„Боят изгражда, той не е да разгражда" - твърдеше един знаменит персонаж на Камен Донев с опит в обучението. Думите му до голяма степен изразяват нагласите на българите по темата.
Поне така ни убеждава едно актуално проучване на НЦИОМ, според което 68% от сънародниците ни намират пошляпването за добра практика и макар процентът на хората, които са против силовите възпитателни методи, да е 83, в представите ни шамарът си остава основно средство за изграждане на авторитет. Имаме си дори чисто нов термин за това: „минимално насилие".
Изследването на социолозите разбира се не е самоцелно; то илюстрира социалните настроения в навечерието на обсъждането на проектозакона за детето. Щом две трети от родителите посягат на децата, значи държавата носи сериозна отговорност; тя трябва да се намеси и да ги санкционира с помощта на умерена строгост.
Което на практика е повторение на същия порочен модел, само че на по-високо ниво. За да не възпитаваш децата си в силова субординация, ти самият ще бъдеш вкаран в нея. Това някак си трябва да научи подрастващите, че системата ги пази. Или иначе казано - с помощта на минимално насилие ще борим минималното насилие. Остава да го подкрепим и със социологическо изследване, в което 68% от запитаните ще подкрепят санкционирането на родители, докато 83% ще са против каквато и да е намеса в рамките на семейството. Ето ви сериозен социален парадокс.
Причината за него е, че на този етап държавата схваща ролята си на свръхродител по същия начин, по който смята, че не бива се процедира в семейството. Тя с голям ищах е готова благородно да наказва, защото се чувства в правото си, а и не се сеща за друг метод. В известен смисъл тя разглежда отношенията си директно с детето, не със семейството.
Според конституцията ни обаче детето е неразделна част от семейството. Новият закон е изключително важен документ, но уви, мнозина (включително и законодателите) забравят основната му задача. А тя е да осигури подходяща среда на хлапетата като поощри и подпомогне семейството, а не го плаши с размахан пръст. Иначе излиза, че отговорността за децата е държавна, а на родителите остават само задълженията. Всъщност трябва да е обратното.
Уви, от изследването на НЦИОМ така и не става ясно, каква част от семействата използват поощрението като възпитание. Това би бил интересен въпрос. Че умеем да шляпаме - в това спор няма, но дали притежаваме подкрепата и насърчението в учебния си арсенал на родители в достатъчна степен или сме го оставили на по-заден план - ето тук е драмата.
Ако процентът е нисък, няма как да очакваме чудеса нито от държавата, нито от законите й. И ще си се въртим в омагьосания кръг на минималното насилие с надежда боят да ни изгради като общество.
Имах възможност да работя с американци, австралийци и канадци. Да, при тях не е прието да удариш детето. Те го наказват да гладува един обяд, една вечеря или повече. Наскоро имаше случай една майка накарала детето да тича около къщата в продължение на два часа и детето умряло. Не съм чул в българско семейство малко дете умряло от бой с възпитателна цел. Не е въпрос за оправдаване на насилието, но ние всички сме грешни и е трудно да даваме примерът, който бихме искали. По просто е да ударим, за да получим онзи начин на поведение, който бихме искали. Зачестиха случаи на смърт в училище, тежки травми в училище. Това е липса на възпитание в къщи. Смятам, че трябва да възпитаваме родителите. Първото дейстивие е добра нормативна база. Сега самотните родители са привилигеровани, по-шумните деца са по атрактивни и никой не се замисля как това дете ще изглежда с още 30 деца, също толкова атрактивни. Възпитанието изисква и равенство между децата, а сега родителите могат да продадат жилището на единия син и другия разбира се ще посегне да удари, а това вече е насилие. Кажеш му, не пуши, а той видиш ли не чува и какво да го оставиш така или да го изгониш от къщи?
Атмосферата във всеки дом е уникална и взаимоотношенията между всяко едно от децата в семейството и родителите са различни. На мен ми се е случвало да пердаша едното си дете, защото е имало моменти, когато ама хич не е разбирало не от една, а от много думи. След това ми се е късало сърцето и ми се е искало да си отхапя лошата ръка, но пък сещайки се за дебелоглавата ситуация, само стисках зъби. Същото това дете много, ама много пъти ме е карало да се гордея с него и тогава много, ама много го хвалех и го поощрявах. Затова се надявам, т.е. мисля, че той харесва това, което е и моята роля за това. Другото ми дете, което е много различно като външност и нрав, не е яло шамари, но ми се струва и май не е чак толкова хвалено за каквото и да е.Колкото първия е рязък и искрен , на моменти опарничав, след време виждам, че се е съобразил с някой мъдър съвет, толкова другия е дипломатичен и в първия момент съгласен с това, което му се говори и след време откриваме, че си е правил каквото си иска. Той също е много готин , но искам да кажа и много различен . Та за шамарите, де....
