Консумираме всичко, което можем. Всичко, което ни попадне пред очите. Пред очите ни попадат неща, които някой иска да ни попадат. Ние не избираме какво да консумираме. И консумираме, докато ни лъжат, че избираме какво да консумираме.
Не избираме пастата си за зъби. Всички пасти имат еднакви съставки, различни опаковки и еднакво лъжливи обещания, че зъбите ни ще са ужасяващо бели и никога няма да паднат. Пастите с най-малко вредящи съставки никой не ги рекламира, и за да си мием зъбите с тях, трябва доста информация да съберем.
Не избираме дрехите си. В почти всички магазини продават едни и същи модели. Някъде материите са по-качествени. Но моделите са еднообразни. Еднакво нелепи тесни дрехи за все по-затлъстяващото население. Не става дума за мода. Модата е да пожелаеш и да избереш различното.
Не избираме храната си. В ранната пролет всички ядем пластмасови домати, в магазините за здравословно хранене се тровим с генномодифицирана соя. Кашкавалът и сиренето нямат мляко. Зеленчуците имат нитрати.
Избираме ли партньорите си, приятелите си? Излизаме, с който е свободен, за да не сме сами и ровим в телефоните си, използвайки безжичен интернет достъп, докато консумираме бира или друго питие, което някой ни е убедил, че ни харесва.
Досадата помита чертите на лицата ни и всички изглеждаме еднакво фалшиви, когато седим в заведенията с приятели. Едни маски с усмихнати устни, празни очи и празно самоубеждение, че сме щастливи и ни е приятно. Няма как да не се сетя за филма "Пътят на промените" и ролите на всеки от двете млади приятелски семейства, около чийто живот се въртеше сюжета. Е, едното беше по-главно от другото. Но това няма значение.
Сключваме брак или заживяваме с някого отново, за да не сме сами и да не ни се чудят на акъла съседите и роднините. Сключваме брак, за да не ни сметнат за некачествени, т.е. грозни и тъпи. Правим деца, за да не ни гледат с лошо око.
Ходим на гнусна работа, където ни унижават, за да имаме пари да консумираме нещата, които не избираме сами. И всичко това, за да не ни кажат, че сме никои и че нямаме нищо. И всичко това, за да не се окаже, че сме лоши консуматори.
Лошият консуматор е срам за обществото. Срам е и за себе си и трябва да се срамува повече от всичко на света. Че няма последната марка телефон, не е облякъл актуалния смотан парцал на себе си, не е чул последната нискокачествена песен.
Срам е, че не консумира хора и е пълен смотаняк, ако си седи вкъщи и например чете книга на хартия. Или просто гледа тавана. Човекът, който не е консуматор, е динозавърът, за който няма място в нашия свят. Защото е твърде голям. Или твърде малък. Което е едно и също.
Червения генерал, Не ти наливат нищо в главата, рекламират ти айфон, рекламират ти и айфеловата кула. И тук както сам каза е въпрос на предпочитание, кое ти доставя повече удоволствие от другото. Ти си решил, че ще пъруваш, друг е решил, че да си купи нова кола. Тук няма грешно и правилно, тук има само лични предпочитания. И е изключително тесногърдо и малоумно да се твърди - аз си харча парите за айфон следователно съм повече от теб, или обратното. Разни хора, разни ценности.
Скритият в сенките, Принципно съм съгласен. Човек при добро желание може да си подреди нещата в главата и да вземе информирано решение въпреки всичко, с което ни облъчват. Но не можеш да отречеш, че има и обществено мнение. Работех в мобилен оператор доста време. И нямаш представа колко хора с 500-600 лв. заплата си вземаха айфон на лизинг за две години, без да имат идея за какво ще му ползват функциите, просто за да си имат айфон (имат предния модел, искат новия). И едва ли щяха да го направят, ако не беше супер рекламата на този продукт. Или кифлите, които дават 500 лв. за гащи, при заплата 700. Или има сума ти хора, които си купуват хубава кола и нямат пари за бензин после. Разбира се, потреблението на всеки е малко или много повлияно от обществото. Не вървя по улицата гол или с окъсани дрехи. Но се дразня, когато ме оценяват по потреблението ми. Тъпо ми е като ми задават въпроси от рода на "защо живееш тука..." или "кога ще смениш тоя телефон...". Аз например не съдя за човек на база материалните блага, които потребява. Намирам го за тъпо.
Общественото мнение е жестоко нещо. Само погледнете какво правят политиците в "името на хората" _ та техните длъжности са изборни. Отивате на интервю за работа - за да бъдете избран трябва да сте атрактивен за човешките ресурси и не говоря за работнически позиции. Сблъсквал съм се и с предразсъдъците че ако човек не е женен до да кажем двадесет и пет годишна възраст ОПРЕДЕЛЕНО му има нещо - я е хомосексуалист ако е от мъжки пол или ако е жена - може би е неспособна да зачене... вървете и обяснявайте на българите от по-старото поколение плащали ергенски данък че мислите за кариера за по-добро образование или просто искате да сте свободен и да се радвате на живота - та те не ви разбират Мислят си че жената за един мъж и то говорим съпруга не приятелка и децата са основното което трябва да се направи и дори ми се е случвало да ми откажат работа - в Булгаристан заради това че не съм бил женен и не съм имал деца Питал съм същите неща които биха били логични и за повечето мислещи хора - добре де - какво тогава за циганите? Ако имат по осем чавета кандидати за професор ли са?! Или за академици?!
