В отговор на политическата криза, редица експерти призовават за преход към пряко участие в политиката, станало възможно чрез Интернет. Всъщност обаче двете системи трябва да се допълват, а не да се конкурират една с друга.
Политическият дебат в Италия изглежда поляризиран по въпроса с демокрацията: от едната страна са тези, които подобно на движението "Пет звезди" предлагат пряка кибердемокрация, ограничаваща членовете на парламента до ролята на изпълнители.
От другата страна са защитниците на представителната демокрация такава, позната ни през последните десетилетия, която, въпреки своите недостатъци, е призната за възможно най-добрата система за управление.
Въпреки това трябва да се насочим отвъд пределите на тази конфронтация и да изясним новите насоки за размисъл: всъщност най-обещаващите аспекти от бъдещето на демокрацията са на друго място.
Преди да се насочим към бъдещето, трябва да хвърлим един поглед на факторите, даващи перспектива към настоящата ситуация
Първо: от години насам италианските политически партии са сред най-непопулярните институции. Степента на одобрението им според социологическите проучвания редовно пада под 10 процента.
Тази статистика е катастрофална. Тя не загатва, че италианците отхвърлят партийната система като такава, а че просто не одобряват партиите в настоящата им форма. Същите тези партии все още не са открили правилния път извън кризата на легитимността, която се изостря все повече от нарастващото безразличие на гласоподавателите.
Второ: партиите все още с радват на колосална власт и същински монопол над обществения живот, след като недоверието към тях достигна нови величини и те вече не разполагат с легитимността, която произлиза от наличието на много техни последователи.
Цената на глобализацията
Третият и последен фактор е глобализацията, която от началото на 70-те години сериозно затруднява способността на демокрацията да управлява икономиката, докато редом с всичко останало води и до цялостен ръст на неравенството.
Казано накратко, не е изненадващо, че много граждани чувстват, че живеят в неясна политическа система, в която гласовете им се чуват само по време на предизборните кампании, а след това - само в рамките на политическия дневен ред, върху който те така или иначе нямат влияние. Това със сигурност е демократично управление, което може да бъде дефинирано като "слабо".
В десетилетията, през които демокрацията е отслабвала дори повече, протича един паралелен процес, който включва мнозинството граждани - а именно разпространението на цифровата революция, която поначало засягаше единствено развития свят, след което обаче обгърна и останалата част от планетата.
Партиите продължават да игнорират информираното население
Все по-голяма част от нас, снабдените с компютри граждани, започва да използва Интернет, за да общува, организира, изразява мнението си, научава нови неща и много други. Вече има милиони, които са се научили - реагирайки, макар и с известно объркване, на слабостите на демокрацията - да се информират самостоятелно. Те държат да участват в управлението и изискват прозрачност.
Както става ясно от всички европейски форуми, тяхната дейност онлайн е вид подем, който не е имунизиран срещу лекомислие или параноя, но който привнася здравословно количество критика и желание да се върнем към основите, за да преосмислим фундаменталните въпроси.
Тези аргументи са лесни за критикуване, но не бива да забравяме, че не са по-различни от аргументите, които поставиха началото на съвременното общество, започвайки от английската революция.
Ала въпреки че все повече хора се обединяват в мрежата, за да се информират, дискутират и самоорганизират в различни инициативи - политическите партии продължават да игнорират трансформацията, която се случва при милионите потенциални гласоподаватели (особено при по-младите от тях).
Установяване на е-демокрацията
От друга страна, партиите, които се наследяват една друга в управлението, никога не са смятали за приоритет внасянето на нови инструменти на пряката демокрация в институциите. С други думи - във време, в което Интернет играе все по-значима политическа роля в живота на хората, неговото влияние върху традиционната политика остава незначително.
Тази инерция между партиите създава възможност - отначало между тясни кръгове от хора, а след това и в по-големи сегменти от обществото - за зараждането на интерес от формите на пряката е-демокрация.
Партийната система, смятана за неясна, егоцентрична и често корумпирана, се изправя срещу пряката демокрация, която се счита за значително по-висша ценност от представителната.
Съществуват обаче много критики, които биха могли да бъдат насочени към кибер-демокрацията, прилагана в групи от хора и в мащабите на цяла държава. При (често основателното) критикуване на политическата система не бива да се забравя факта, че политическата активност е важно демократично изкуство, както Бърнард Крик пише в класическия си труд от 1963-а: "В защита на политиката": "...изкуство, основаващо се на ценности като благоразумие, помирение, компромис и адаптивност".
Не по-маловажна критика е, че съществува разлика между изказването на мнение в социологическо изследване и реалното гласуване: демокрацията изисква внимателно обмисляне, щателна оценка на положителните и отрицателните аспекти, способността да се придава значение и съгласуваност на политическите инициативи.
И накрая, последният недостатък на цифровото разделение е, че само един от всеки двама граждани е свързан с Интернет. Обикновено цифрово "отпадналите" хора са социално слабите групи - като по-възрастните или семействата на неквалифицираните работници, които обаче в никакъв случай не бива да бъдат изолирани.
Еволюция на демокрацията
Затова би било по-удачно да бъдат потърсени начини за насърчаването на представителната демокрация към еволюция до по-включващи нейни форми, до това, което по думите на Стефано Родота бихме могли да наречем "продължаваща демокрация".
Не само, че не съществува дефицит на такива предложения, но и част от тях вече е била тествана успешно. Освен продължаващият диалог между гласоподаватели и избраните народни представители, те варират от публичните дебати във френски стил, консултациите за представително бюджетиране (примерът на Порто Алегре в Бразилия е достатъчно добре познат), съвещателният вот, предложен от Джеймс Фишкин, референдуми без кворум и задължението да се обсъждат в парламента закони, внасяни чрез обществена инициатива. Или дори на европейско ниво - гражданската инициатива, представена с Договора от Лисабон.
Партиите трябва да превърнат тези предложения в свои собствени и да ги приложат първо към себе си, преди да ги изведат до местно, национално или европейско равнище.
С други думи, нито пряката демокрация, нито защитата на статуквото ще ни позволят да излезем от настоящата криза, а една еволюция - водена от партиите, които са били изцяло преструктурирани (или пък съвършено нови партии) - от представителна демокрация към форми със засилено гражданско участие.
Въпросът е дали има някой на политическата сцена, който да е готов за такова предизвикателство?
