Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дистанционно обучение и накъде ни води то

Резултатите от това превключване са повече от съмнителни - както за учителите, така и за учениците Снимка: iStock
Резултатите от това превключване са повече от съмнителни - както за учителите, така и за учениците

Кризата с COVID-19 хвана България и света напълно неподготвени. Седмица след седмица, месец след месец, болестта постави на колене здравеопазването и на най-развитите държави.

Икономиката в световен план бе понесена с бясна скорост към поредната криза - бъдеще, което ѝ се готвеше и преди съдбоносните месеци в началото на 2020 г. Покрай загубата на работни места и главоломните сривове в прогнозното БВП с по 6-10%, един аспект на кризата остана за известно време на заден план - образованието.

Още в началото на март 2020 г. българското правителство взе решение за затваряне на държавата и максимално ограничаване на социалните интеракции.

Това се отрази пряко и на образователната система. Училищата бяха затворени физически, а цялото поколение деца, родени между 2002 и 2012 г., бяха пратени да се учат от дома си. В тази инфарктна ситуация българската образователна система трябваше "за няколко дена, тайно, полека да порасне на няколко века", както е казал поета.

Дигитализацията удари като с чук една структура, която дотогава продължаваше да витае на прага между Студената война и новия век. Социалният дарвинизъм, развихрен в целия му блясък.

Следващите месеци се оказаха тежки, белязани със съмнение и скандали. Стигна се дотам, че през лятото на 2020 г. министрите на образованието на ЕС приеха резолюция, че дистанционното обучение не може да бъде адекватен заместител на присъственото такова.

Тази нова мантра взе връх през август и септември и доведе до началото на учебната 2020/21 г., категорично обявена за присъствена за всички ученици и студенти. С маски, прескачане на прозорците за влизане в час и дори сензорни рамки, мерещи температурата, децата поеха към класните стаи.

Общата разпуснатост и липса на дисциплина сред българите доведоха до очаквания резултат в края на октомври - по няколко хиляди новозаразени на ден и здравна система, изправена пред същински колапс. В тази ситуация, дистанционното образование отново бе приведено в действие за учениците от гимназиите и за студентите.

Пикът в развитието на коронавируса (този път реален, а не скромните показатели от април и май - б.а.), предизвика масова истерия сред учителското съсловие.

Появиха се грозни обвинения към учениците, които някои по-крайни колеги определиха като масови преносители на болестта. Смъртта на няколко учители отекна като гонг сред цялата гилдия. На фона на тази реакция присъственото обучение стана крайно нежелано.

От другата страна, със също тъй сляпо настървение се вдигнаха родители, които си позволиха да заклеймят учителите като мързеливци и страхливци. Остри нападки, грозни определения и масова истерия - сигурен признак за колапс.

Именно в тази разгорещена обстановка си струва да се зададе въпроса какви са ползите и вредите от дистанционното образование и за кого е полезно то.

Дистанционното обучение е част от естествения процес на развитие на съвременното ни общество. Неговите корени трябва да търсим в бурно развиващия се ИТ сектор. Корпорации със служители от цял свят използват високите технологии, за да провеждат семинари, обединяващи всички работници, без оглед на граници, визи и часови зони.

Тази система набра сериозна сила през последното десетилетие. Опциите за визуално и аудио споделяне са безкрайни. Това дава възможност за интегрирането на всички достижения и иновации в сферата на презентациите за постигане на наистина забележителен ефект по отношение обема информация, който може да бъде предаден.

Следващата стъпка бе подета от водещите учебни заведения в световен мащаб. Срещу разумни по обем такси, тези университети и колежи започнаха да предлагат първокачествени лекционни курсове на достъпни цени.

Вече може да чуете най-новите тенденции в астрофизиката, историята, висшата математика или молекулярната биология, докато си седите у дома и пиете кафе или чай, а световни светила в съответните области разказват пред някой друг екран, подсилвайки думите си с аудио и визуални средства.

Към 2019 г. много хора по света бяха обогатили своите CV-та с цял куп курсове по какво ли не, получени по електронен път от най-различни учебни институции. Всичко изглежда модерно, ефикасно и безгранично в своя обхват.

Това, което целият този безспорен научен подем не отчете добре, е таргет групата, при която подобен подход е ефективен. Ако обърнахте внимание, до момента говорим само за мениджъри, служители, студенти и академични работници - все хора, които по своя собствена воля и със своя собствена мотивация избират да се гмурнат в електронното обучение.

Тези хора знаят какво искат, кога го искат и защо го искат. За разлика от тях обаче, учениците в училищата съвсем не могат да бъдат поставени в категорията "ясно развита цел и мотивация". Всички сериозни доклади в Европа и без това алармираха, че образованието в световен план сериозно се задъхва с възможността да мотивира правилно учениците.

Същата тази дигитална епоха, която роди онлайн курсовете, роди и социалните мрежи, мрежовите игри, чатовете и всички други средства за развлечение и разсейване.

Информацията бе разпространена безгранично и в много форми, повечето лишени от адекватен качествен контрол. Онлайн енциклопедии, къде хубави, къде съмнителни, започнаха да заменят нуждата от четене на книги и слушане на уроци в час. Всичко това се случи още преди кризата, преди истерията и преди затварянето.

Както може да се досетите, мотивацията на учениците да учат не се повлия особено положително от коронавируса. Децата бяха внезапно и насила изтръгнати от крехката им физическа социална среда.

