Светът на Берлускони никога не е противоречал толкова на самия Берлускони, колкото сега.
Съвсем основателно никой не би се съгласил с решението му да се оттегли от коалицията, която осигуряваше стабилност на италианското правителство, докато страната се опитваше да излезе от дълбоката рецесия. Вероятно бихте могли да преброите на едната си ръка броя на хората, които са толкова лоялни, че да хвалят Силвио Берлускони за настоящата му роля на Самсон, решен да срине храма заедно с всички вътре.
Истина е, че мнозина са били обърквани в миналото от някои от решенията на бившия италиански премиер. Неразбирането обаче никога не е било бариера пред инстинктивната лоялност към него, която реално се базира на искрени чувства на привързаност и признателност, отразяваща шегата на италианския комик Маурицио: "Не разбирам, но ще се адаптирам."
Този път обаче нещо е различно - Берлускони иска от последователите си и политическите си съюзници да застанат до него, след като той се е оттеглил от коалицията в знак на протест заради загубата на парламентарния му имунитет - който отваря вратата към евентуалното му осъждане за данъчни измами.
Никога досега Берлускони не е рискувал да бъде изоставен. От колко - никой не знае, но в неговия свят няма континент, където несъгласието с последното решение да не е мнозинството.
Нека започнем със семейството му
Децата му със сигурност обичат баща си. Но заради тази любов те изпробваха практически всички възможни начини да го разубедят. Носят се слухове, че най-голямата му дъщеря - Марина, в крайна сметка е дала на Берлускони благословия да действа, но тя е вървяла в комплект с безкомпромисен съвет за опасностите от избора, който той прави.
Самата Марина е бизнесдама и ръководи фирмената холдингова компания Fininvest - и знае какъв катастрофален ефект би могла да има върху икономиката нова правителствена криза. Същото важи и за брат й - Пиерсилвио, който ръководи най-голямата част от семейния бизнес - Mediaset, чиито основни активи са обвързани с рекламата - първият сектор, който страда във време на нестабилност.
Добре известно е, че дългогодишният близък приятел и доверено лице в бизнеса, Феделе Конфалониери, е умолявал Силвио да помисли за бизнеса и да действа в политиката, както проницателните предприемачи винаги са правили, без да се излагат на риск.
Всички в бизнес-империята на Берлускони очакват с нетърпение момент, в който те няма да бъдат мишена на критиките на медиите или прокурорски проверки, и искат да могат да обменят информация без постоянното подозрение, че са съучастници в престъпление. Накратко, в Mediaset са убедени, че оттеглянето на Берлускони от политиката може да бъде само нещо добро.
Четвъртата "вселена" на Берлускони - след собственото му семейство, Mediaset и футболния отбор "Милан" - е политическата му партия "Народ на свободата" (PDL) или "Форца Италия", както се ребрендира (отново). От всички светове на Силвио, партията би трябвало да е по-подкрепяща политическия му избор, по очевидни причини. И все пак не е така. В момента PDL-Форца Италия се разделя в емоционален план на три лагера.
Берлускони заприличва на Мусолини през 1943 г.
Първият лагер са тези, които сериозно се изкушават да скочат от борда на според тях потъващия кораб и вече са го заявили ясно. Серджо Пизоланте, представител на партията в комисията по трудови въпроси в парламента, на 29 септември заяви: "Смятам решението да бъде подновена правителствената криза за грешка и сериозен гаф. Това поставя PDL в пълна изолация и на национално, и на международно ниво."
Вторият са тези, които са несъгласни, но все пак няма да дезертират. "Винаги, до края, оставам със Силвио," заяви депутат в парламента пред изданието La Stampa. "Но трябва да кажа със съжаление, че Берлускони получава лоши съвети от хора без политическа визия, които действат само на база личните си интереси."
Накрая, ако говорим за дявола, остават четиримата мускетари: Денис Вердини, Даниела Сантанче, Даниеле Капезоне и Сандро Бонди. Те отдавна са получили това, което са искали, защото PDL-Форца Италия никога не се е управлявала на база някакъв вид вътрешна демокрация, а само въз основа на желанията на един-единствен човек. И те знаят как да насочват Берлускони като кон с капаци.
Което ни връща към първоначалния въпрос: ще може ли Берлускони да запази партийното единство и този път?
Възможно е, тъй като той е способен на чудеса и го е правил безброй пъти досега. Но трябва да не забравяме, че всяка история си има начало и край - и това може да се окаже краят на войската, служеща на култа към личността, доминираща италианската политика от 1994 г. насам.
В партията всички смятат, че решението да бъде свалено правителството е провал или дори катастрофа, не само за цялата страна, но и за самия Берлускони. "Той е в паника заради опасенията, че може да се окаже в затвора," казва един от депутатите на PDL. "В срещи на групата той изглежда отсъстващ, сякаш въобще не слуша. И след това през 15 минути се отърсва от мислите си и казва: "Да, това е чудесно, но ако ме арестуват, какво ще прави партията?"."
"Това се е превърнало в мания," казва същият депутат, който предпочита да запази анонимност, "защото можете ли да си представите колко са съдиите, които не биха желали да са тези, които ще пъхнат Ил Кавалиере зад решетките?"
Страхът е оправдан - но подобни заклинания са фатални
"Едно е да се окажеш в затвора, докато отговорно се опитваш да помогнеш на страната да излезе от криза," коментира един от съюзниците му. "Съвсем друго е цяла страна да те смята за безотговорен, когато правиш по-дълбока пропастта, в която тя се намира, като сваляш правителството."
На 25 юли 1943 г. е бил гласуван вот на недоверие към италианското правителство, който е свалил от поста му Бенито Мусолини. Мнозина са смятали, че отдадеността на Мусолини е по-важна от интересите на страната. Имало е хора, които не са се колебали да рискуват живота си за него - в наши дни обаче е трудно да си представим някой да рискува дори депутатския си мандат.
Може би е настъпил моментът мнозина най-накрая да кажат "Не", колкото и болезнено да изглежда това. Някои ще говорят за предателство; други - за достойнство и независимост.
***
Италианското издание позна. Силвио Берлускони беше принуден да отстъпи и да подкрепи правителството на Енрико Лета по време на вота на доверие на 2 октомври. В последния момент стана ясно, че много от собствените му депутати ще гласуват срещу първоначалната позиция на експремиера и затова се наложи той да направи унизителен 180-градусов завой.
Дали това е краят на една епоха в съвременната италианска политика, тепърва предстои да разберем.