По повод шамарите - ние сме общество възпитавано в християнски ценности и морал. Та ето какво казва християнството: Притчи 13:24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
А по повод християнските неща: Един поп го арестували за побой и на разпита го питат: Абе, отче нали в светите писания четем, че като те ударят по едната буза, да си дадеш и другата.- Е, да, де, аз си я подложих.- Е?- Ама след това нищо не пише.
@Теа, права си.То аз за сега имам едно момче (на 5 и много откачено ) и при него по някога се налага по задника, защото не възприема приказки.След някое и друго "пошляпване" вече не ми се налага (освен като много ми кипне чайника) даже да го докосвам, само леко повишавам тон, и интонация ми е достатъчна. Иначе той се е качил на майка си на главата, щото тя е мека мара... , та лошото ченге съм аз ,а майка му е доброто. Що се отнася до момите, исках да е моме ,ама явно ще е на второ четене , и тогава ще видим как ще се справяме.Може би ще си спомня товите думи...
Нов интернет портал – WAZZUB e търсачка подобна на Google, но е решила (за първи път!)да дели 50% от приходите си с регистрираните потребители.Регистрирайте се и с поканата към близки и приятели започвате да печелете от 7-ми април 2012! Всеки нов приятел, който ще поканите с персоналния си линк,и се регистрира чрез него, увеличава факторът, по който ще се изплащат парите ви! Успех! Прилича на пирамида, но не е, защото след 08.04.2012 се спира регистрацията на нови членове!! Вашата покана е тук: http://signup.wazzub.info/?lrRef=5e63e7a8
Нов интернет портал – WAZZUB e търсачка подобна на Google, но е решила (за първи път!)да дели 50% от приходите си с регистрираните потребители.Регистрирайте се и с поканата към близки и приятели започвате да печелете от 7-ми април 2012! Всеки нов приятел, който ще поканите с персоналния си линк,и се регистрира чрез него, увеличава факторът, по който ще се изплащат парите ви! Успех! Прилича на пирамида, но не е, защото след 08.04.2012 се спира регистрацията на нови членове!! Вашата покана е тук: http://signup.wazzub.info/?lrRef=5e63e7a8
Удряла съм го моят хашлак само веднъж, ама як бой по гъзината му хвърлих... беше на 5. Нож ми се забива в сърцето като се сетя, но имаше полза... Имаше полза и от пробитата врата и счупената от мъж ми лампа... за да не го удари... В къщи правилата са много прости... Още от момента в който тръгна на училище му се залепи плакат в стаята, с надпис: "Нямаш проблеми в училище - нямаш проблеми в къщи!" Вече е пълнолетен, но още учи. Плакатът още важи, но има добавък - Живееш под нашият покрив и в нашата къща, ще спазваш нашите правила! Вратата му е отворена. Казано му е, че в момента в който нашите правила не му изнасят - ключовете на масата и успех в живота! Може да звучи адски грубо, безчувствено и т.н., но резултат има. Случва се да му крещим... за успеха разбира се, но не си оставя ключовете келемето... не е глупаво... А и му се ходи още на Ултра ол инклузив на море т.е. с родителите...
Който мрази тоягата - мрази синът си!
Страшното в този закон, който предстои да бъде приет, което се подминава е, че всъщност по анонимно обаждане всеки един от нас ще може да бъде проверяван, като има възможност детето ти да бъде взето временно - до изясняване на случая. За мен това е най-недопустимото и притеснителното.
Ако законът бъде приет- не завиждам на бъдещите заложници... т.е. родители!
Розабул, до кога със спама? :-)
И те не си завиждат. То ГРАДИВНАТА МОЩ, то професионализъм, пошляпване, придружено с гризане на нокти, накрая най-голяма радост.. Анонимни обаждания няма да има, ще си оставят и трите имена.
Едно дете се държи лошо за да ни пита по свой си начин, дали го обичаме. Един шамар, явно, е добър отговор.
Изпаднах в ужас, когато прочетох коментарите. Боя оправдава вашата некомпетентност, незаинтересованост и егоизъм.