Голяма доброта се стеле над държавния връх. Откакто Плевнелиев го покори, благи думи и вести пърхат над озъбените някога канари.
В първо лице. "Аз съм от партията на добрите", заяви Плевнелиев в предизборния октомври на 2011 г. "Пожелавам му, като си свърши мандата, да е пак същият добър човек", потвърди премиерът Бойко Борисов през лятото на 2012 г.
"Президентът е един добър човек", добави и вътрешният министър Цветан Цветанов на 16 септември, ден след като бе нарушен поставеният от държавния глава срок за оповестяване на "напредък" в разследването на бургаския атентат.
За да не остане съмнение, че Плевнелиев наистина е добър човек, го напомни пак сам той: "Много търпелив съм, добър по душа, но с кауза, стойности и ценностна система", заяви в края на ноември, мотивирайки действията си при клетвата на съдия Венета Марковска.
Образът "Плевнелиев - един добър човек" не е случайна хрумка в литературата на управляващата партия. От една страна, тя може да оправдава изненадващи негови ходове (главно изказвания), от друга - да внушава лични нравствени качества.
Първото е хитрост за политическа употреба при дисхармония в мелодията на ГЕРБ ("Какво да го правим, прекалено е добър!"). Второто е пиарен трик, който цели общественото съмнение да бъде превърнато в доверие ("Той не е вечно съгласен, послушен, мек, какъвто визуално изглежда, просто е добър!").
Не на всеки политик може да се закачи определението "добър". На Борисов например не може. Но на всеки трябва да бъде измислено качество, с което да се обясняват нежелателни странности. Така необщителният навремето цар бе характеризиран като мъдър - "Мълчи, тъй като мълчанието е злато".
От няколко дни Плевнелиев трупа имиджови вреди. "Българските планини в Колорадо" разкрасяват
огърлицата от гафове, отдавна низана от него и екипа му - объркването на Чехия с Полша (и Чехословакия) при приема на Вацлав Клаус, подаряването на гигантско яйце-кич на папата и т.н., са част от другите мъниста.
По-интересното е друго. Обществената шумотевица, усилена от медийното ехо, отклонява вниманието от същностните действия на Плевнелиев, далеч по-скандални. Които - не щеш ли, се оказват пак провокирани от една "голяма човешка добрина"?
Росен Плевнелиев назначи за конституционен съдия вече бившия главен прокурор Борис Велчев. Случи се без обществен дебат, откритост, каквито прокламира президентската институция. С назначението държавният глава даде изключително висока оценка на прокуратурата, сложи й печат на почтеност и морал ("В Конституционния съд трябва да влязат най-добрите"). Плевнелиев обяви Велчев за реформатор и, разбира се: "Той е един изключително компетентен, добронамерен, комуникативен и посветен българин".
Оценка, която очевидно рязко се различава както с мнението на Европейската комисия - критичните доклади за борбата с престъпността и корупцията у нас, за пасивността или неефективността на прокуратурата, за липсата на присъди по ключови дела не само не се смекчават, а се ожесточават. Разминава се и с недоволството на обществото от липсата на правосъдие и възмездие.
Росен Плевнелиев подписа моментално и указа за новия главен прокурор Сотир Цацаров. Стори го при съмнения за порочност на изборната процедура и имотната сделка на съпругата му.
"Г-н Цацаров тръгва с висока степен на обществено и институционално доверие", заяви Плевнелиев. С което със сигурност е обидил жестоко поне един човек - Венета Марковска. Тя ползваше същото обществено "доверие", имаше и институционално.
Еднакви принципи?
Добрият човек Плевнелиев отново зае поза, сякаш избира число от ценностна координатна система: "Подписах без съмнения".
Но дали избирателите на Плевнелиев споделят демонстрирания от него морал в тези казуси? Виждат ли почтеност, откритост, борба за обещаната предизборно промяна, добри решения? Засега Плевнелиев получава похвали единствено за речите си ("Прави гафове, но говори смислено, не е като Първанов" - казват феновете). Но е добре да коментират действията.
Съдебните казуси, при които президентът се намеси или не намеси, бяха що-годе единствените реални събития, по които трябваше да вземе отношение през първата година от мандата. Другото бяха речи и протокол. Добре е наистина избирателите му да кажат оценката си, тъй като мнението на хората, които не гласуваха за Плевнелиев, едва ли се е променило.
Колкото до провалената клетва на Марковска, стана ясно, че това не е било внезапно и самостоятелно решение, а предварително стикован пожарен вариант за потушаване на скандала.
Нека не забравяме, че президентът се мотивира с незнайно как появило се "писмо от прокуратурата". Т.е. дори и при това единствено запомнящо се действие инициативата не идва от него - той е просто удобният изпълнител на нечия воля.
Плевнелиев не е взел отношение по нито един от скандалите, които разтърсват обществото през последните няколко месеца. Не се знае какво е мнението му за наглите опити на ГЕРБ да наложи контрол върху предстоящите избори чрез недемократични промени в Изборния кодекс. Нито по земеделските сделки "кон за кокошка" с неслучайни хора, които се оказа, че продължават и при това правителство, въпреки героичната битка срещу тях по времето, когато ГЕРБ бе опозиция.
Като върховен главнокомандващ не е взел отношение и към намерението на военното министерство да купи златни португалски изстребители трета употреба... Мнението му за референдума за АЕЦ също е доста безлично.
След десетина дни Плевнелиев ще празнува една година от началото на мандата. Обзалагам се, че ще изпъкне с вдъхновена реч, някои друг гаф, а Борисов и Цветанов ще кажат, че той е един много добър човек. Колко точно е добър и за кого ще стане ясно след лятото, когато ГЕРБ няма да са хегемон във властта.
