Консумираме всичко, което можем. Всичко, което ни попадне пред очите. Пред очите ни попадат неща, които някой иска да ни попадат. Ние не избираме какво да консумираме. И консумираме, докато ни лъжат, че избираме какво да консумираме.
Не избираме пастата си за зъби. Всички пасти имат еднакви съставки, различни опаковки и еднакво лъжливи обещания, че зъбите ни ще са ужасяващо бели и никога няма да паднат. Пастите с най-малко вредящи съставки никой не ги рекламира, и за да си мием зъбите с тях, трябва доста информация да съберем.
Не избираме дрехите си. В почти всички магазини продават едни и същи модели. Някъде материите са по-качествени. Но моделите са еднообразни. Еднакво нелепи тесни дрехи за все по-затлъстяващото население. Не става дума за мода. Модата е да пожелаеш и да избереш различното.
Не избираме храната си. В ранната пролет всички ядем пластмасови домати, в магазините за здравословно хранене се тровим с генномодифицирана соя. Кашкавалът и сиренето нямат мляко. Зеленчуците имат нитрати.
Избираме ли партньорите си, приятелите си? Излизаме, с който е свободен, за да не сме сами и ровим в телефоните си, използвайки безжичен интернет достъп, докато консумираме бира или друго питие, което някой ни е убедил, че ни харесва.
Досадата помита чертите на лицата ни и всички изглеждаме еднакво фалшиви, когато седим в заведенията с приятели. Едни маски с усмихнати устни, празни очи и празно самоубеждение, че сме щастливи и ни е приятно. Няма как да не се сетя за филма "Пътят на промените" и ролите на всеки от двете млади приятелски семейства, около чийто живот се въртеше сюжета. Е, едното беше по-главно от другото. Но това няма значение.
Сключваме брак или заживяваме с някого отново, за да не сме сами и да не ни се чудят на акъла съседите и роднините. Сключваме брак, за да не ни сметнат за некачествени, т.е. грозни и тъпи. Правим деца, за да не ни гледат с лошо око.
Ходим на гнусна работа, където ни унижават, за да имаме пари да консумираме нещата, които не избираме сами. И всичко това, за да не ни кажат, че сме никои и че нямаме нищо. И всичко това, за да не се окаже, че сме лоши консуматори.
Лошият консуматор е срам за обществото. Срам е и за себе си и трябва да се срамува повече от всичко на света. Че няма последната марка телефон, не е облякъл актуалния смотан парцал на себе си, не е чул последната нискокачествена песен.
Срам е, че не консумира хора и е пълен смотаняк, ако си седи вкъщи и например чете книга на хартия. Или просто гледа тавана. Човекът, който не е консуматор, е динозавърът, за който няма място в нашия свят. Защото е твърде голям. Или твърде малък. Което е едно и също.
"...Срам е, че не консумира хора и е пълен смотаняк, ако си седи вкъщи и например чете книга на хартия...." Каква е дефиницията за консумация? Четенето на книга не е ли също консумация? Мммм, някой е харчил пари за хартия - лошо, много лошо....
По въпроса за консумацията, се сещам приказката за киселото грозде. За някои хора наистина е все едно; при положение, че акълът ти не стига, е нормално да се жалваш, че входните (сетивни) данни са недостатъчни или манипулирани. А истината е явна, но неудобна, независимо дали става дума за "чип" или "човешки мат'рял"
@#8 и авторката, напоследък вече има доста достъпни МВА програми. Минете нещо що-годе прилично, за да не се превръща мрежата в градинката пред централна баня от времето на соца.
Аз пак питам, какво значи това "консумация"? Да предположим че изкарваш 1000, а реално имаш нужди за 300 кинта. Остави това, че според авторката ще ти се смеят, че спестяваш всеки месец по 700 щото не ги хвърляш за консумация, ама какво трябва да направи такъв човек че да не е заклеймен за консуматор? Да си спестява излишните доходи ? Накрая все ще ги хвърли за някоя глупост, което пак е консуматорство Да ги даде за благотворителност? Ми тогава пък друг ще ги изхарчи от негово име за консуматорство... Да зареже всичко и да се премести на нископлатена работа, която точно да му покрива скромните нужди? Да отиде в манастир? Или друго?
Раздаде присъдите... А на въпросчето ще отговориш ли?
