Консумираме всичко, което можем. Всичко, което ни попадне пред очите. Пред очите ни попадат неща, които някой иска да ни попадат. Ние не избираме какво да консумираме. И консумираме, докато ни лъжат, че избираме какво да консумираме.
Не избираме пастата си за зъби. Всички пасти имат еднакви съставки, различни опаковки и еднакво лъжливи обещания, че зъбите ни ще са ужасяващо бели и никога няма да паднат. Пастите с най-малко вредящи съставки никой не ги рекламира, и за да си мием зъбите с тях, трябва доста информация да съберем.
Не избираме дрехите си. В почти всички магазини продават едни и същи модели. Някъде материите са по-качествени. Но моделите са еднообразни. Еднакво нелепи тесни дрехи за все по-затлъстяващото население. Не става дума за мода. Модата е да пожелаеш и да избереш различното.
Не избираме храната си. В ранната пролет всички ядем пластмасови домати, в магазините за здравословно хранене се тровим с генномодифицирана соя. Кашкавалът и сиренето нямат мляко. Зеленчуците имат нитрати.
Избираме ли партньорите си, приятелите си? Излизаме, с който е свободен, за да не сме сами и ровим в телефоните си, използвайки безжичен интернет достъп, докато консумираме бира или друго питие, което някой ни е убедил, че ни харесва.
Досадата помита чертите на лицата ни и всички изглеждаме еднакво фалшиви, когато седим в заведенията с приятели. Едни маски с усмихнати устни, празни очи и празно самоубеждение, че сме щастливи и ни е приятно. Няма как да не се сетя за филма "Пътят на промените" и ролите на всеки от двете млади приятелски семейства, около чийто живот се въртеше сюжета. Е, едното беше по-главно от другото. Но това няма значение.
Сключваме брак или заживяваме с някого отново, за да не сме сами и да не ни се чудят на акъла съседите и роднините. Сключваме брак, за да не ни сметнат за некачествени, т.е. грозни и тъпи. Правим деца, за да не ни гледат с лошо око.
Ходим на гнусна работа, където ни унижават, за да имаме пари да консумираме нещата, които не избираме сами. И всичко това, за да не ни кажат, че сме никои и че нямаме нищо. И всичко това, за да не се окаже, че сме лоши консуматори.
Лошият консуматор е срам за обществото. Срам е и за себе си и трябва да се срамува повече от всичко на света. Че няма последната марка телефон, не е облякъл актуалния смотан парцал на себе си, не е чул последната нискокачествена песен.
Срам е, че не консумира хора и е пълен смотаняк, ако си седи вкъщи и например чете книга на хартия. Или просто гледа тавана. Човекът, който не е консуматор, е динозавърът, за който няма място в нашия свят. Защото е твърде голям. Или твърде малък. Което е едно и също.
"...Срам е, че не консумира хора и е пълен смотаняк, ако си седи вкъщи и например чете книга на хартия...." Каква е дефиницията за консумация? Четенето на книга не е ли също консумация? Мммм, някой е харчил пари за хартия - лошо, много лошо....
Да не ти пука, нали все още не е забранено.
Авторката явно робува на чуждото мнение...
"Четенето на книга не е ли също консумация? Мммм, някой е харчил пари за хартия - лошо, много лошо..." Аз ги чета в електронен вид... Ама ползвам интернет... ммм лошо, консумирам го тоя нет бре да му се не види.
По въпроса за консумацията, се сещам приказката за киселото грозде. За някои хора наистина е все едно; при положение, че акълът ти не стига, е нормално да се жалваш, че входните (сетивни) данни са недостатъчни или манипулирани. А истината е явна, но неудобна, независимо дали става дума за "чип" или "човешки мат'рял"
@#8 и авторката, напоследък вече има доста достъпни МВА програми. Минете нещо що-годе прилично, за да не се превръща мрежата в градинката пред централна баня от времето на соца.
То за някои да взимат 300 кинтс и да се разхождат в "кауфлана" си е въпрос на престиж. За целта не е нужно да пращат другите в кибуц, а само да са родом от такъв. Така е, explorer, който има възможност си отглежда свое "грозде", и тоз екстра труд е от много, много завист.
