа война със Запада. Същевременно, начините им да набират бойци вече не се базират единствено на идеите на панислямизма, а вместо това разчитат на сложни психологически техники, които вкарват случващото се в региона в омагьосан кръг.
Изглежда сякаш бъдещите терористи самоубийци са по-малко промити в съзнанието си от ислямския фундаментализъм в сравнение с тези, които по-рано са отнемали живота на себе си и други, често невинни, хора. Не е случайно и че някои от идеолозите на ислямистите вече призовават да се набляга повече на всяването на страх сред вярващите за сметка на войнствените интерпретации на Корана.
В момента за екстремистите е лесно, защото в отдалечените области децата нямат достъп нито до нормално обучение, нито до информация за околния свят. Така шокиращите видеоклипове и историите за злите западни сили се приемат лесно за чиста монета. След това децата стават терористи не заради любовта си към Аллах, а защото си мислят, че със своята саможертва ще предпазят най-близките си хора от демонизирания враг.
Племенните територии на Пакистан все още са комфортни за джихадистите. Въпреки това, насочените срещу тях въздушни удари костват животите на много невинни хора и местното население постепенно се надига срещу насилието. В ръцете на властите в Исламабад и Вашингтон е да се възползват от ситуацията, като засилят връзките на отдалечените провинции с центъра и дадат достъп на населението до информация за ставащото по света.
Така без да се пролива кръв ще бъдат спрени иначе неизбежните вълни от насилие.
