Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Могат ли баровете да отворят безопасно? Какво показва шотландският експеримент

Трудният отговор е, че твърде много неща зависят не от заведенията, а от клиентите Снимка: iStock
Трудният отговор е, че твърде много неща зависят не от заведенията, а от клиентите

Ресторантите у нас отварят на 1 март независимо от нивата на заболеваемост сред населението у нас. Това е последното разпореждане на правителството, изразено от премиера Борисов.

В думите му не става ясно обаче кои точно заведения ще бъдат обхванати тук и дали, както беше говорено по-рано, две седмици след това ще отворят и дискотеките, нощните клубове и барове.

Именно последната категория заведения представлява най-голям риск според здравните експерти - силната музика, пиенето на алкохол и самата обстановка спомагат за това човек да нарушава препоръчителната социална дистанция, да говори силно (и съответно да пръска повече слюнка), да танцува и като цяло да търси по-близък контакт.

От бранша обаче са на мнение, че това, което предлагат, далеч не е толкова опасно. И при правилно взети мерки, баровете спокойно биха могли да отворят, без да представляват някаква по-голяма заплаха за човешкото здраве от фитнесите, концертните зали и кината.

Възможно ли е това наистина - барове, пъбове и дискотеки да бъдат направени безопасни за посетителите, а и за персонала по време на пандемия?

Едно проучване на Стърлингския университет в Шотландия решава да провери тази теза, изследвайки ефективността на прилаганите противоепидемични мерки от баровете в страната, докато те работеха през лятото. Сега данните от изследването вече са публикувани в Журнала за изследвания на алкохола и наркотиците.

И резултатите не са особено оптимистични.

След края на първата блокада във Великобритания на баровете в Шотландия беше позволено да отворят врати през юли при стриктно спазване на новите насоки на правителството за поддържане на нисък риск от заразяване с коронавирус.

Разпоредбите включват спазване на дистанция между клиентите, редовно дезинфекциране, носене на маски от персонала и т.н.

Това, което авторите на изследването - проф. Ниам Фицджералд и екипът ѝ - правят, е да посетят общо 29 различни бара в Шотландия, за да наблюдават как въпросните мерки на здравните власти се прилагат от заведенията, но и също така какъв ефект имат и дали въобще се спазват от клиентите.

С други думи, пиейки бира вечер в различни заведения, те проверяват на практика работят ли мерките за безопасност в реална среда. Казано накратко - не особено.

"По същество ставаше въпрос за това има ли разбиране какви са рисковете и до каква степен успяват нашите барове и кръчми да контролират тези рискове", обяснява проф. Фицджералд.

Екипът ѝ установява, че в много моменти персоналът баровете сваля маските си, за да говори с клиенти, което на практика обезсмисля самата цел на маските. И макар повечето заведения успешно да преструктурират масите си и средата така, че да се получи разстояние от поне метър между столовете на клиентите, в много от тях продължава да има проблем с пренаселеността.

"За баровете беше много трудно да премахнат напълно онова, което ние наричаме "точки за притискане", така че в повечето заведения имаше тесни зони или на входовете, или в коридорите или в тоалетните, където за клиентите беше трудно да избегнат близостта един до друг", обяснява Фицджералд.

Истинският проблем от здравна гледна точка обаче не са толкова самите заведения, колкото посетителите и това се вижда категорично от изследването на Стърлингския университет.

До голяма степен рисковете в баровете идват вечер, когато клиентите консумират алкохол. Алкохолът може да повлияе на слуха, зрението и преценката на човек, което затруднява физически спазването на мерките за безопасност. Той може също така да намали задръжките, което води до това хората просто да се грижат по-малко за самите мерки, отбелязват учените.

Редовна гледка пред изследователския екип са хора, които обикалят от маса на маса, завързвайки пряк контакт с останалите клиенти на заведението, хора, които се прегръщат и пеят, крещят си в лицата и въобще не са ангажирани със социалната дистанция.

Някои посетители пък успяват да намерят нови приятели на неочаквани места.

"Две жени от различни групи... се блъснаха една в друга пред тоалетната и започнаха да крещят, да се прегръщат и да скачат заедно. След това те влязоха в тоалетната заедно в една кабинка, след което бяха наблюдавани да мият ръцете си за около две секунди, когато си тръгваха, въпреки че навсякъде имаше знаци, препоръчващи 20-секундно измиване на ръцете", пишат от екипа, изготвил доклада по изследването.

Учените разказват и за една тежко пияна жена, която помолила красив сервитьор да се снима с нея. След като той откликнал на молбата, тя го целунала по бузата и му благодарила.

Само в един от всички наблюдавани подобни случаи персоналът на заведението е успял да се намеси според разпоредбите и да спре поведението на клиентите, което е в нарушение на регулациите. Нещо повече обаче - екипът на Фицджералд установява, че в повечето случаи така или иначе персоналът на бара дори и не се опитва.

В индустрия, където клиентът винаги е прав, на персонала може да е трудно да наложи законовите разпоредби, отнасящи се до мерките срещу COVID-19, допълва още тя.

Проф. Фицджералд обаче вярва, че баровете могат да намалят поне до известна степен нивото на риск, като ясно комуникират с клиентите си как очакват те да се държат в заведенията. Според нея ключов момент тук е да се създаде атмосфера и култура на самоконтрол сред посетителите.

Разбира се, всичко това означава собствениците на барове да вървят срещу собствените си финансови интереси - мерките няма как да не означават по-малко клиенти за тях. Според Фицджералд правителствата се опитват да гарантират, че това ще се случва, налагайки рестриктивни мерки като въвеждането на вечерен час.

Това обаче не помогна особено, като само месец след отварянето на баровете те бяха принудени да затворят през август, след като властите разкриха едно огнище на коронавирус в страната, свързано с повече от 20 бара и ресторанта в град Абърдийн.

За следващото голямо отпускане на мерките здравните власти в Шотландия са на мнение, че вече разполагат с доста по-добри здравни насоки за това как баровете трябва да работят по-безопасно.

В тях има въведено задължително изискване да се сервира само срещу предоставяне и записване на лични данни, за да може да се проследят контактите на едно лице при евентуално избухване на ново огнище на пандемията.

Също така властите настояват да се премахне фоновата музика, за да не се налага на клиентите на заведенията да си викат или да се накланят едни към други, за да се чуват по-добре.

Големият въпрос според Фицджералд е дали това ще бъде достатъчно, за да се намали рискът от пренасяне на зараза. В случая всичко зависи от скоростта на предаването му - колкото по-ниска е тя, толкова по-малък ще е рискът от избухване на нови случаи.

"Предполагам, че правителствата може би трябва да помислят каква подкрепа има за тези заведения, така че те да не се чувстват задължени да отворят, ако наистина не мислят, че могат да работят безопасно", добави експертът.

У нас експерименти по тази линия не са правени, но продължителното затваряне на заведенията заплашва да предизвика вълна от фалити в бранша, а при условие, че повечето други бизнеси вече работят, за собствениците на ресторанти, кафенета и барове става все по-трудно да приемат, че именно на техния гръб трябва да лежат здравните мерки.

Едно е ясно обаче от това изследване - и най-сериозните мерки не струват нищо, ако обикновените граждани не спазват правилата - тогава регулацията става почти безсмислена.

Най-четените