Повечето констатации на тази статия са верни, според мен. Но внушенията обслужват затвърждаване на статуквото. Да предположим, че всички, на които това положение не им харесва, СПРАТ ДА КОНСУМИРАТ, оттеглят се в манастир, в кибуц или сИ теглят въжето (все варианти, споменати от коментиращите преди мен). И с това какво ще променят в общата картинка? Нищо. А нали това е най-изгодно за онези, които печелят от липсата на избор. Според мен винаги има и трети път, а всеки трябва да го търси сам за себе си. Ако не е доволен от някакъв продукт, да го сменя, докато намери най-подходящия. Ако не намери подходящ, да си купи този, който с най-малка корекция би станал подходящ за потребителя си. Ако може пък и потребителят да стане производител на част от нещата, които са му нужни, няма да е лошо. Когато мъжът сам си ремонтира жилището, ако има този талант, когато жената сама си ушие роклята, ако има този талант, винаги се радват на постигнатото повече, ако просто са платили за него. Вярно е, че човек не може да има талант за да си направи всичко, но е добре да търси скритите таланти в себе си. Ако в кръга на близките си познати не намираме човека, с когото ни е приятно да общуваме, нека да не се страхуваме да разширяваме този кръг, докато намерим, хората които ни трябват. Може би точно в този момент някъде на 2 хиляди или повече километра от нас живее някой, който има нужда точно от нашето приятелство, но не знае, че съществуваме. С други думи: има проблеми, на които може да се намери само групово решение, но поставените от тази статия проблеми всеки би могъл да реши и индивидуално. Но отказът от консумация е възможно най-лошият вариант.
Червения генерал, Не ти наливат нищо в главата, рекламират ти айфон, рекламират ти и айфеловата кула. И тук както сам каза е въпрос на предпочитание, кое ти доставя повече удоволствие от другото. Ти си решил, че ще пъруваш, друг е решил, че да си купи нова кола. Тук няма грешно и правилно, тук има само лични предпочитания. И е изключително тесногърдо и малоумно да се твърди - аз си харча парите за айфон следователно съм повече от теб, или обратното. Разни хора, разни ценности.
Гледна точка, защо не? Като да представиш търговията като реципрочна двойна загуба - търговецът губи стока, а клиентът губи пари.
Генерале, Положението с телефоните в България е трагикумично, хора използващи 5% от възможностите на телфона, но да приемем, че на тях тама им харесва. А относно тези с въпроса "кога ще смениш тоя телефон", по-добре да ги избягваш, умствения им багаж не е достатъчен, за да си прекарваш хубаво с такива хора..
Оня, прав си да питаш какво е консумация. Не претендирам за разбирачка, но според мен в контекста на статията е консумиране за самоо консумиране, а не за задоволяване на нуждите. А леле мале е много права за данъка общесвтено мнение...
Весела, вече констатира проблема, време ти е да съзрееш и да го преодолееш. Иначе ще си останеш лист на вятъра. Прояви воля. Отстоявай своя избор.
Авторката е много права. За пишещите по-долу да поясня - консумирането само по себе си не е лошо. Лошо е когато правиш неща, само защото така се очаква от теб. Не е лошо да излезеш на кръчма с приятели. Лошо е когато отидеш на скъпарски ресторант защото има по-голяма реклама, въпреки че не можеш да си го позволиш. Не е лошо да си купиш храна, лошо е да си купиш много повече отколкото ти е необходимо. Не е лошо да имаш добър телефон. Лошо е да купиш телефон, който не ползваш, само за да се гъзариш. Ако имаш нужда от 300 лева, за да живееше, а получаваш 1000, останалите 700 можеш да инвестираш в нещо, така че в момента когато ги нямаш тези 1000 лева, да имаш приличен доход от който да живееш. Не е лошо ако имаш 1000 лева вместо 300 да изхарчиш 500, но е лошо ако изхарчиш 1200.
Тодоре, че ако това ги прави щастливи аз питам- защо не ? Ако леля гина на 42 и е кеф да има галакси с3 - защо пък не? Вярно за мен е смешно, всички в тая държава с телефони са ми смешни, подигравам им се - имат 10 мегабайта интернет, другото е на скороста на товарния влак. Жалки са - ама това е мое мнение, всички, всички, всички със смартфони с интернет по-малко от 5 гига на месец са изключително жалки, ама те са си щастлвии. Пък защо аз да им развалям щастието, като им обясня, че са тъпи като на коня мъдите ?
Защото това в общия случай не те прави щастлив за дълго. Ако купуването на нова дрешка или телефон ще ти донесе трайно удоволствие, ами хубаво. Проблема с консуматорството идва когато в момента когато не си щастлив, отиваш в магазина. Или когато се чувстваш нещастен от това че нямаш най-новото и най-доброто, дори когато старото ти върши все още добра работа и изглежда доста добре. Още по-зле стават нещата когато вземаш заем или кредит за да си купиш глезотии. В един момент такива хора стават нещастни и остават такива. Идеята на подобни статии е да обясни това. Не е нужно да купуваш непрекъснато за да се чувстваш щастлив. Не е нужно и да живееш в манастир и да не купуваш нищо. Но ако не направиш така, че да си щастлив без да купуваш непрекъснато, ще си останеш нещастен през по-голямата част от живота си.