Аз съм съгласен с авторката. Налива ни се в главите, че трябва да имаме хубава работа, пари, да имаме хубаво жилище, на което постоянно да правим ремонт, понеже, видите ли, някой може да дойде на гости. Трябва да имаме и маркови дрехи за 2000 лв. по нас, нищо че почти същите ги има и за 200. Трябва да имаме и айфон за 1200 лв., нищо че половината го държат на ваучер и говорят по него в трамвая. Трябва и лъскава кола на лизинг да си купим, нищо че в софийския трафик с метрото ще стигнеш два пъти по-бързо... Аз лично имам що-годе прилична работа, но живея в скромна квартира, със стари мебели и ходя на работа с трамвай. А парите които изкарвам, предпочитам да ги инвестирам в емоции като екскурзии, кръчми, ресторанти, жени, купони. Предпочитам за 10 000 лв. да обиколя Европа, вместо да си взема някаква кола. Въпрос на лично мнение, не искам да ангажирам никого.
Винаги ми е било досадно когато някой неудовлетворен човечец слага всички под общ знаменател със себе си. Това че ти, Весела, не избираш не значи, че останалите не го правят. Съжалявам ако те разочаровам, но има хора, които живеят щастливо. И то защото си мият зъбите точно с тази паста която искат, носят дрхите които искат, излизат с хората които искат и когато се огледат не виждат празни очи.
Аз пак питам, какво значи това "консумация"? Да предположим че изкарваш 1000, а реално имаш нужди за 300 кинта. Остави това, че според авторката ще ти се смеят, че спестяваш всеки месец по 700 щото не ги хвърляш за консумация, ама какво трябва да направи такъв човек че да не е заклеймен за консуматор? Да си спестява излишните доходи ? Накрая все ще ги хвърли за някоя глупост, което пак е консуматорство Да ги даде за благотворителност? Ми тогава пък друг ще ги изхарчи от негово име за консуматорство... Да зареже всичко и да се премести на нископлатена работа, която точно да му покрива скромните нужди? Да отиде в манастир? Или друго?
Поредната глуповата, повърхностна статийка на девойка, която си е въобразила, че е прозряла истината за света и как всички (освен нея) са тъпи, безмозъчни овце, които злите корпорации водят на паша, стрижат и колят за курбан. Ами не. Това, че ти липсва достатъчно житейски опит, за да можеш да си обясниш поведението на хората около теб с нещо различно от това, че са тъпи, безмозъчни овце, не ги прави задължително тъпи, безмозъчни овце. По-скоро прави теб такава.
Апропо, това, че корпорациите се опитват да ти налеят консумеризъм в главата и да те убедят, че трябва задължително да имаш най-новия телефон, лаптоп, кола, и прочие, не те лишава от правото ти на избор и, съответно, не премества отговорността за твоя избор да си купиш нов телефон върху злите корпорации. Отговорността си е твоя. Само твоя. Това е все едно да тъпчеш децата си с Макдоналдс и после да обвиняваш Макдоналдс за това, че здравето им се влошава. Това не е достойно поведение на човек, който поема отговорност за собствените си действия. Това е страхливо скатаване на слабохарактерен човек, който не желае да приеме реалността, че е такъв.
> тъповатото болшинство от народа deowin, продължаваш да се оплиташ в калчищата на собствената си "логика". А Оня както винаги не е прочел статията, но бърза да се прави на клоун по някакви негови си въпроси. ПП. Филмът го има в пиратския залив.
Раздаде присъдите... А на въпросчето ще отговориш ли?
Повечето констатации на тази статия са верни, според мен. Но внушенията обслужват затвърждаване на статуквото. Да предположим, че всички, на които това положение не им харесва, СПРАТ ДА КОНСУМИРАТ, оттеглят се в манастир, в кибуц или сИ теглят въжето (все варианти, споменати от коментиращите преди мен). И с това какво ще променят в общата картинка? Нищо. А нали това е най-изгодно за онези, които печелят от липсата на избор. Според мен винаги има и трети път, а всеки трябва да го търси сам за себе си. Ако не е доволен от някакъв продукт, да го сменя, докато намери най-подходящия. Ако не намери подходящ, да си купи този, който с най-малка корекция би станал подходящ за потребителя си. Ако може пък и потребителят да стане производител на част от нещата, които са му нужни, няма да е лошо. Когато мъжът сам си ремонтира жилището, ако има този талант, когато жената сама си ушие роклята, ако има този талант, винаги се радват на постигнатото повече, ако просто са платили за него. Вярно е, че човек не може да има талант за да си направи всичко, но е добре да търси скритите таланти в себе си. Ако в кръга на близките си познати не намираме човека, с когото ни е приятно да общуваме, нека да не се страхуваме да разширяваме този кръг, докато намерим, хората които ни трябват. Може би точно в този момент някъде на 2 хиляди или повече километра от нас живее някой, който има нужда точно от нашето приятелство, но не знае, че съществуваме. С други думи: има проблеми, на които може да се намери само групово решение, но поставените от тази статия проблеми всеки би могъл да реши и индивидуално. Но отказът от консумация е възможно най-лошият вариант.