Когато американецът Каел Бем кандидатства за работа в един от магазините на веригата Kroger, е помолен да попълни тест за определяне на личността.
Диагностицираният с биполярно личностно разстройство Бем приема теста на шега, но в последствие разбира, че не е бил нает не за друго, а именно заради отговорите си на предоставения му тест. Резултатите показали, че е склонен да игнорира клиентите, когато е разстроен или ядосан.
Тестовете за определяне на характера стават все по-популярни, а лесната им достъпност чрез социалните мрежи предразполага все повече хора да ги попълват. Но дали решаването на онлайн въпросниците е толкова безобидно, колкото изглежда? В един свят, в който се търси все по-голям и по-голям трудов капацитет подобни тестове се превръщат в решаващ момент за това работодатели да приемат или да отхвърлят даден кандидат.
"Бях смаян, защото и преди съм работел в сферата с обслужване на клиенти и едно от нещата, които съм научил, е да разделям личните си чувства от работа. Не беше честно да ми отказват работа заради навици и предпочитания, които се проявяват основно вкъщи", казва Бем.
Проблемът с теста на Бем е, че е твърде общ, а истинските психометрични тестове винаги се създават по конкретен повод и с конкретни въпроси. В противен случай резултатът е неточен и в много случаи - подвеждащ.
Този въпрос е във фокуса на документалния филм Persona: The Dark Truth Behind Personality Tests на режисьора Тим Травърс Хоукинс (1000 Voices, Invisible Picture Snow). Филмът разглежда ентусиазма на хората по личностните тестове от различни ъгли и задълбава на един от най-известните въпросници, които могат да се открият в интернет - тестът Майерс-Бригс. Той показва и тъмната страна на тези тестове - как те се превръщат в индустрия за милиони, която в един момент може да окаже решаващ вариант върху съдбата на хиляди хора.
Вероятно всеки в един или друг момент е попадал на въпросника на Майерс-Бригс, по-известен като "16-те типажи". Той се разделя на 4 категории и преценява хората по критериите: екстровертност-интровертност, сетивност-интуитивност, мисъл-чувства, осъдителност-възприемчивост. Спрямо надделяващите отговори във всяка от категориите се оформя отделен тип, а общо типажите са 16.
Известно количество въпроси, малко забавни съждения и човек може да открие, че принадлежи към определен тип личности, обединени под любопитно име като "Архитект", "Виртуоз", "Предприемач", "Командир" и т.н.
Това разделение на отделни характери, което днес е превърнато в бизнес, генериращ милиони в американската икономика, е измислено в хола две жени - Катрин Бригс и дъщеря ѝ Изабел Майерс. Те съставят теста, без да имат и ден практика в областта на психологията.
Тяхната първоначална идея е след Втората световна война да помогнат на своите познати да си намерят работа, ориентирайки ги към това, в което реално смятат, че са добри. За целта те създават и първите въпросници и извеждат 16-те личностни типа. Това, което възниква като дребна инициатива на две дами, впоследствие малко по малко напуска границите на личния им обхват и се превръща в един най-популярните въпросници, които днес могат да се решат и онлайн.
С комерсиализирането на теста, той започва да се използва не само от тези, които искат да видят в какво са добри, а от компаниите като средство за наемане на служители. Според оценки във филма на Тим Травърс Хоукинс към момента между 60% и 70% от американските компании го използват при отсяване на кандидатите за работа.
Това е огромен процент за такава голяма икономика като американската. Още повече - това е огромен процент за един толкова откровено неточен тест.
Проблемът с теста на Майерс-Бригс, а и с други подобни тестове, е, че отговорите в него твърде лесно могат да бъдат манипулирани и не може да се разчита на тях някаква особена точност. Пример за това е и едно проучване на университета "Оксфорд", според което около половината от хората са разпределени към определен тип, при повторно решаване на теста попадат в друг.
