"Не е роля на републиката да управлява и финансира всекидневник", казва през 2021 г. тогавашният австрийски канцлер Себастиан Курц и с това поставя началото на края на най-стария вестник в света - "Винер цайтунг".
Ежедневникът излиза от 8 август 1703 г., преживял е войни, политически интриги и финансови трудности, но не и дигитализацията, съчетана с нежеланието на Курц да поддържа изданието, което макар и не особено критично към него, не губи време и в ласкателства.
Спирането на вестник в 20-те години на XXI в. не е изненада - всички новини вече се побират в смартфон, а хартиените издания имат все по-малък тираж и все по-ниска популярност. Поне на пръв поглед.
"Винер цайтунг" - една тристагодишна история
През 1768 г. вестникът помества на страниците си информация за концерт с участието на "особено талантлив" 12-годишен на име... Волфганг Моцарт. През 1789 г. е първото издание, което публикува на немски "Декларацията за правата на човека и гражданина".Това са малка част от примерите за значението на изданието и способността му да участва във важните моменти от историята на Австрия и света.
Основан като частна инициатива, вестникът е конфискуван от Хабсбургите, недоволни от подкрепата на изданието към либералните идеи на революцията от 1848 г., и властите не подновяват лиценза му. На 11 ноември 1918 г., след поражението на Австрия в Първата световна война, вестникът публикува писмото за абдикация на последния хабсбургски император - кайзер Карл.
Издаването не спира и след разпадането на Хабсбургската империя. "Винер цайтунг" е закрит от нацистите през 1939 г., но се възражда през 1945 г.
През тривековното си съществуване отбелязва всички важни моменти в австрийската история и е нейно отражение.
Вестник със специфичен профил, до последния си брой той от една страна е собственост на австрийското правителство, а от друга - е редакционно независим. Приема се за издание, което обхваща широк спектър от новини и теми в различни сфери, но основният му приход идва благодарение на отпадналия вече закон, според който всички компании плащат за публикуване на промени от търговския регистър в печатното издание, както и за оповестяване на финансовите си отчети.
Като вестник, четен основно от високообразована аудитория, той има скромни тиражи, които не може да се мерят с популярните таблоиди. В Австрия живеят около 9 млн. души и доскоро ежедневниците бяха 14, от които най-популярни са таблоидите.
При 5% читатели на "Винер цайтунг", евроскептичният таблоид "Кронен цайтунг", е предпочитан от 54%, като той е и най-четеният всекидневник на глава от населението в Европа.
Именно този таблоид и връзките му с бившия канцлер Курц станаха повод за последното разследване за корупция срещу него. Причина е информацията, че чрез непрозрачни сделки Курц е финансирал чрез пари от Министерство на финансите въпросната медия, която в замяна е трябвало да гради позитивния му облик. И макар това да поставя под съмнение обективността на пресата в страната, информацията за предпочитанията на аудиторията дава друг сигнал - че въпреки всичко пресата все още е важна и се ползва с доверие.
Ако по данни на Евробарометър средното доверие в ЕС към печатните медии е 39%, то за Австрия е 45% и те се ползват с най-високо доверие след телевизията и радиото.
А защо това е важно? Защото когато в Австрия има съмнение за връзка между политик и медия, това води до мащабен политически скандал, който не се замита под килима за три дни, а това дава шанс за доверие.
Кой вярва на пресата
Макар и в световен мащаб печатните медии да си отиват една по една, социологията говори, че пресата не умира напълно, или поне запазва високо доверие към себе си. И въпреки че масово популярни са таблоидните издания, любопитен е случаят с Финландия.
Държавата с най-щастливо население и най-високи резултати в сферата на образованието се оказа и най-четяща печатни медии - над 50% от населението твърдят, че четат всекидневно вестници, а доверието в пресата е 58%. Това е и страната, в която хората са най-неподатливи на фалшиви новини (според последното изследване за медийна грамотност).
За сравнение в България печатните медии се ползват с доверието на 18% от респондентите (пак по данни на Евробарометър за 2022 г.), като в същото време страната е сред онези с най-голям риск от проникване на фалшива информация. България е и на 86-о място в последната класация за индекс на щастието.
Според индекса за свобода на медиите "Репортери без граници" за 2023 г. Финландия е на пето място, Австрия - на 29-о, а България - на 71-во. Какво могат да ни подскажат всички тези данни?
"Във Финландия, доверието към новините е подкрепено от обща култура на доверие, основно образование за всички и относително силна професионална независимост на журналистите", казва Еса Рюнанен - един от авторите на доклада на Института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към университета в Оксфорд, който работи по данните за Финландия през миналата година.
Така държавата е пример за връзката между доверие към медиите, образование и ниска податливост към фалшиви новини, но и за това, че пресата все още се ползва с доверие там, където държавата е посветила време в изграждането на това доверие.
Заслужава си да отбележим, че при Австрия, която се сблъсква с проблема Курц-"Кронен цайтунг" (и други съмнения за непроверена информация, споделяна от таблоидите), подобна зависимост все още предизвиква не само национален скандал, но и разследване.
Това само по себе си е знак, че има на какво да почива доверието към печатните медии, въпреки отчитаните рискове, свързани с проникването на дезинформацията. И ако вървим по линията на индексите и отново се върнем към въпроса за щастието, то можем да отбележим, че според последния такъв Австрия е на 10-то място.
Ако направим сравнение и за другите източници на информация, то ако в първенеца Финландия и в Австрия пресата се ползва с относително високо доверие на фона на други медии, то доверието в блогове, YouTube канали и приятели в социалните мрежи е по-ниско от средното за ЕС. В България то надвишава значително средните нива.
Печатните медии все още имат значение, но какво е то зависи от държавата, в която се издават, и нейното отношение към медиите и към свободата на словото. Колкото по-свободни са медиите, толкова по-високо е доверието към тях и към властите.
И вероятно колкото по-малко време губят хората в съмнение дали това, което четат, е вярно, толкова по-щастливи са. И ако пресата наистина постепенно си отива, то отношението към нея "приживе" е показателно и за отношението към обществата към медиите. Високото доверие към пресата обикновено върви с по-голяма медийна свобода, по-развито и щастливо общество.
И зад тези резултати стоят медии с вековна история.
