Аз си оставам едно единствено нещо - клоун. Това ме поставя на много по-високо ниво от който и да е политик.
Чарли Чаплин
На 17 юли, около осем и половина вечерта полицията в София извършва важен показен арест.
След оценка на спонтанно възникнала ситуация, служителите на реда реагират професионално, като хващат двама улични... клоуни по време на импровизацията им на столичния бул. "Витоша".
Господин Котън и господин Моп (в артистичен превод - Памукчо и Парцалчо) са откарани без съпротива в районното, откъдето са пуснати около шест часа на следващата сутрин.
По време на ареста у тях са намерени опасни предмети - гумен чук и гумено пиле.
За задържането си съобщават самите престъпни клоуни в социалните медии.
Покрай този арест в мрежата плъзват видеоклипове от свидетели, от които разбираме подробности за клоунското престъпление. В кадрите е документирано как Памукчо и Парцалчо спират сериозните граждани и гости на столицата и техните автомобили, като отнемат свещеното им право на свободно и бързо придвижване.
Освен това зад прикритието на грима и костюмите, анонимните към момента на злодеянието престъпници стигат до крайности, като се качват например в багажника на столично такси.
Както знаем, никой няма право да навлиза в натоварения с обществени функции и политически прозрения емоционален свят на средностатистическия български таксиметров шофьор.
Върхът на наглостта на комичната двойка обаче е своеволното ѝ отношение към родната полиция, заета непрекъснато да ни пази. А как тя би могла да изпълни това свое задължение, ако в краката ѝ Памукчо и Палцалчо правят кълбета, катерят се по гърбовете си, лежат безпомощно на земята, прегръщат униформени служители и дори без разрешение влизат в патрулките?!
Утежняващото вината обстоятелство е и че нарушителите са с предизвикателна визия - с боядисани в бяло лица и обемни, къдрави коси, прихванати на кукуригу. Облечени са с червени гащеризони и бели фланелки и носят прекалено големи обувки с издути бомбета.
Това дълбоко ранява естетическия вкус на народонаселението.
Заради провокативния си външен вид и поведение Котън и Моп (за фалшивите им самоличности разбираме директно - псевдонимите им са изписани с бели букви на гърдите им) са заобиколени от мирни граждани, на чийто правилен мироглед наглите клоуни се опитват пряко да повлияят, предизвиквайки невъздържан, неконтролируем и опасен смях...
Е не може да бъде! Така си казах, когато в ежедневния поток от новини прочетох как двамата братя Емилиано и Диего Нандаяпа, улични артисти от Мексико, са попаднали в столичния арест след клоунадата си. Не може, ама може!
При това арестът е сериозен и ще е последван от призовка на 15 август, след което евентуално ще бъде определено и наказание. Най-вероятно глоба за нещо гръмко разписано в разпоредба като нарушаване на обществения ред, дребно хулиганство и непристойно поведение с представители на властта.
Ха-ха-ха!
Можете ли да се сетите за по-голяма публична гротеска? Аз - не.
Като изключим, разбира се, политическия ни живот (особено този от последната изборна година), нивото на разкриваемост и наказуемост на престъпността, ежедневните новини за убийства, насилие и катастрофи с дрогирани "информатори" на полицията, прикриваните факти за корупция и икономически схеми, по-голямата част от медиите като псевдо четвърта власт и уж коректив, културата, образованието и тяхната засилваща се липса...
Ако с въображаема гума изтрием съвременната идентичност на държавата ни, големият ни проблем, оказва се, се свежда до двама чуждестранни клоуни, които... клоунстват.
Опасно нещо е насмешката! Никога не е сигурно колко дълбоко ще бръкне. Нито какви трайни драскотини в лъскания ореол на осмиваното ще остави. Затова и трябва да ѝ се противостои още докато е в зародиш! Никакви подигравки и никакви смешки!