Щях да добавя - мислите ли че споменатите хора - колеги или приятели може би дори тесен семеен кръг не знаят че ви дискриминират?! Не всички са тъпи и безмозъчни овце. По-скоро са дори фанатично убедени че ви правят невероятно добро оказвайки ви натиск по някаква линия - като се почне от консумирането на нещо та се стигне до семейство и деца. Ебаси добрината даже не искам да си мисля за лошото И аз като червения генерал съм уверен че тези предразсъдъци и наклонности за консумация се култивират изкуствено за да се възпитава определено поведение - ако не е рекламата на АйФон ще е нещо друго. Да вземем за пример индивидуалното възприятие на Мерцедес ес класа като символ на лукс и богатство - то се култивира по такъв начин през годините че цели квартали се изпълват с автомобили от Ес класа нагоре - друго не смееш да си купиш заради съседите Да не е насилствено но една позната всеки свободен час си се разхожда в търговските центрове - да пие кафе да се срещне с някого включително имаше покани за интервюта за работа. И ако не си купи нещо което й се хареса тя се чувства нещастна - а това са си много пари месечно!
Ама стига сте плащали данък хорско мнение, бре хора! То бива суета, бива, ама... Всяко нещо, с което не преча на останалите - ни би трябвало да ги интересува! Кеф ми е въй фон - ще си купя! Кеф ми е нуда плаж - ще отида! И откъде накъде ще си пъхате гагата в чуждите работи, ако другите не Ви пречат с нещо... Не консумацията е проблем! Завистта и суетата са проблем!
Гледна точка, защо не? Като да представиш търговията като реципрочна двойна загуба - търговецът губи стока, а клиентът губи пари.
saturass, Приятелюр а теб кой те кара да четеш коментарите?М? Че и да пишеш после коментар , за да ни кажеш да не коментираме.... . Темите са за това, да се обсъждат, и коментарите после са средство за обсъждане.За това не мецкай, ами кажи кой от коментарите, с какво те засегна ЛИЧНО теб?
Да обичаш е безплатно
Генерале, Положението с телефоните в България е трагикумично, хора използващи 5% от възможностите на телфона, но да приемем, че на тях тама им харесва. А относно тези с въпроса "кога ще смениш тоя телефон", по-добре да ги избягваш, умствения им багаж не е достатъчен, за да си прекарваш хубаво с такива хора..
Оня, прав си да питаш какво е консумация. Не претендирам за разбирачка, но според мен в контекста на статията е консумиране за самоо консумиране, а не за задоволяване на нуждите. А леле мале е много права за данъка общесвтено мнение...
Весела, вече констатира проблема, време ти е да съзрееш и да го преодолееш. Иначе ще си останеш лист на вятъра. Прояви воля. Отстоявай своя избор.
Авторката е много права. За пишещите по-долу да поясня - консумирането само по себе си не е лошо. Лошо е когато правиш неща, само защото така се очаква от теб. Не е лошо да излезеш на кръчма с приятели. Лошо е когато отидеш на скъпарски ресторант защото има по-голяма реклама, въпреки че не можеш да си го позволиш. Не е лошо да си купиш храна, лошо е да си купиш много повече отколкото ти е необходимо. Не е лошо да имаш добър телефон. Лошо е да купиш телефон, който не ползваш, само за да се гъзариш. Ако имаш нужда от 300 лева, за да живееше, а получаваш 1000, останалите 700 можеш да инвестираш в нещо, така че в момента когато ги нямаш тези 1000 лева, да имаш приличен доход от който да живееш. Не е лошо ако имаш 1000 лева вместо 300 да изхарчиш 500, но е лошо ако изхарчиш 1200.
Тодоре, че ако това ги прави щастливи аз питам- защо не ? Ако леля гина на 42 и е кеф да има галакси с3 - защо пък не? Вярно за мен е смешно, всички в тая държава с телефони са ми смешни, подигравам им се - имат 10 мегабайта интернет, другото е на скороста на товарния влак. Жалки са - ама това е мое мнение, всички, всички, всички със смартфони с интернет по-малко от 5 гига на месец са изключително жалки, ама те са си щастлвии. Пък защо аз да им развалям щастието, като им обясня, че са тъпи като на коня мъдите ?
Защото това в общия случай не те прави щастлив за дълго. Ако купуването на нова дрешка или телефон ще ти донесе трайно удоволствие, ами хубаво. Проблема с консуматорството идва когато в момента когато не си щастлив, отиваш в магазина. Или когато се чувстваш нещастен от това че нямаш най-новото и най-доброто, дори когато старото ти върши все още добра работа и изглежда доста добре. Още по-зле стават нещата когато вземаш заем или кредит за да си купиш глезотии. В един момент такива хора стават нещастни и остават такива. Идеята на подобни статии е да обясни това. Не е нужно да купуваш непрекъснато за да се чувстваш щастлив. Не е нужно и да живееш в манастир и да не купуваш нищо. Но ако не направиш така, че да си щастлив без да купуваш непрекъснато, ще си останеш нещастен през по-голямата част от живота си.