Научната стойност на резултатите е силно разклатена и от факта, че Катрин Бригс и Изабел Майерс са използвали за основа книгата на Карл Густав Юнг "Психологически типове" от 1921 г. Изводите на Юнг не са извлечени от контролирани експерименти, а редица негови колеги го обвиняват в предразсъдъци спрямо расата и пола, заради което тестовете му не се използват в практиката.
"Да вярвате в резултатите от теста на Майерс-Бригс е като да вярвате на написаното за зодията ви", казва Мерве Емре, професор по психология от университета "Оксфорд". "В практиката нямат научна стойност, а когато се използват за отсяване на бъдещите служители в една компания, могат да бъдат и дискриминационни", твърди Емре.
Също така за човек, който временно се чувства тревожен, стресиран или страда от панически атаки, тестът може да покаже категорична невъзможност да се справя с работа, без да отчита факта, че тревогата и стресът са временни.
Друг много важен момент, който Симине Вазире, професор по психология от Калифорнийския университет, обяснява, е, че всеки един подобен тест за самопознание обобщава информацията, която сам човек предоставя. Оценката се извършва на база отговори, които самите вие давате на база собствената ви оценка за себе си. А тях има лошия навик да се променя постоянно. Или казано с други думи - отговорите ви на теста не показват вашата действителна същност, а как се възприемате в конкретния момент на решавана на теста.
Това определение може да звучи тривиално, но е от съществено значение по отношение на разбиранията ни за личността. Идентичността на една личност не може да се определя като сбор от няколко черти в характера, тя е мрежа от навици и поведение, които тестовете онлайн няма как да уловят в нейната пълнота. Съответно ако някой иска да получи адекватен психологически профил, то не може да се разчита на подобни онлайн тестове, а трябва да бъде извършена от психолог.
Всичко това се допълва и от факта, че въпросите често са зададени неточно, без да могат да уловят нюансите на отговора на респондента, поставяйки го в твърде тясни граници. За сметка на това обаче често и крайните резултати са описани твърде общо, така че почти всеки да може да открие по нещо от себе си в тях.
Въпреки всичко това един ютубърт - Франк Джеймс - намира начин да осребри вярата на хората в теста Майерс-Бригс и да постигне солидни финансови резултати за себе си.
Джеймс води курсове, които помагат на хората на "преминат теста" и да бъдат назначени на работа, и насочва професионално клиентите си въз основата на методологията от Майерс-Бригс, създадена през Втората световна война и прилагана единствено върху познатите на майката и дъщерята.
Вярата, че хората на планетата могат да бъдат разделени на 16 типа, води при Джеймс много самотници, които смятат, че романтините им връзки не се получават, защото не са срещнали човек от "правилната категория".
Погледнато само в тази светлина онлайн тестовете щеше да изглеждат безобидни, но докато ги попълваме, предоставяме и информация за себе си, която може да се използва за манипулиране на решенията и действията ни.
Големите компании за събиране на данни вече знаят вашата възраст, доходи, любимата ви закуска и дори могат с точност да предположат за кого ще гласувате на следващите избори, отбелязва доклад на "Ню Йорк Таймс", а кампаниите им, използващи психологическо насочване, могат да определят следващите президент и правителство.
"Действията на масите се манипулират лесно, стига да знаете какво мислят и най-вече от какво се страхуват", се казва още в доклада.
В крайна сметка Тим Травърс Хоукинс се надява, че филмът Persona: The Dark Truth Behind Personality Tests ще направи хората по-критични към личностните тестове онлайн.
"Често ни привлича информация, която обяснява някаква сложна система по прост и разбираем начин, но трябва да сме внимателни и информирани за инструментите, които определят характера ни, тъй като голямата популярност на личностните тестове онлайн може да ги направи опасен инструмент", категоричен е режисьорът.
Филмът Persona: The Dark Truth Behind Personality Tests е наличен в стрийминг платформата HBO Max от 4 март.
