Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как ще изглежда столицата през 2050 г. според "Визия за София"

Дългосрочната стратегия за развитие на Столична община е богата на обещания
Дългосрочната стратегия за развитие на Столична община е богата на обещания

Ако се вярва на лансираната дългосрочна стратегия за развитие на Столична община "Визия за София", към 2050 г. София трябва да бъде компактен, многообразен и адаптивен град, който умело управлява ресурсите си и включва гражданите в решенията за бъдещето. Освен това столицата ще е удобна за живеене, съразмерно населена и подканваща към инвестиции, активности и творчество.

Оптимистичната цел е масовият градски транспорт да стане предпочитан, да е достъпен за хора в неравностойно положение и колоездачи, с повече велопаркинги и удобни спирки. 

Звучи прекрасно, примамливо и най-вече като твърде голямо обещание, което тепърва ще се доказва доколко може да се изпълни. 

По "Визия за София" е работено експертно през последните три години, като за целта са създадени специални екипи, направени са редица проучвания на всяка сфера на живота в София, а в обсъжданията са участвали над 10 000 организации, граждани и партньори и са проведени десетки срещи.

Заложени са краткосрочни (до 2025 г.) и дългосрочни цели (до 2050 г.). Ако бъде приет, документът трябва да послужи и за основа на промяна и на Общия устройствен план, който дава допълнителни възможности за промени в града.

След тази сериозна заявка, която правят от Столична община за развитието на София, решихме да обобщим най-интересните моменти от стратегията за развитието на града, за да добием по-ясна представа как би трябвало изглежда в бъдеще столицата според "Визия за София". 

Транспорт

Плановете, заложени в документа предвиждат все по-голям акцент да пада върху пешеходните пространства и ходенето пеш като цяло, като това ще се постигне чрез разширяване на пешеходните зони и извън центъра на града, ремонти на тротоарите и обособяване на улици за споделено движение, които да облекчат автомобилния трафик.

Внимание ще се отдели и върху обществения транспорт, като се предвиждат ремонти на спирките по него, така че да станат удобни за хора в неравностойно положение и колоездачи.

Създателите на плана за развитие на София също така си поставят за цел да оптимизират транспорта така, че да отговаря на пътникопотока, за да се постигне оптимално удобство на придвижване без излишно блъскане по автобусите.

Големите центрове, които привличат товарен трафик, ще са изнесени в покрайнините на града, за да не натоварват транспортните системи.

Трябва да има и велосипедна мрежа, която да свързва всички части на града и крайградските територии.

Красива градска среда и сгради

Сградите, които са част от културното наследство, трявба да бъдат възстановени в предписания вид, като за целта се работи по-активно и за установяването на собствеността. Предвижда се рекламните и други елементи да са съобразени с архитектурата и характера на средата.

Сградите, като цяло, трябва да са в добро конструктивно състояние и поддържан външен вид, като от жителите се очаква да са активна страна в тяхната поддръжка, както и на околните пространства.

За електрическата система е предвидено всички проводи да минават под земята.

До 2050-та трябва е готов и преходът към въглеродно неутрално строителство и новото строителство да се състои от сгради с потребление, близко до нулата. За съществуващите (с изключение на сградите паметници на културата) трябва да са внедрени мерки за енергийна ефективност.

Предвиденият брой жилища трябва да отговаря и на прогнозите за демографско развитие.

Документът предижда да бъдат осигурени "визуални коридори" към символите на града, като Александър Невски и Витоша.

Записано е и да се минимизира броят необитавани жилища чрез данъчна система, насърчаваша предлагането им.

Визията на общинарите за София включва и обособени зони, в които се развиват експериментални квартали със сгради с иновативна архитектура и изпробване на концепцията за "умен град".

Зелени пространства 

Публичните пространства - площади, улици и градини трябва да се облагородят и да предлагат привлекателна среда за отдих, забавление и активности.

Новите площади, градинки и пешеходни зони пък влизат в представата за развитие на кварталите  извън центъра.

В документа е записано, че хранителни магазини, заведения, места за спорт и зелени площи за отдих трябва да бъдат в радиус от десет минути пеш от всяко жилище и кварталите да разполагат с пешеходна зона или друг общностен център. 

Очаква се детските градини и учебните заведения да са достатъчно гъсто разположени, а инвеститорите да са ангажирани със създаване на детски площадки (за определен брой жилища). 

В документа е предвидено да се увеличи уличното озеленяване, да се наблегне и на озеленяването на междублокови пространства, а зоните около речните корита да бъдат възстановени.

Сред мерките, които касаят праховото замърсяване, са паркирането в зелени площи да се преустанови, да се спре използването на твърди и течни горива за отопление, а автопаркът да е от нискоемисионни автомобили. 