Поколение, което и без това беше одумвано, че само седи в чатовете, беше тотално запратено за комуникация именно в социалните мрежи. Изолацията само задълбочи всички онези тревожни процеси, които бяха налице и преди пандемията.

В тази обстановка, приковани пред екраните, учениците бяха принудени да се учат дистанционно през поредица от платформи за социално споделяне, често без регулации и без стандарти дори в рамките на едно и също учебно заведение. Така ключова се оказа способността на преподаватели, които никога не се бяха занимавали с дистанционно образование, да превключат на новите стандарти.

Резултатите от това превключване са повече от съмнителни - както за учителите, така и за учениците.

Огромният проблем на българското образование в настоящата ситуация е човешкият фактор. Голяма част от преподавателите в България са в т.нар. рискова група - т.е. на години, в които прекарването на коронавируса съвсем не е безопасно. Тук не става дума за просто тежко изкарване в състояние "гроги", а реална заплаха за живота на хората.

Причините за застаряването на учителското съсловие са болезнено ясни на всички - липса на адекватно заплащане, липса на адекватно обучение на кадри във ВУЗ-овете, липса на желание от страна на младите да се насочват към това поприще, особено в България.

Отсъствието на адекватна образователна стратегия доведе до разпадане на стария дисциплинарен ред в училищата, безспорно изживял времето си. Бедата е, че на негово място не се появи нова, адекватна система на взаимоотношение учители-ученици. Ситуацията се изроди в сблъсък на поколенията, който допълнително демотивира по-младото поколение учени да се посветят на образованието на кадри отвъд университетите.

Често даваме за пример Финландия, където всички преподаватели имат докторска степен. Тези хора обаче имат огромен финансов и социален стимул да вършат работата си, съчетан с грамаден респект от страна на обществото.

В България учителите са постоянно неглижирани, окарикатурявани и гледани с презрение от обществото. "Учител става онзи, който не може да стане нищо друго" е честа формула, която може да чуете от устата на немалко хора в страната.

На фона на това отношение не бива да ни изненадва и липсата на желание у учителската гилдия да рискува живота и здравето си в определено тежката обстановка. Да, родителите дават примери със страни като Великобритания, където учебният процес остава присъствен, но там условията на труд и мотивацията на кадрите са коренно различни, също както и традициите на взаимоотношенията между преподаватели и ученици.

От друга страна, учителите масово използва дистанционното образование като панацея за сегашните проблеми. Съществува масовата заблуда, че обучавайки децата през екраните, работата се върши на 100%.

Не липсват и здравите самопотупвания по рамото за "добре свършената през миналата учебна година работа". Резултатите от масовите проверки и проучвания на качеството на образование и нивото на българските ученици показват съвсем друга действителност.

Това, което трябва да стане пределно ясно на всички - и родители, и учители е, че дистанционното образование е краткосрочно решение, което може да има сериозни дългосрочни последици.

Както вече беше потвърдено на най-високо ниво в ЕС, обучението от разстояние може да допълва, но не и да замества присъственото образование в неговия училищен етап. Няма как рационално да разчитаме на съзнанието и отговорността на деца на възраст 7-17 години.

Нека всеки един от вас се обърне към собственото си приключенстване в тази възраст и да се замисли дали ако имаше същите възможности да цъка игри и да чати, докато даскала си плямпа по дистанционния софтуер, нямаше да постъпи като сегашното поколение. Съветвам ви да забравите честолюбието си и да се опитате да отговорите честно за себе си.

Българското образование трябва да изгради спешно система за контрол на знанието, която да е адекватна в настоящата ситуация. Същевременно, трябва сериозно да се засили работата с мотивирането на учениците. Проблемите, започнали още преди 2020-та, се задълбочават седмица след седмица и заплашват да достигнат колосални измерения.

Скоро пълнолетие ще навърши едно незаинтересовано, апатично поколение от социално дистанцирани индивиди, за които ще е много по-лесно да натракат чувствата си в социалната мрежа, отколкото да ги изрекат на глас.

Тези хора ще са напълно подвластни на комплекса от информационни манипулации, известен с помпозното име "хибридна война", и ще имат нулево съзнание за гражданските отговорности, които им предстоят.

Политическите фигури за тях ще са просто герои от мемета, също както и диктаторите от миналото.

Общата култура, четенето на книги и способността за критично разсъждение ще ударят дъното. Единственото, което ще процъфти, са тарикатлъците, хаковете и пазаренето между родители, деца, учители и училищно ръководство.

В цялата тази обстановка Министерство на образованието вече заяви, че се разграничава от случващото се. С други думи, по пилатски си измива ръцете и ги вдига, предавайки напълно своите функции и отговорности в ръцете на хаоса. Всеки да се спасява поединично.

За съжаление, този път на развитие ще ускори и без това поелия мощно надолу по склона процес на колапс на българското общество. Образованието е единственият сигурен начин да спасим нацията си от крах.

Този крах се предричаше за около 2050-та година, но с оглед на настоящата действителност можем да станем негови свидетели до края на настоящето десетилетие. За щастие, българското образование е родено в отсъствието на отговорна държава по времето на Будителите.

То отново може да оцелее при липса на отговорна държава.

За целта обаче трябва да настъпи състояние на пълна обществена мотивация и безрезервна подкрепа за учителското съсловие от страна на хората.

От своя страна, учителите трябва да оправдаят огромното гласувано доверие с неуморна работа, безкрайно търпение и жертвоготовност - такива, каквито са имали и предците ни, заради които децата ни честитят 1-ви ноември.

Най-коментирани

Най-четените