Може властта ни да е слабоефективна, може цялата ни нация да ѝ се присмива, заради флуидните закони и моралната гъвкавост, може да е оплетена в схеми с наркодилъри, в комбини с важни клечки по разни постове, може да е олигархично услужлива, може дори да е бухалка на псевдоправосъдието, ама пък си има чест! И ей тая нейна чест никой не може да погази!
Защото, както написа полицайката от катастрофата с двойното убийство от онези дни, като я погазим, "ще си сърбаме попарата". Пък не знам за вас, ама на мен това "сърбане на попарата" директно ми се асоциира с "духане на супата".
Демек, който се бъзика с честта полицейска (разбирай, държавна), все в един момент ще го отнесе. Или ще му го... няма да казвам какво, знаем си.
Памукчо и Палцалчо го отнесоха. Обаче не успяха да им го... Защото смехът е най-ефикасното оръжие, нищо, че в полицейските обучения не им го казват.
Смехът е култура и образованост. Само че нали у нас това са жълтопаветни изгъзици, достойнството тук се измерва с остротата на ъгъла между сключените вежди. Колкото той е по-остър, толкова то е по-голямо. Колкото си по-сърдит, толкова си по-достолепен.
Колкото си по-начумерен, толкова повече уважение и сила вдъхваш.
Има и една добра новина - че и други, чуждестранни органи на реда са се засягали от Памукчо и Парцалчо и са ги въдворявали по арестите си. Така поне първото място по задръстеност и еснафско честолюбие ни е споделено.
Че с разбирането за смисъла на клоунадата и с чувството за хумор имаме опасно разминаване обаче, е наш голям проблем. Ако го нямахме, полицаите щяха най-малкото от позицията на властта си да предупредят смешниците да спрат.
А в един наистина идеален вариант, щяха елегантно и с подобаващо поведение да им влязат в тона. Така с мярка, смях и самоирония да парират подигравките им. Ама де такова широкогърдие и де такава интелектуална висота?!
Преди да се включат дидактичните гласове (съдейки по коментарите в социалните мрежи, те са мнозинство, всичките са с ранимо чувство за чест и са специалисти по пърформънс ), набързо да погледнем нещата и исторически.
Професията на клоуна (да, това Е професия) съществува от хилядолетия.
Смешници или жокери е имало още в древността, когато и индийците, и древните гърци, и викингите са оглеждали обществото си в тяхното комично поведение. В Древен Рим са ги наричали балатрони. Балатроните са имали свободен достъп до най-високите кръгове на обществото, където са осмивали без проблем когото и както си поискат.
В средните векове, които сме свикнали да определяме като тъмни, жокерите дори са били възнаграждавани за социалната си работа със земя или пари.
Силата им да тушират обществено напрежение и да спасяват важни личности от публична загуба на достойнство, като прехвърлят подигравките върху себе си, е била използвана и високо оценявана.
В Европа кралете често са се осланяли на мнението на своите жокери, които през иронията, пародията и гротеската са осветявали невидимите препъни-камъни в конфликтите и са изяснявали другата гледна точка.
Кралските армии също са разполагали с клоуни. Във време на война от тях се е очаквало да развеселяват своите войници и да се подиграват и демотивират противниците преди и след сражения.
Разбира се, заради дързостта си понякога жокерите са били убивани, но в интерес на истината статутът им на смешници най-често е бил уважаван и от двете страни. Защото е бил оценяван талантът им да осмиват дори най-непреодолимото - смъртта.
Днес мислим, че в онези векове хората са били по-глупави и по-първични от нас. Те обаче са разбирали основното послание на клоуна - че каквото и да се случва, животът продължава. Той е по-голям от нас, по-силен от човешките ни страхове и по-смислен от придобитата ни физическа мощ.
Затова и най-важното в живота е да не се взимаме толкова сериозно.
Нещо, което така стриктната в ловене на улични клоуни българска полиция така и не направи. Затова и стана по-смешна от тях.