Оживяват неатрактивните зони

Общината трябва да дефинира приоритетни изоставени територии, които да бъдат обновени. Например стари изоставени индустриални и инфраструктурни терени да се преизползват с нови функции, а нарушените терени да бъдат рекултивирани.

Оптимистичната идея е да се стимулира развитието на среда с гъстота на обитаване, близка до сегашната в центъра на София, а бившите индустриални зони да са функционални квартали, "обживени през целия ден". 

В стратегията за София през 2050 г. е заложено "старите квартали-спални" да придобият нови функции и в тях да има офиси, места за забавление, зелени площи, магазини, социални услуги и др.

Районите със слаби икономически и демографски показатели в северните и западните части на столицата трявба да привлекат повече инвестиции и да се подобри образователната, социална и културна инфраструктура, за да са конкурентноспособни на останалата част от града.

В документа е предвидено и да се стимулира местното земеделие чрез различни инструменти.

Туризъм

В стратегията за развитие на София място намира и привличането на туристи, които да прекарват повече време и да инвестират в града. Тук обещанията са за иновативни туристически преживявания, съобразени с историята и културата на града.

За целта обаче трябва да се подобри обслужването и предоставянето на информация. Приходите от туризъм пък би трябвало да служат за справяне с негативните ефекти от увеличения човешки поток.

Маршрутите също трябва да бъдат добре планирани. По тази точка се подчертава нуждата от подобряване на транспорта, включително до Витоша, ремонтирането на съоръжения и пътеки и контрола върху достъпа с автомобили в планината.

До селата около София, които предоставят възможности за настаняване и хранене, трявба да има обособени и комуникирани маршрути. В документа се говори и за развитие на винен и спортен туризъм и за възстановяване на минералните бани.

Приоритет за обшинари трявба да е и развитието на балнеоложкия туризъм, а в рекламата на София да се набляга на културата и историята на града.

Боклуците

Системата за разделно събиране и рециклирането също е посочена сред приоритетите за развитие. За целта ще се мисли как повече видове отпадъци да са рециклируеми. Нужни са и повече контейнери. Трявба да се наблегне и на компостиране и разделяне в домовете, подземни контейнери, машини за заплащане на рециклируеми отпадъци и др.

Предвиждат се платени пликове за отпадъци, индивидуални и етажни контейнери, високи глоби за замърсяване по улиците и др. Таксата за битови отпадъци пък трябва да е зависима от количеството и качеството на отпадъците от гражданите и от бизнеса. Също оптимистична прогноза е депонирането да стане почти нулево.

Предвижда се и по-строг контрол в безразборното изхвърляне на отпадъци.

Образованието

В оптимистичния вариант на изпълнението на стратегията системата на образованието в София е обвързана с пазара на труда, а бизнесът я подпомага. 

Заложено е материалната база на училищата да се използва оптимално и да бъде модерна и обновена. Също така обучението да се осъществява не само в класните стаи, а и в градската среда около училището. В учебната програма трябва да има нови форми на обучение и образователни практики, а в училищата да ходят деца от различни общности, за да се премахнат сегрегираните училища.

Детските градини трябва да са достъпни и да предлагат капацитет за всички желаещи - нещо, което отдавна е проблем в София. Говори се и за алтернативни форми за грижа за малките деца - като кооперативи, домашна грижа, частни ясли и т.н.

В документа е отбелязано и подобряването на материалните, социални и духовни стимули на учителите. Посочена е нуждата от привличане на български учители от чужбина и подобряване управленските умения на директорите. 

Здравето на софиянци

Здравните заведения трябва да са достъпни за всички социални и икономически групи и да се наблегне на здравеопазването с мотивиран персонал.

Говори се и за интегриране на природно лечение в медицината, а здравната система да интегрира гъвкави форми на обслужване.

Културата

До местата за култура трябва да се стига бързо и лесно. Според документа са нужни и повече възможности за творците. 

Очаква се културното наследство да бъде популяризирано, така че обществото да разбира неговото значение и необходимостта да бъде опазвано - още една от оптимистичните визии за развитието на града. 

За софиянци се предвиждат и медийни формати по преобладаващо градски теми.

Последните точки от документа касаят подобряване работата на администрацията и общината. Сред целите е администрацията да е активна в подобряването на средата, а строителният контрол да е "драстично подобрен".

В стратегията има и конкретни мерки за бизнес средата, сред които гъвкаво работно време, условия и възможности за работа отвсякъде и др. 

Разбира се, всички тези точки са само крайната цел на документа. Дали ще бъдат приети и след това изпълнени, само можем да се надяваме да доживеем, за да разберем. 

Най-четените